Това знаем за прочутия музикален мотив, но истината е по-различна. Парчето е наречено кан-кан, когато кабаретата го адаптират, но не е създадено и няма данни да е използвано от тях до 1880, когато композиторът му Жак Офенбах си тръгва от този свят. Това всъщност е музика от оперетата „Орфей в ада“, второ действие, втора сцена - „Адският галоп“. Но тази оперета може би е дори по-неприлична от някакъв кабаретен танц без гащи, тя обръща с главата надолу самата митологична история за Орфей и Евридика.
При Офенбах, на Орфей така му е писнало от нея, че изобщо не мисли за спасяване, та се налага обществото да го натиска, за да отскочи до Ада и да си прибере жената. Чиста подигравка със свещената митология. Но и със свещената музика. Защото всичко при Офенбах е пълно с пародии, включително на „сериозни“ композитори. Той е така пародиен, дори абсурден, та звучи адски модерно. Един критик го нарича „Монти пайтън“ на своето време, а друг пише, че Офенбах е свързан със „създаването на модерната култура“ изобщо.
Думата „оперета“ е италианска и значи „малка опера“. Като термин пръв я ползва Моцарт, но в негативен план. С времето нещата се променят и към средата на 19 век във Франция тази музикална форма полека завладява музикалната сцена. Тогава има две направления – сериозната опера и „опера комик“. Но това е подвеждащо, то не значи комична опера, а по-скоро драма, която не завършва с пълен мор.
През 40-те години Ерве, френски певец, композитор, либретист, диригент и сценограф, пуска едноактна оперета, базирана на театрален водевил, а после прави и адаптация по Дон Кихот на Сервантес. Това изглежда като началото, но по-скоро е предначало. Същинското начало на лудостта по „опера-буфа“ или познатата ни днес оперета, поставя Жак Офенбах с едноактните „Двамата слепци“, „Цигуларят“ и „Ба-та-клан“. През 1858 идва и огромният триумф с „Орфей в ада“, първата пълнометражна оперета в света, която, заедно с „Хубавата Елена“ и късната същинска опера на Офенбах – „Хофманови приказки“, и днес е в репертоара на най-големите музикални театри по света. Офенбах пише стотина оперети, с което развива жанра, но и го популяризира. След представянето му във Виена, Йохан Щраус син, Супе и Лехар, слагат начало на прочутата виенска школа.
В Германия Берлин е оперетният център, а стилът е неподражаемо немски, включва елементи на марш, а по-късно и на джаз. Англия пощурява по Офенбах и скоро там се появяват Гилбълт и Съливан. САЩ оценяват и развиват оперетата, а това ражда Бродуей и мюзикъла като феномен. Френският композитор Жак или Якоб Офенбах, както е оригиналното му име, е роден в Кьолн, в семейство на немски евреи. Звучи налудничаво, но е точно. И е добър пример как в Европа няма реални граници, дори по времето, когато националните държави, най-вече Франция и Германия, още са силно влюбени в себе си.
Да, заради националния егоизъм и Офенбах има нелек период в живота си. През френско-пруската война от 1870-71 той изведнъж се оказва разорен. Първо, французите го асоциират с катастрофалния режим на Втората империя, а освен това спират да гледат оперетите на немеца. Германия пък го смята за дегенерат, продал се на французите. Така че Офенбах извежда семейството си в Испания, а сам заминава за Америка да печели пари и да си плати дълговете.
Якоб Офенбах е на 6, когато баща му слага цигулка в ръката му, а след три години се прехвърля на виолончелото, с което става виртуоз. След още три години момчето изнася концерти със собствени композиции, чиято трудност, според един биограф, „ужасява учителя му“. Якоб е на 14 и баща му го води в парижката консерватория, но директорът Луиджи Керубини ве то приема - няма необходимата възраст и не е французин. Но склонява да го чуе и след минута го спира с думите: „Стига, младежо, приет си“. Офенбах обаче изкарва в консерваторията само година, смята, че е научил всичко необходимо и става свободен музикант. Тогава сменя името си на Жак и така, макар да не се разделя с немския си паспорт, става и французин.
Офенбах печели известност в музикалните и светски среди, а през 1855 открива театъра „Буф паризиен“ на „Шан-з-Елизе“. Заради музиката го наричат „Моцарт на Елисейските полета“, а заради остро сатиричния характер на представленията – „Волтер на Елисейските полета“. Офенбах не е само композитор. Той е директор на театъра и продуцент на представленията, импресарио на актьори, диригент и режисьор, активен е в писането и редактирането на либретата и понякога прави поправки в текстовете и нотите буквално докато представлението тече. На всичкото отгоре, намира време за семейството си, за някоя любовница понякога и за много пътувания в чужбина.
Славата идва на талази, но тялото полека го изоставя. Офенбах има подагра и слабо сърце, но решава да реализира мечтата на живота си и пише истинска, сериозна опера. Не успява да завърши напълно оркестрацията обаче на прочутите си „Хофманови приказки“. Завършва я синът му, но Жак Офенбах по обективни причини не идва на премиерата. На погребението му се стича голямо множество, а лондонският „Таймс“ пише: „Тълпата от изтъкнати мъже, които го придружаваха в последното му пътуване, показва, че покойният композитор е смятан сред майсторите на своето време“.
Започва второто издание на фестивала „Лято в Стария град“, който отново ще радва пловдивчани и гости на града през летните дни с богата и пъстра програма. Събитието е организирано от Агенция „Антракт“ с подкрепата на Община Пловдив. „Лято в стария град“ има амбицията да превърне в оживена сцена калдъръмените улички на града. Стартът на..
В юбилейната година на галерия "Аспект" представяме впечатляващата изложба на трима известни пловдивски художници, чието творчество е неразривно свързано с хартията като материал. Това каза в интервю за програма "Точно днес" галеристката Олга Петрова . Акварелите на Димитър Воденичаров, черно-белите рисунки на Румен Нечев и колажите на Димитър..
Победителят от международния конкурс за цигулари Академия Музика Пловдив 2024 Михаил Гаврилов пристига от Виена. Той ще свири на концерта "Звездите на утрешния ден" от Международния фестивал на камерната музика - Пловдив 2025. На рояла ще бъде Ивана Говедарска-Ролдау . В програмата са произведения на Бах, Григ, Лютославски и Виенявски...
Сюреалистът Григор Велев разказва приказки с новата си изложба живопис, наречена "Любопитно ...". Представя 20 платна. Акцентът този път е върху животните и цветята, хората почти не присъстват. Художникът жонглира ловко с понятията, с формите и невероятното и странното придобиват в картините смайваща закономерност. Авторът и този път ще..
Кой не е чувал старата, поне петдесетгодишна пловдивска шега “Майна, цъкни вефа да чуем Кидика!”? В ефира на Радио Пловдив всички имаха тази възможност с помощта на най- разнообразни приемници, различни от ВЕФ. На 79 години емблемата на Пловдив - певецът Христо Кидиков още пее “Хей, живот здравей, здравей!”, още е пълен с вяра и готов да сподели..