Спортни журналисти коментират колоездачната обиколка на Италия. Колоната минава през тосканското градче Винчи и единият пита: - Това ли е родното място на Леонардо? А онзи: - О, не, не може да бъде. Много е малко, за да се роди тук. Е, да, малко е прелестното Винчи – но колко голямо трябва да бъде родното място на Леонардо?
Та той и целият свят е малък, за да побере величието му. Затова някои го смятат за извънземен, дошъл, за да ни демонстрира колко много може човекът. Това нашествие на космически дух се случва през 15 - 16 век. А когато през 20-ти „Бийтълс” правят клип за песента „Всичко, от което имаш нужда, е любов”, носят стикер с „Витрувианския човек”, изображение на Ленорадо, знак за човешкото съвършенство. А каква е връзката между любовта и съвършенството, не знам – но и аз като „Бийтълс” съм сигурен, че връзка има.
„Витрувиански човек” се базира на идеята на римския архитект Витрувий, че ако квадрат се впише в кръг, а в тях - човек с протегнати до пресечните им точки ръце и крака, пропорциите му ще са съвършени, а пъпът му ще е център на композицията. Сметките на Витрувий не са точни, ръцете и краката ще са непропорционално издължени, за да докосват кръга и квадрата. Леонардо обаче коригира грешките и прави изображението. Но размества не човека, а квадрата и кръга, човекът си остава в средата на всичко. Това изображение не е просто математическа игра. То кодира идеята на Леонардо, че структурата на човека е като структурата на Вселената. То е опит да се свържат човешките пропорции с тези на природата. И е неотделима смес от наука и изкуство, типична за самия Леонардо, за начина му на живот и мислене.
„Витрувианският човек” и до днес е най-знаковата емблема за ренесансовия човек. А изследователи смятат, че човекът, вписан в квадратурата на кръга, е самият Леонардо. Логично, като се има предвид величието на ума му, съчетано с телесна красота. Както го описва Джорджо Вазари, Леонардо има качества, които „надхвърлят природата” и е „чудесно надарен с красота, изящество и талант в изобилие”. До неотдавна хората познаваха Леонардо да Винчи като великия художник на „Мона Лиза”. С „Шифърът на Леонардо”, масовото съзнание добави към това и идеята, че той е забъркан в някакви мистерии и тайни общества.
Но реалният живот и големите постижения на да Винчи са много по-тайнствени, интересни и велики от всяка измислица. Част от широкия обхват на гения му е описан от самия него в писмо до Лудовико Сфорца, владетел на Милано. Годината е 1482, Леонардо е на 30 и иска Сфорца да го наеме. За целта праща CV, в което четем: „Мога да конструирам мостове, леки, здрави и преносими, с които да преследвам и побеждавам враг. Мога да правя оръдие, леко и лесно за транспортиране, с което да хвърлям малки камъни като градушка. Мога безшумно да конструирам подземни тунели до всяка точка, като минавам, ако трябва, под окопи или река. Мога да правя бронирани вагони, пренасящи артилерия, която пробива най-гъстите редици на противника. По време на мир, мога да осигуря пълна удовлетвореност в строежа на сгради, както обществени, така и частни, и в превеждането на вода от едно място на друго. Мога да изпълня скулптура от бронз, мрамор или глина. А в рисуването мога да направя същото, каквото и всеки, който и да е той”. Е, в рисуването може повече от всеки, но май е решил, че капка скромност накрая няма да е излишна.
Но защо да е скромен Леонардо, след като знае и може толкова много. Виждаме – като военен инженер, той има умения на специален полк – прави понтони и подземни проходи, изобретил е оръдие и танк. Кой нормален инженер може всичко това. В мирно време пък Леонардо е архитект, хидро-инженер, художник – също умения, които не се побират в един човек. Но това е само началото е.
За разлика от нас, хората през Ренесанса не правят разлика между наука и изкуство, а Леонардо е въплъщение на този подход, твори „изкуството на науката” като модел на универсален гений и ренесансов човек. Той има тефтери, 13 000 страници от които са запазени и днес. В тях всеки ден записва наблюдения, открития и идеи, като щедро ги илюстрира. Повечето съдържат описания и рисунки, например - криле, с които човек да лети или обувки за ходене по вода. Има модели за парашут, хеликоптер, водолазен костюм, самоходна механична кола, танк. Има анатомични изследвания. Той прави дисекция най-малко на 9 човешки тела и пръв открива, че сърцето е помпа за кръв. Сравнява механиката на ръката с птичето крило, изучава лицевите мускули, за да сътвори загадъчната усмивка на Мона Лиза. В тефтерите Леонардо нахвърля композиции за картини, изследва характера на светлината, рисува растения, животни, скални форми, движенията на водата.
Освен художеството, интересите му са наука и изобретения, литература, архитектура, математика, анатомия, геология, астрономия, инженерство, физика, ботаника, палеонтология, картография. И музика – той е композитор, изпълнител и изобретател на музикални инструменти. Сесетилетия преди Коперник, Леонардо знае, че Слънцето стои неподвижно в центъра на света, а планетите обикалят наоколо. Далеч преди Нютон знае, че телата не падат под прав ъгъл случайно, а ги държи някаква сила. Знае защо листата на дърветата растат по математически модел, свързан със „златното сечение”.
Още в своето време е познат като голям гений, макар че от изобретенията му нищо не е построено, а тефтерите му на практика са тайни. Леонардо се страхува от кражба и текстовете му са изписани от дясно на ляво и обърнати обратно, четат се само с огледало. Това писане не му е проблем, защото е амбидекстър, човек, който си служи и с двете ръце - но за времето си изглежда като връх в кодирането. В същото време Леонардо рисува много бавно и се знае, че рядко завършва някоя от художествените си творби. Така че и картини няма много – до нас са стигнали само 15 негови работи, част от тях – спорни.
С какво тогава Леонардо печели наистина огромната си слава? Най-простият отговор е – със забавления, като издига това изкуство до истински висини.
Казват, че Чехия се състои от три неща – пиво, хокей и Швейк. Е, ако говорим само за последните стотина години - не бих пропуснал Милош Форман, Вацлав Хавел, Карел Чапек, Пражката пролет, „Харта 77”, розовият руски танк на Давид Черни, наденичките от месо или русите чешки divky. Но дори да разширим по този начин списъка, ще видим, че всички тези..
Една от легендите в българската естрада – Мими Иванова, ще зарадва жителите и гостите на Пловдив с голям юбилеен концерт по повод 55 години творческа дейност. Събитието „Всички обичат Мими“ вече имаше своята голяма премиера на 9 април в първа зала на НДК – София. Поради големия успех и интерес, певицата и екипът й, решиха спектакъла да гостува и в..
"Пловдив чете" организира среща разговор с Иван Кулеков за новата му книга „ Имаме земя, имаме вода и си правим кал “. Кога: 19 юни (четвъртък) В колко: 17:30 ч. Къде: Народна библиотека „Иван Вазов“ – Конферентна зала Модератор ще бъде Красимир Лозанов, редактор на сборника, издание на Жанет 45. Георги Каприев: „Иван Кулеков..
Среща разговор с писателя Георги Господинов за книгата му „Градинарят и смъртта“ ще се проведе тази вечер в „Конюшните на царя“. Организаторите от феста „Пловдив чете“ обещават тих, но дълбок човешки разговор за миналото, за думите и за градините, които носим. Модератори на срещата ще бъдат Невена Дишлиева-Кръстева и Цветелина Драганова. Четири..
Къща музей „Иван Вазов“ – Сопот е домакин на Втората национална конференция на тема „Къщите музеи – пазители на паметта за великите българи“ под патронажа на президента на Република България Румен Радев. Форумът ще се проведе на 19 и 20 юни и е посветен на 175 години от рождението на Иван Вазов и 90 години къща музей „Иван Вазов“ – Сопот...