Годината е 1782 и идеята на Жозеф Монголфие за полет е пълен майтап. Тя е мислена векове, от Архимед до Леонардо, но никой не знае как. И Жозеф не знае, макар да има смътно усещане, че вижда нещо важно. Впечатлен е от начина, по който димът от огъня издува ризата му. Друга версия – начинът, по който повдига полите на жена му, та лъсват всичките ѝ прелести. Така че той прави нещо като кутия от дървени пръчки, обвити в тафта и го пуска в камината. А нещото се издига. Жозеф обсъжда с брат си Жак-Етиен и двамата се захващат за работа.
Те не са случайни хора – учили са в Париж, запалени са по техниката, движат семейния бизнес. Двамата Монголфие правят ново нещо, но с три пъти по-голям обем и през декември 1872 е първият тестов полет. В малкия кош отдолу гори вълна и мокра слама, устройството се издига и пътува 2 км. Но това е частен опит, не официално начало на магията. Монголфие продължават опитите, но за да не им откраднат идеята, представят я публично. За целта създават мащабен балон с овоидна форма, с обем към 800 м3 и тегло над 200 кг. Конструиран е от четири парчета плат, хванати с 1 800 копчета. Материалът е хасе, подсилено вътре с три пласта хартия, а отвън – с въжена мрежа.
През юни 1873 в родния си Аноне братята пускат чудото невиждано в небето. Балонът се издига на 1 000 метра и прелита към 2 км Приземява се в полето и макар да изгаря, успехът е сензационен. Местните първенци пишат доклад до Френската академия на науките и оттам канят Монголфие в Париж. Заминава само Жак-Етиен - Жозеф е твърде срамежлив и смушкан в светските дела. За новия балон Жак сътрудничи в Париж с производителя на тапети Ревелон.
Първият опит е неуспешен заради лошо време. После обаче те създават истинско небесно чудо от тафта, промазана със стипца срещу пожар, с обем над 1 000 м3. Балонът е и богато декориран. Основният цвят е кралското синьо, с изрисувани дванадесетте зодиакални знака, слънца с лика на краля и други украси. Балонът излита от Версай, там са Луи XVI и съпругата му Мария Антоанета, стотици придворни и учени.
Най-запален по идеята за въздухоплаването е физикът Жан-Франсоа де Розие. Той дори иска да полети, но кралят не дава. Вместо това в коша слагат три смели животни – овца, гъска и петел. Те стигат височина 500 метра, прелитат 2 км. и се приземяват невредими. Няма и месец по-късно излита и първият човек, двама всъщност, за баланс. Това са физикът де Розие и Франсоа ДАрланде, благородник-авантюрист, който иска да види Париж отгоре. Те се издигат на около километър и прелитат към 9 километра над френската столица.
Жозеф Монголфие е роден през 1740, а Жак-Етиен – 5 години по-късно. Корените на фамилията се проследяват поне два века назад. Жозеф е саможив мечтател с типичен темперамент на учен и изобретател, напълно непрактичен в бизнеса и личните дела. Той учи в Париж, но се връща да помага във фабриката на баща си. Жак-Етиен е по-отракан. Контактен и с възможности да управлява бизнес, той е архитект и дори успява да построи красиви сгради, преди да поеме управлението на хартиената фабрика.
След като не успяват да измислят как да управляват полета на балоните, братята се оттеглят от тази активност и измислят как да правят тънка, но плътна хартия, подобна на велен, а по-късно Жозеф изобретява калориметър и хидравлична помпа. Те обаче вече са известни по цял свят и получават големи почести. След демонстрацията във Версай, кралят издава златен медал в тяхна чест, прави Жак-Етиен кавалер на ордена на Свети Михаил, дава на Жозеф 1 000 ливри пенсия, а баща им – старият Пиер, получава благородническа титла. По-късно пък Наполеон прави братята членове на Френската академия и създава специални балонна част, с решаваща помощ в няколко битки.
Още в месеците след полета във Версай се запалва истинска балономания и красивите небесни същества летят навсякъде из Европа. Първият комерсиален полет е през 1874, когато в Лион Жозеф Монголфие качва в коша 7 пътника, които плащат за разходката. Идеята за подобна печалба обаче не е добра - производството на балоните е скъпо и таксите не покриват разходите. Пощата обаче съзира предимствата и започва да ги използва.
Особено се разраства разнасянето на писма след 1785, когато Жан-Пиер Бланшар и американецът Джон Джефрис първи пресичат Ламанша с балон от Англия към Франция. Полетът е два часа и половина, а, след като балонът започва да пада, има опасност те да изгубят живота си. Спасяват се, като изхвърлят целия баласт, дори част от дрехите си – но храбро запазват пощата. Удоволствието да летиш с балон обаче крие и сериозни опасности. Физикът де Розие, първият човек, полетял с балон, е и първият, загинал в катастрофа с балон. Въпреки предупрежденията на братя Монголфие за риска, който поема, той опитва да прелети Ламанша от Франция към Англия, но с балон, пълен с комбинация от топъл въздух и водород, който обаче експлодира.
През 1809 загива и пионерът Бланшар, а съпругата му, Маделин-Софи поема щафетата и става първата жена-аеронавт. Но също загива по твърде нелеп начин. Застигната е от буря в небето, светкавица удря балона и го подпалва. Маделин го приземява на един покрив, но порив на вятъра я бута и тя си чупи врата на земята пред ужасената публика.
Братята Монголфие обаче, които разпалват балонената лудост, умират в леглата си - Жак-Етиен млад, едва на 44, а Жозеф на 70. Те не са застигнати от въздушни нещастия, защото всъщност никога не летят на собственото си изобретение. Така ги е заклел баща им, стария и мъдър Пиер Монголфие, още в зората на голямото небесно приключение.
Радиокарикатури ще рисуваме в „Алтер его“ тази събота със специалния ни гост – доц. д-р Наталия Христова. Тя ще сподели любопитни факти от своето изследване върху българската карикатура. Подготвили сме и специална анкета по темата – мнението на трима от най-добрите ни карикатуристи Ириен Трендафилов, Цочо Пеев и Ивайло Цветков. С тяхна помощ..
Тази събота с акд. Иван Гранитски си говорим как българските творци - поети, певци, хwдожници, актьори намират място в българската литература. И вярно ли е, че вкусът ни е повече към майсторите - зидарите, разказвачите, иконописците? Слушайте, интересно е и най-вече обясняващо защо сме такива.
Напусна ни именитият пловдивски художник Стоян Куцев. .Поклонението ще е в събота, 25 октомври, 12.30 ч., в " Св. Седмочисленици" в София, съобщиха от Съюза на българските художници. Стоян Куцев е роден в Пловдив и завършва художествена гимназия. През 1992 завършва Национална художествена академия в София, специалност „Живопис“, при проф...
55 проекта са одобрени от комисията по компонент 1 "Фестивали и значими събития", които ще влязат като част от Културния календар на Пловдив за 2026 г. Сумата за финансиране по този компонент е в размер на малко над 2 милиона лева, но общият бюджет на Културния календар за следващата година ще стане ясен в следващите месеци. Кандидатите,..
Министерството на културата обяви резултатите от сесията по Програма „Помощ за книгата“ за 2025 г. Средства получават общо 86 проекта за издаване на книги от цялата страна. Неодобрени са 73 подадени предложения на издателства, библиотеки и колективи. От Пловдив само три проекта спечелиха финансиране. Най-високо е оценена книгата „Лиричен..