На Мишинден "зашиваме" устата на мишката, да не вреди

Празниците, като отбелязваният след Димитровден „Мишинден“, правят със сигурност общността  много по-сплотена, защото освен че се създават от нея, те и се спазват в различните краища на страната по различен начин, заяви уредникът в Регионален етнографски музей Пловдив Гроздалина Георгиева.

Тя уточни, че празникът е в чест на мишките, за да не пакостят. В миналото стопанката рано сутринта е трябвало да вземе пресни екскременти от крава, биволица или волове, ако няма такова животно, за да намаже с тях стената, около огнището, кътовете в стаята, хамбара, зимника и сандъка с дрехи. Тя е изпълнявала този ритуал мижешком и на въпрос на друга жена  „какво правиш, майко или бабо, и тя е отговаряла “мажа очите, ушите, краката и устата на мишките, за да не наяждат нищо в къщата“.

Георгиева подчерта, че това е имитативна и вербална магия, която се наблюдава и в други празници от народния календар, като напр. „вълчите дни“.

Празникът е сред малкото дни в годината, в които е забранено да се върши каквато и да е къщна работа. В Пловдивския край дори жените са си зашивали  в този ден двата края на сукмана с идея, че вече са направили нещо, за да „зашият“ устата на мишката.

По думите на Георгиева, в Тетевенско в празника е вплетен дори и св. Нестор и там жените от вечерта правят леплива кал с тръни и сутрин ги  палят, гонейки мишките с предпазна цел да защитят посевите и зърното от мишките и дребните гризачи.

„Животът тогава е приказен, нямало е медии, но е имало създадени „местни центрове“, които са намирали поводи да празнуват и сплотят общността – винаги има общност, винаги има чувство за празник и трапеза. Храната е най-силният фактор, събиращ хората. Има какво да следваме“.

Интервюто – от звуковия файл: