Публиката тази вечер в Пловдив ще чуе и види произведения, неизпълнявани от четири десетилетия на сцена от фолклорен ансамбъл "Тракия".
Зрителите ще се върнат назад във времето с песните „Кажи, Маро“ и „Мома Дойна“ в изпълнение на мъжките вокали на оркестъра. Възстановени са и мелодиите на още две акапелни песни от пазарджишкия и котленския край по музика на композиторите Красимир Кюркчийски и Стефан Мутафчиев. В програмата са включени общо 13 фолклорни изпълнения, сред които и „Пловдивски кокони“ - един най-популярните танци от репертоара на ансамбъла.
ФА „Тракия“ заявява себе си на 5 септември 1975-а година. Концертът на новосформирания тогава младежки фолклорен състав на „Тракия“ се очаквал с огромен интерес не само от публиката, но и от изявени фолклористи, разказват архивите. Организацията и изпълнението на авторската програма са били дело на основателя и художествен ръководител Кирил Дженев, както и на диригентите на хора и оркестъра - Стефан Мутафчиев и Николай Стойков. Художник е известният илюстратор и сценограф Нева Тузсузова. Те решават да подберат за премиерното представление авторски и неизпълнявани до този момент танци, песни и инструментали от различни области. Екипът си поставил нелеката задача да поднесе по новаторски начин фолклорното изкуство, съчетавайки концерт и спектакъл едновременно. Още тогава танцът „Куди“, по едноименен обичай от град Съединение, печели сърцата на публиката и критиката.
Днес със задачата да възкреси песните и танците на своя баща и неговите колеги се е заела проф. Даниела Дженева, която е начело на ансамбъла вече 23 години. Отбелязването на годишнината от първата премиера на ансамбъла е резултат от нейните усилия като главен художествен ръководител, на диригента на хора Цонка Димитрова, на диригента на оркестъра Николай Паскалев, хореографа Катя Личева и главния балетмайстор Георги Карабахчиев.
Екипът издирва записки и спомени на артисти, за да възстанови автентичната програма от 1975-а година, пишат от ръководството на ансамбъла.
Поради епидемичната обстановка, входът за събитието на 8 септември е с покани. Капацитетът вече е изчерпан. От ансамбъла обаче уверяват, че специално за най-верните си почитатели ще бъдат обявени и други дати, на които ще бъде изпълнена същата концертна програма.
Проектът на Весела Ножарова носи заглавието „Частица от река” и прави връзка между Георги Божилов-Слона и съвременните автори. Ножарова спечели в конкуренцията на още два проекта на Моника Роменска и Пламена Рачева и Яна Костова. В проекта си „Частица от река“ Весела Ножарова, която е тазгодишният куратор на Националните есенни изложби,..
Шест поетически книги бяха номинирани за наградата в Националния конкурс за поезия „Иван Николов” за 2025 г. От издателство "Жанет 45" съобщиха, че на днешния ден, 28-ми февруари, който е и рожден ден на патрона на наградата Иван Николов, обявяват излъчените от журито номинации. Те са избрани сред предложените за участие в конкурса общо 67..
Никого няма да изненадам с наблюдението, че България е една от страните със съжителство и до днес на предхристиянските митологични вярвания и християнската вяра. Но как ни легитимира това? С проф. Мария Шнитер в дена на Баба Марта питаме: "Езичници ли сме?" И какво значи това?
На 22-ри февруари големият български писател Христо Карастоянов щеше да навърши 75 години. В „Алтер его“ не успяхме да отбележим конкретната дата по обективни причини, но затова пък ще направим това тази събота и то по малко по-нетрадиционен начин. Ще разговаряме за Дядото с известния поет, журналист, фотограф и сатирик Владислав..
В Кукления театър днес е премиерата на моноспектакъла на Димитър Николов-Шаблата „Момо или животът пред теб“. Постановката с режисьор Валери Кьорленски е по романа на Ромен Гари „Животът пред теб“, подписан с псевдонима Емил Ажар. Постановката „Момо или животът пред теб“ е първо театрално представление по романа на Гари. Сценографията..