Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великите европейци - Йохан Себастиан Бах, първа част

Това още не е музика, а само четири ноти – си бемол, ла, до, си бекар. Ако изпишем в същата последователност техните буквени означения, ще прочетем едно име – ВАСН. Става дума за Йохан Себастиан Бах, върховният свещеник в храма на музиката, може би най-великия композитор на света. 

Не е ли прелестна шегата, плод на сговор между божествената Вселена и човешкия Разум - че това име, освен да се чуе изговорено, може да се чуе и изсвирено. Но, както казах, четирите ноти още не са реална музика. Ето как наистина звучи темата с името Бах, вплетено в реална музикална композиция.

Лист, Фантазия и фуга на тема ВАСН - https://www.youtube.com/watch?v=X2q_RiF3X-M

Ще сбъркате, ако смятате, че тази страховита „Фантазия и фуга на тема ВАСН” е на самия Бах. Не че той не прави такива музикални пакости, като изписва името си в своите величествени, технически прецизни и силно въздействащи композиции, например, в „Изкуството на фугата”. Прави го и още как. Но в случая музиката е на унгареца Лист, който по този начин, около сто години след смъртта на Бах, му оказва почит, като разработва темата с името му. Подобна почит към Бах демонстрират и още много музиканти от различни епохи и стилове – и то не само в класиката. 

През 20 век джаз интерпретации на Бах правят „Суингъл сингърс”, Джанго Райнхард, Бени Гудман, Нина Симон, Оскар Питърсън и други. Музиката му вдъхновява и групи като „Прокъл Харъм”, „Джетро Тал”, „Емерсон, Лейк и Палмър”, „Бийтълс”, „Дийп пърпъл”, „Бийч бойс”…..не могат да се изброят всички. Смята се, че части или цели творби на Бах, са включени в саундтрака на поне 850 филма. Но да се върнем към композицията на Лист, за да видим една фундаментална разлика в подхода на двамата композитори. Лист е романтик, при него въздействието върху слушателя идва оттам, че музиката му е пълна с фантазия и страсти, тя е рошава и спонтанна, гореща и човешка. 

Докато Бах се прекланя и протяга към небесното, опитва се да изрази божието величие по технически най-съвършения начин. Когато композира, Бах е математически пресметлив и дистанциран, някои дори казват - „студен”, но това е просто маниер на работа. Подходът му е плод на различно разбиране за начина и силата на въздействието – при него те идват директно от самата музика, от нейния строеж, ритъм и всички останали характеристики. Бах не влага личните си емоции и характер в творбите - или поне максимално избягва да ги влага. И все пак резултатът е това:

Бах, Токата и фуга в D, 2.40 - https://www.youtube.com/watch?v=ho9rZjlsyYY

Тази музика те кара да се чувстваш, сякаш си попаднал в някаква омагьосана стая съградена от звуци, в някакво музикално Ешерово пространство, където множество стълби към небето се преплитат една с друга, а по тях, докато слизаш с главата надолу, всъщност се качваш високо нагоре към дъното. И когато се завъртиш в кръг, можеш да докоснеш самия себе си, преди да тръгнеш. През 20 век, близо 300 години след Бах, поетът Томас Елиът, сякаш в преклонение пред неговия маниер на работа, написа знаменитите си „Четири квартета”. 

В книгата успя да накара всеки словесен и мисловен квартет да звучи отчетливо и самостоятелно, докато ние, публиката, възприемаме преплетения смисъл на всички поетични квартети едновременно. В историята на музиката самият Йохан Себастиян Бах стои като някаква огромна барокова катедрала, в която свирят много квартети едновременно. Щом влезе там, човек неизбежно се поддава на изумлението, оставя се звуците да го обгърнат отвред и да безчинстват в душата му, докато накрая я оставят рухнала, но доволна, че в музикалното си пътешествие е стъпвала по божиите стъпки.  

