Великите европейци - Марсел Пруст, втора част

Както го съпровожда и проблемът с религията, макар за Пруст той да не изглежда чак толкова болезнен, поне външно. Дете на баща католик и майка еврейка, Марсел е кръстен като бебе и опят като мъртвец в католически храм. Когато наистина се налага, казва, че е католик, но в писма твърди, че „не е вярващ”. Не се идентифицира и като евреин обаче, въпреки че е чувствителен по въпроса - включва се в кампанията за подкрепа на капитан Драйфус и понякога получава нападки заради еврейския си произход. 

На 11 Пруст постъпва в лицея „Кондорсе”. Заради крехкото здраве, не прекарва много време в училище, но там са някои от повратните му точки. В лицея той доразвива вкуса си към литературата, прави първите литературни опити и има първата юношеска любов. Среща полякинята Мария Бенардакия в градините на Шанз-Елизе и често се разхождат там с компания, но Марсел изобщо не признава чувствата си. Той описва тази любов като „пиянството и отчаянието на детството ми” , а Мария става прототип на героиня от романа „В търсене на изгубеното време”. В лицея Пруст среща и верни приятели - бъдещия драматург и журналист Робер де Флер, бъдещия писател Люсиен Доде и други фигури от френския елит. 

В тази компания Марсел се държи като денди и е приет в някои от най-известните парижки салони – а там пък среща много от прототипите за героите в романа си и научава истории за любов и омраза, изневери и ревност, алчност и щедрост, подлост и чест, падения и възвишеност, които щедро описва. Това обаче е само повърхностно описание на истинският живот, който живее юношата Марсел Пруст. Неизменна и определяща мисленето и нагласите му част от него, е сексуалната му природа. 

Ако някой има слаби нерви или предразсъдъци, да си запуши ушите, но първото, което трябва да се отбележи в това отношение, е склонността на Пруст към мастурбация. Тя е дълбоко и силно вкоренена, изследователи смятат дори, че го прави не само през младежките си години, а до края си.  Този нарцисизъм има комични и трагични страни. Навикът на младия Марсел не остава незабелязан от родителите му, а тогава мастурбацията, освен за грях, се смята и за болест. 

И баща му скроява пъклен план за лечение – дава на 16-годишният младеж 10 франка, за да отиде на проститутка. Следва катастрофа, която Марсел описва в едно откровено до наивност писмо, с което иска от дядо си 13 франка на заем: „Скъпи малък мой дядо, по съвет на мама, обръщам се към твоята любезност, за да получа сумата от 13 франка. Ето защо. Аз толкова се нуждаех да разбера дали общуването с жена може да ме излекува от моя ужасен навик за мастурбация, че татко ми даде 10 франка да отида в бардак. Но там, във вълнението си, първо счупих едно нощно гърне за 3 франка, а после не успях да осъществя полов акт. Така че ето ме на килимчето, моля се за 10 франка, с които да се освободя от напрежението и 3 франка за гърнето”. Е, получава парите, но явно и вторият път нищо не става, така че занапред Марсел Пруст, поне що се отнася до секса, изцяло отвръща поглед от жените и го обръща към мъжете.

Пруст никога не признава открито своя хомосексуализъм, въпреки че той е публична тайна сред елита, въпреки че го виждат да се забавлява в парижките гей бардаци, а в тежък период дори подпомага финансово един такъв „клуб”. Тази негова дискретност понякога вбесява приятеля му, писателя Андре Жид, но при Пруст далеч надделява желанието му да изучава живота на другите, отколкото да им разкрива собствения си. 

Ето  как го описва биографът Уйлям Картър: „Марсел Пруст съзнателно стоеше в килера, чиято врата винаги беше леко открехната, така че той да може да вижда навън, но никой да не може да види него”. С тази дискретност е свързан и един опасен епизод от живота му. През 1896 Пруст издава книгата си „Удоволствия и дни”. Тя е доста критикувана, включително от писател с псевдоним Жан Лорейн. Той определя стила на книгата като „елегична безгръбначност”, но не само се присмива на автора творчески, а и дебело намеква за неговия хомосексуализъм. Пруст е гневен и иска удовлетворение по класическия начин – буквално хвърля ръкавица в краката на противника си. Дуелът е с пистолети от 25 метра, по един изстрел от двете страни. Денят е студен и дъждовен, Пруст стреля пръв, но и двамата не уцелват. Разделят се без кръв и въпросът се счита за уреден. Приятелите на Пруст обаче са изненадани от твърдостта на характера, която той демонстрира. И той пък след години малко се фука, като споменава случая в писмо до Робърт де Монтескьо: „Спомням си, когато се бих с Лорейн….. единствената ми грижа беше дуелът да не се проведе преди обед”. 

Типично – Пруст, който не става от леглото преди обед, наистина ще има голям душевен проблем, ако му се наложи….. Въпреки дуела, Едмънд Уайт описва мъжете, които Пруст харесва: „Артистични млади мъже с мустаци и тъмни очи, тоест, такива, които приличат на самия него”. Такъв е приятелят му от лицея Люсиен Доде. Такъв е композиторът Рейналдо Хан. Най-голямата любов на Пруст обаче е неговият шофьор и помощник Алфред Агостинели. Той е бисексуален италиански красавец на около 25, но връзката им продължава само две-три години с прекъсвания, независимо, че Марсел предлага на Алфред, ако остане при него, да му подари двете му любими играчки – бърза кола и самолет. Но всичко завършва трагично - Агостинели катастрофира в морето, докато кара курсовете за пилот. 

Изследователите са съгласни, че точно той, трансформиран от писателското въображение, е прототипът на Албертин, андрогинното момиче, в което е влюбен разказвачът от романа „В търсене на изгубеното време”. Освен дискретността обаче, има още една причина Марсел Пруст да крие хомосексуализма си - самият той го смята за срамна болест, за „невротичен дефект”, така че да бъде гей не е едно от многото му удоволствия, а едно от многото му страдания.