Предците на Вилем Ейнтховен са сефарадски евреи, преселили се през 15 век от Испания в толерантната Нидерландия. В началото на 19 век ниските земи са завладени от Наполеон, а съгласно неговия Граждански кодекс, всички в империята трябва да имат фамилно име. Тогава прадядо Соломон приема фамилията Ейнтховен, по името на родния му Айндховен. Соломон е хирург, първородният му Яков също става лекар, учи медицина с държавна стипендия, и трябва после да работи в колониите. Той отива в Холандска Източна Индия, днешна Индонезия, там се жени за Луиза де Фогел, чиито род е с холандско швейцарски корени. През 1860 се ражда Вилем, но Яков скоро умира, а Луиза си взима шестте деца и се връща в Нидерландия. Вилем учи в медицинския отдел на Утрехтския университет. И той има договор за колониите срещу стипендия, но не стига до там. Освобождава го фактът, че е назначен за професор и шеф на катедрата по физиология в Лайден, още преди да получи докторската степен по медицина и философия. Ейнтховен е не само умен и талантлив, но и със спортен дух. Той е президент на студентския съюз по гимнастика и фехтовка, основател на дружеството по гребане. Бакалавърската му тема е за лакътната става, защото на гимнастика чупи ръка и, докато се лекува, проучва какво има вътре. За докторантурата се връща към първата любов, офталмологията, с изследване, свързано не само с медицината, а и с физиката, път, по който продължава и занапред. През 1886, на 25 години, Ейнтховен е вече професор в Лайден и талантът му се отприщва. При това той пише и издава изследванията си на холандски, немски френски или английски, в зависимост от това коя научна аудитория смята за най-подходяща в конкретния случай. Не знам как и дали научното творчество му помага и в личния живот, но през 1886 Ейнтховен се жени за братовчедка си Фредерика де Фогел, имат 4 деца и живеят щастливо.
През 1889 Ейнтховен е в Базел на конгрес по физиология и вижда кардиографския запис на Огъст Уолър. Запалва се по идеята и се мъчи да подобри чувствителността на капилярния електрометър, но като цяло той не става за диагностика, затова Ейнтховен разработва струнния си галванометър. Устройството се състои от два електромагнитни полюса, между които е опъната тънка посребрена струна. Тя трепти според силата на заряда, а трептенията се записват с чувствително устройство. Струнният галванометър записва пет електрически потенциала във всяка вълна, които Ейнтховен обозначава с буквите P, Q, R, S, и T. Те се ползват и днес. Той измисля и тъй наречения Триъгълник на Ейнтховен, системата за поставяне на електроди в три точки от тялото, което по-добре улавя слабия електрически импулс. Изобретението е представено през 1901, но не се налага веднага. Смята се, че електрокардиографията едва ли изобщо ще намери широко приложение в болниците и, поне отначало изглежда, че скептиците имат основание. Магнитите са големи, прегряват, нужно е много вода за охлаждането им, така че първият кардиограф е огромна машина - тежи 270 килограма и се обслужва от пет души. Това я прави трудна за практическо приложение, защото пациентът трябва да бъде отнесен до нея – нещо, което при сърдечно болните не винаги е възможно. Но Ейнтховен не се предава, а измисля „теле-кардиограмата”. При нея връзката между машината и пациента се прави чрез телефон. В следващите години Ейнтховен напредва значително, публикува много кардиограми, които представят различни сърдечни дефекти. В същото време намалява размера и подобрява качествата на устройството, като разработва много по-чувствителния вакуумен модел. После други учени имат принос да се стигне до днешната компактна и мобилна кутия, която спасява милиони животи. Самият Ейнтховен обаче добре знае за какво става дума. Той умира през 1927 от проблеми с белия дроб и – по ирония – със сърцето, но още в Нобеловата си реч три години по-рано, заявява: „Новата глава в нашето разбиране за сърдечните болести е постигната не чрез труда на един човек, а на много талантливи личности, в своите изследвания те не бяха повлияни от политическите граници…..но се посветиха на идеализма на науката и това, в крайна сметка, облагодетелства човечеството”.
Днес ще има премиера на последния роман на Евгений Тодоров "Дефицит. Нашата 1984-а". Действието се развива в Пловдив през 1984 година. Авторът твърди, че почти всичко в този роман е истинско и преживяно. Очевидно книгата не се приема от тези, които се опитват да идеализират онова време, но за тези, които не са го преживели, "Дефицит" е..
Танцовият фестивал One Dance Workshops стартира в Пловдив в Дома на културата „Борис Христов“. Програмата представя 5 танцови ателиета за изпълнители от сферата на танцовото изкуство и 4 спектакъла, като откриващият уикенд на форума ще бъде в рамките на три поредни дни. Водещи на ателиета ще са хореографите от програмата ФОКУС Франция -..
Поетесата Мирела Иванова е тазгодишният носител на Голямата награда „Орфей“ за изключителни достижения в поезията. Церемонията по връчването бе в Малката Базилика на Пловдив на Международния фестивал на поезията „Орфей“. Наградата й бе връчена от заместник-кмета по култура Пламен Панов. Мирела Иванова е родена на 11 май 1962 г. в..
Международният фестивал на поезията „Орфей“ стартира в Пловдив в 18 ч. в Малката раннохристиянска базилика. В седмото му издание участват 12 поети от 9 страни, които ще четат на роден език и в превод на български. След рецитала ще се състои церемония по награждаването на тазгодишния призьор с Голямата награда „Орфей“ за изключителни достижения..
Eдин от най-разпознаваемите български живописци Илия Желев открива изложба в Градската художествена галерия в Деня на Европа - 9 май. На първия етаж в сградата на Главната той ще покаже 27 произведения в стила, който почитателите му у нас и особено в Германия и Австрия добре познават. Както пише за него немският критик Ралф Ренсман:..