Бах, Фантазия и фуга в G - https://www.youtube.com/watch?v=tgDE3klkmtQ

Малко е да се каже, че това е барокова музика – трябва да се каже, че това е самият Барок в неговата най-добра форма. Както и самата музика в нейното най-добро земно проявление. Барокът е европейски стил в изкуството, който доминира в продължение на около 150 години – от Късния Ренесанс, около 1600-та година, до ранния класически период, примерно, към средата на 18 век. Думата „барок”, която вероятно идва от латински или дори от арабски, във формите си на френски, италиански и португалски означава „естествена перла с неправилна форма”. 

Особено характерни за периода на Барока са щедрата декорация, голямата пищност, натрупването, дори претрупването с детайли, което обаче придава обем и величавост на творбите, независимо за коя сфера на изкуството говорим. Тогава творците още са силно зависими от големи меценати като църквата и аристокрацията, но и няма как да не е така при мащабните поръчки, които често се реализират. Барокът е период на важни трансформации в общественото самосъзнание и отношения. 

Обръщането през Ренесанса към наследството и хуминистичните традиции на гръко-римската цивилизация, в Барока продължава да се развива и да дава големи и сладки плодове в наука, философия, политика, изкуство. На континента се появява кралят-слънце и абсолютните монархии, които пък раждат нова политика и поставят основите на националните държави по-късно. В науката правят забележителни открития Галилей, Нютон, Декарт, Лайбниц, Спиноза, Джон Лок и още много. За изкуството на изображението е достатъчно да споменем дори само Рубенс, Рембранд, Ван Дайк, Караваджо, Веласкес, Бернини и Боромини в архитектурата, Вивалди, Албинони, Хендел, Телеман, Скарлати, Пърсел, в музиката. И Бах, разбира се, който умира през 1750 и сякаш със самата си смърт слага край на ерата на Барока.

Бах, BWV 1060 - https://www.youtube.com/watch?v=ZIaiB9X2LGs




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Мирела Иванова призьор на Голямата награда "Орфей"

Поетесата Мирела Иванова е тазгодишният носител на Голямата награда „Орфей“ за изключителни достижения в поезията. Церемонията по връчването бе в Малката Базилика на Пловдив на Международния фестивал на поезията „Орфей“. Наградата й бе връчена от заместник-кмета по култура Пламен Панов. Мирела Иванова е родена на 11 май 1962 г. в..

публикувано на 09.05.24 в 20:54

Отново международен фестивал на поезията "Орфей" в Пловдив

Международният фестивал на поезията „Орфей“ стартира в Пловдив в 18 ч. в Малката раннохристиянска базилика. В седмото му издание участват 12 поети от 9 страни, които ще четат на роден език и в превод на български. След рецитала ще се състои церемония по награждаването на тазгодишния призьор с Голямата награда „Орфей“ за изключителни достижения..

обновено на 09.05.24 в 08:19

Живописецът Илия Желев открива изложба в ГХГ - Пловдив

Eдин от най-разпознаваемите български живописци Илия Желев открива изложба в Градската художествена галерия в Деня на Европа - 9 май.  На първия етаж в сградата на Главната той ще покаже 27 произведения в стила, който почитателите му у нас и особено в Германия и Австрия добре познават. Както пише за него немският критик Ралф Ренсман:..

обновено на 09.05.24 в 08:18

Вечер за писателя Агоп Мелконян в читалище "Възраждане"

Вечер, посветена на писателя Агоп Мелконян (1949-2006 г.), ще се проведе тази вечер от 18,30 ч. в читалище „Възраждане“.  Проявата е по повод 75-ата годишнина от неговото рождение. В присъствието на съпругата му Людмила Мелконян ще бъдат представени стихосбирката „Територия, недокосната от позори“ и сборникът „Спомен за света на Агоп Мелконян“...

публикувано на 09.05.24 в 07:41

Атанас Маринчешки събира изгреви и залези в "Сигна"

Самостоятелна изложба живопис показва художникът Атанас Маринчешки в галерия „Сигна“. Това е третата изложба в галерията на автора, който след години работа в полицейските служби, се отдава изцяло на живописта, като изгражда свой стил и почерк на изобразяване. Съдържа 17 маслени платна. Характерни за неговите картини са наличието на..

публикувано на 08.05.24 в 15:24