Сега тече общественото обсъждане на плана, а всички материали са публикувани на сайта на община Пловдив, заявиха зам.-кметът по благоустройство архитект Невена Балчева, главният архитект на общината Димитър Ахрянов и арх. Иван Делчев, ръководител на екипа, направил промените.
Последният приет Общ устройствен план на Пловдив е от 2007 г. и за 13-те години от тогава са настъпили значителни промени. 30 000 души ежедневно напускат града, за да работят в близките индустриални зони, а между 1000 и 1500 души годишно се заселват в Пловдив.
"Заговори се, че населението на града може да стигне 600 000 души, но за да стане това, трябва да има тежка икономическа криза и емигрантите да се приберат в България. Тогава населението на страната ще стигне 8 милиона души", смята арх. Делчев.
Измененията на ОУП предвиждат например в карето между кв. Коматево, Беломорски и Овощарския институт терените за застрояване да бъдат най-малко 600 кв.м, а новите сгради – не по-високи от 8 етажа.
Арх. Делчев припомни, общината няма къде да расте на територия, затова трябва да се оползотворят наличните площи по най-добрия начин. Според него скритият ресурс е в индустриалните зони в рамките на Пловдив, които са с до 50 % застрояване и чиито собственици в бъдеще ще се ориентират към индустриалните зони извън града – в Тракия икономическа зона. Тези терени спокойно могат да се отредят за жилищно строителство или зелени площи, посочи арх. Делчев.
Лошото е, че общината не може да обезпечи атаката на частния капитал с необходимата инфраструктура и озеленяване около новите сгради. Правилото е на 1 лв, вложен в жилищна площ, да има 1 лв. за инфраструктура и зелени площи, а сега съотношението е 1:5 в полза на частниците, допълни той.
Реалистичният срок измененията в ОУП да бъдат внесени в ОбС е втората половина на 2021 г., подчерта арх. Балчева.След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...