Не бих нарекъл „нещо ново“ нищо от това, което наблюдаваме. Кризата с коронавируса задълбочи тенденции, които отдавна се развиват в българското общество. Случаят с Прокуратурата разкри нещо, което ние отдавна подозираме, че тя все по-малко служи като инструмент за спазване на българското законодателство и да се накажат тези, които не го спазват“. Това подчера политологът Христо Панчугов.
По думите му, избирателното поднасяне на информация от страна на Прокуратурата, цели създаване на алтернативен разказ за притъпяване сетивата на обществото по отношение на реалностите и видимите и знакови за обществото случаи, като нерегламентираното внасяне на отпадъци.
Обществото започва да се занимава с това кой и защо е публикувал този списък и встрани остава фактът, че във властта присъстват хора, свързани с престъпления и хора с нерегламенирани контакти с приеманите доскоро като олигарси, които обаче остават в управлението.
„Става въпрос за информация, която българските служби се правят, че нямат, но в някакъв момент е станало неудобно тя да бъде укривана повече, защото е изтекла от някакви чужди служби.“
Според толитолога, в България се е получило пренаместване на икономическите и властовите пластове. Създаденото разновесие вече не е можело да бъде поддържано, поради невъзможността на институциите да прикриват повече престъпни практики, или пластовете са започнали да се пренареждат, защото някакви външни партньорски служби са се добили с информация, която е станало неудобно да бъде прикривана.
„За съжаление, това са двете неща, които започват да разместват пластовете в българското общество. Те рядко са свързани с истинската работа на българските институции или с нетърпимостта на обществото към една или друга практика“, подчерта Панчугов.
Той предположи, че политическа управленска криза би могло да има, ако процесите бяха стартирали преди пандемията. Последните три месеца обаче са притъпили сетивата на българското общество, по отношение на демократичните практики.
„Днес обществото все по-малко смята, че институциите могат да свършат някаква работа. Насложи се усещането, че демокрацията не успява да се справи с кризите и се официализира факт, който знаехме отдавна – в България реална опозиция няма.“
Чуйте повече от звуковия файл:
С промени в Кодекса за застраховане система "бонус-малус" за задължителната застраховка "Гражданска отговорност“ бе приета от НС. Принципът представлява финансов стимул за изрядните водачи и съответно финансово наказание за онези, които причиняват пътни инциденти. Ще плащат ли наистина добрите шофьори по-малко и какъв ще е ефекта – темата в..
Добивите от пшеница и ечемик тази година са по-добри, но ниските цените на световните стокови борси вкарват нашите зърнопроизводители в загуба. Това обяви в интервю за Радио Пловдив Людмил Работов – председател на Съюза на зърнопроизводителите в Пловдив. Добивът от пшеница тази година е от 400-500 кг от декар. Цената е 330 лв. за..
Министерството на здравеопазването чрез регионалните здравни инспекции провежда информационна кампания по повод Световния ден за борба с хепатита – 28 юли. Тази година мотото, избрано от Световната здравна организация е „Да го разбием! Запознай се с фактите. Тествай се!“. Целта е повишаване на обществената информираност за рисковете от..
Ситуацията с шарката по овце и кози в Пловдивско се усложни. Освен унищожени животни в 42 от 65 огнища, мерките на БАБХ вече вкючват и забрана за изкупуване на мляко от фермите на областта. За заразата, икономическия ефект и управленските решения разговаряме с професора от Аграрния университет Дойчо Димов, който е и председател на Сдружение за..
Помним протестите на строителния бранш отпреди няколко месеца срещу намерението на община Пловдив да вдигне с повече от 100% таксите за издаване на строително разрешение. Те спряха след като предприемачът Илиян филипов поиска и получи посредничеството на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Компромисът, който да удовлетвори двете страни бе таксите да се..
Променлива облачност; възможно е да превали
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица