Не бих нарекъл „нещо ново“ нищо от това, което наблюдаваме. Кризата с коронавируса задълбочи тенденции, които отдавна се развиват в българското общество. Случаят с Прокуратурата разкри нещо, което ние отдавна подозираме, че тя все по-малко служи като инструмент за спазване на българското законодателство и да се накажат тези, които не го спазват“. Това подчера политологът Христо Панчугов.
По думите му, избирателното поднасяне на информация от страна на Прокуратурата, цели създаване на алтернативен разказ за притъпяване сетивата на обществото по отношение на реалностите и видимите и знакови за обществото случаи, като нерегламентираното внасяне на отпадъци.
Обществото започва да се занимава с това кой и защо е публикувал този списък и встрани остава фактът, че във властта присъстват хора, свързани с престъпления и хора с нерегламенирани контакти с приеманите доскоро като олигарси, които обаче остават в управлението.
„Става въпрос за информация, която българските служби се правят, че нямат, но в някакъв момент е станало неудобно тя да бъде укривана повече, защото е изтекла от някакви чужди служби.“
Според толитолога, в България се е получило пренаместване на икономическите и властовите пластове. Създаденото разновесие вече не е можело да бъде поддържано, поради невъзможността на институциите да прикриват повече престъпни практики, или пластовете са започнали да се пренареждат, защото някакви външни партньорски служби са се добили с информация, която е станало неудобно да бъде прикривана.
„За съжаление, това са двете неща, които започват да разместват пластовете в българското общество. Те рядко са свързани с истинската работа на българските институции или с нетърпимостта на обществото към една или друга практика“, подчерта Панчугов.
Той предположи, че политическа управленска криза би могло да има, ако процесите бяха стартирали преди пандемията. Последните три месеца обаче са притъпили сетивата на българското общество, по отношение на демократичните практики.
„Днес обществото все по-малко смята, че институциите могат да свършат някаква работа. Насложи се усещането, че демокрацията не успява да се справи с кризите и се официализира факт, който знаехме отдавна – в България реална опозиция няма.“
Чуйте повече от звуковия файл:
Повече от две десетилетия обществото ни е в очакване на приемане на закон за доброволчеството. Три законопроекта се разглеждат в парламентарните групи на Народното събрание. Ще имаме ли най-сетне закон за доброволчеството и има ли опасност регламентирането на дейността да доведе до злоупотреби? Според Георги Влайков от ДФ "Аварийно спасяване"..
Над 50 бални рокли и костюми са събрани в Асеновград в рамките на благотворителна инициатива в подкрепа на абитуриенти, които нямат възможност да си купят скъп тоалет за бала. Кампанията е организирана по идея на асеновградчанката Айтен Мехмедкьова и Народно читалище „Родолюбие“. Официалните дрехи се събират в читалището, а от утре - 5 март, те..
Място за неутралитет във войната Русия – Украйна няма. Нещата са ясни – или с Русия, или с Европа. У нас някои си въобразяват, че могат да направят специални отношения с Тръмп и да вкарат своята проруска позиция под крилото на новия тръмпизъм. Това е много наивно, защото Тръмп нищо не може да предложи. Той е в режим на нов цикъл на изолация...
В програма "Точно днес" на Радио Пловдив историкът доц. д-р Тодор Радев от Пловдивския университет припомня факти, история и подвиг - за Освобождението ни. Спират ли гласовете да сменим датата 3 март и да си изберем друга за Национален празник? Доц. Радев счита, че винаги трябва да се връщаме в нашата памет към великите дела на нашите предци...
От Ница до Пловдив, за обучението на българчетата зад граница – включване на Соня Щилова , която посвети десетилетие на българското неделно училище в Ница, Франция и учениците й, които проговарят и пишат на български език. Българското училище в Ница се казва "Родна реч" , то е създадено преди близо 10 години и обучава десетки малки ученици,..
Ясно
Разкъсана облачност