Извънреден телефонен сондаж за електоралните нагласи на избирателите на агенция „Барометър България“ показва, че 60.5% от българите не одобряват антиправителствените протести. Според проучването протестът събира подкрепа от 26.1% от анкетираните, а 13.4% не могат да преценят или не отговарят на въпроса.
В проучването на „Барометър България“ са анкетирани 842 души, като сондажът е проведен в периода 3-11 август по телефона.
Социолозите от агенцията отбелязват, че периодът е ваканционен, хората са на почивка, откъснати от ежедневната си битова среда. Според тях пълноценно представително измерване на електоралните нагласи на българите би могло да се направи най-рано през втората половина на месец септември, след като приключи сезонът на отпуските.
Ето и проучването:
1. Одобрявате ли протестите, с които се иска оставка на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев?

Протестът получава подкрепа и от 26,1% от анкетираните. Доста над половината – 60,5% от българите, обаче не одобряват протестите, а 13,4% не могат да преценят или не дават отговор на въпроса.
„Барометър България“ попита участниците в сондажа какво е мнението им за протестите:

На поставения въпрос 20% от респондентите отговарят, че одобряват протестите, а 2,1% заявяват, че участват в тях. Не ги одобряват 23,8%. 26,4% не са съгласни с блокирането на улици и кръстовища, а според 13,2% от анкетираните протестите са ставали банални. Над една десета – 10,7%, изразяват разочарованието си от водещите фигури на протестите, а 3,9% не могат да преценят или не дават отговор.
„Барометър България“ попита участниците в анкетата дали искат предсрочни избори:

На въпроса искате ли оставка и незабавни предсрочни избори 20,3% от анкетираните отговарят с „Да“, 70,8% - с „Не“, а 8,9% не дават отговор или не могат да преценят.
Ако днес се провеждат парламентарни избори, за коя политическа сила бихте гласували?

Нагласите на избирателите не бележат голяма промяна в сравнение с предишни проучвания на „Барометър България“ от 2020 г. Четирите сигурни формации, които биха попаднали в Народното събрание, при положение, че изборите се провеждат днес, са ГЕРБ, БСП, ДПС и Обединените патриоти. За тях биха гласували съответно – 24,9%, 121,1%, 7,8%, 7,5%.
Въпреки протестите и акция „Росенец“ партиите на Слави Трифонов „Има такъв народ“ (с 3,4% подкрепа), на Христо Иванов „Да, България“ ( с 3,1% подкрепа) и евентуален политически проект на Мая Манолова (1,2%) остават под бариерата от 4% за парламентарно представителство. Трябва да се отбележи и за ясно фрагментираната подкрепа за ДБ – над 70% от подкрепящите формацията са жители на столицата. Подобна фрагментация, но по възраст, се наблюдава и при „Има такъв народ“ - над 65% от тези, които биха гласували за нея, за млади българи, които традиционно участват в протести, но реално не отиват до избирателните урни в деня на вота.
В август месец при препълнени плажове и ваканции никой не е в състояние да направи детайлно количествено и качествено изследване с представителна извадка по пол, възраст, образование, доходи, местоживеене по тип населено место и т.н. Най-рано втората половина на септември може да се извадят данни. Настоящото изследване на „Барометър България“ регистрира само тенденции и от резултатите могат да се изведат следните заключения:
- към настоящия момент няма съществени промени н нагласите за гласувате при твърдите ядра на основните партии.
- и четирите политически партии с твърд електорат - ГЕРБ, БСП, ДПС, Обединени патриоти, са с десетилетно изградена електорална база и структура и тя е ненарушена.
- претендиращата за алтернатива „Да, България“ не излиза извън традиционното си изборно ядро формирано на базата на ДСБ (така наречените костовисти). Опитите на Хр. Иванов да се прави на националист отблъснаха част от симпатизантите на формацията, които са с либерални виждания.
- новозаявените претенции за алтернатива от страна на Мая Манолова, Слави Трифонов и Цветан Цветанов засега остават в полето на „медийни претенденти“ без реално потвърдена изборна подкрепа.
Характеристики
Период на провеждане на изследването: 03-11.08.2020 г.
Методология: Количествено проучване
Представителност: населението на България с избирателни права
Обем на извадката: 842 души на възраст над 18 г.
Методика: Стратифицирана квотна извадка по признаците възраст и пол
Метод: Телефонно интервю
Финансиране: Собствено
| Демографски профил на анкетираните | ||
| Възраст | 18-40 г. | 31,6% |
| 41-60 г. | 32,3% | |
| над 60 г. | 36,1% | |
| Пол | мъж | 48,7% |
| жена | 51,3% |
13.08.2020 г.

След набезите на мечки в населени места трима министри актуализираха протокола за действие при поява на дивите животни в урбанизирани територии. Уместен ли е той, ще свърши ли работа на хората, без да застраши животните? Според Александър Дуцов - старши експерт по опазване на видовете във фондация "За дивата природа", случващото се не е..
Правителството предлага на Народното събрание най-големия досега бюджет на НЗОК - с 15% ръст спрямо тази година. Според професор Димитър Шишков, началник на Клиниката по урология на УМБАЛ "Пловдив" обаче това съвсем не е гаранция за по- добро здравеопазване догодина. "Не обещава такова нещо, защото се работи без да има истински реформи в..
Ситуацията около "Лукойл Нефтохим Бургас" и назначаването на Румен Спецов за особен управител, проектобюджетът за следващата година и критиките на бизнеса към него, както и въпроса за бонусите на държавните служители и популизма около пенсионните добавки коментира в следобедната програма на Радио Пловдив "Ден след ден" политологът Георги..
През последните две години в Пазарджик липсват серизони инвестиции, независимо дали са от външен или местен инвеститор. Новите обекти са предимно логистични бази и липсва производство, което да създава сериозен брутен вътрешен продукт. Това до известна степен се дължи на липсата на нови терени и на нови индустриални зони. Това е ангажимент, по който..
В предишния епизод говорихме за цените след въвеждане на еврото – за страха от поскъпване и надеждата за стабилност. С епизод 3 завършваме мини серията за личните финанси с темата за лихвите по кредитите. Това е и преход към по-дълбок разговор – не само какво ще стане с парите ни, а как мислим за риска, когато вземаме финансови и житейски решения...