Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Издават "История на България" от 1761 година

"История на България", написана през 1761 година от Блазиус Клайнер, излиза за първи път от 1977 година насам, съобщиха издателите от "Българска история".

 

Малцина са се посветили на идеята да опишат българската история в мрачните години на османското иго. "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски е позната на всеки българин, но не особено известен е фактът, че година по-рано е съставено друго съчинение, описващо миналото ни.

Книгата на францисканския монах Блазиус Клайнер е изпълнена с множество неясноти, разказват от издателството. Счита се, че той е потомък на саси (немскоезичното население на Трансилвания) и е творял в манастира в град Алвинц (днес Винцул де Жос, Румъния).

Неговото произведение дълго време тъне в забрава в архива на францисканците, в Будапеща, преди да бъде открито и преведено на български от Карол Телбизов под редакцията на акад. Иван Дуйчев.

"История на България" обхваща периода от началото на българската държавност до превземането на Константинопол от османците през 1453 г. В разказа си авторът се уповава на възможно най-голям набор от извори, достъпни по негово време, които разглежда критично и задълбочено.

За книгата разказва нейният редактор Теодор Борисов, асистент в Института по исторически изследвания към БАН.

„Причината монахът Блазиус Клайнер да се занимава с българската история е, че в неговия манастир „Св. Св. апостоли Петър и Павел“ и околностите имало много български бежанци след Чипровското въстание 1688 г. Той написва съчинение, което в първата част е история на България от началото на държавата до падането на Константинопол под османска власт, и всички събития, които са се случили на територията на България“.

Теодор Борисов представи петте глави на книгата, като има и текст свързан с Пловдив.

„Първата е за името, произхода, нравите и религията на древните българи. Отбелязано е под какви имена са били известни в изворите. За първи път се говори за прабългарската теория за произхода на българите. Втората глава е за земите завзети от българите в Европа, като акцентът е върху провинция Мизия. Третата глава е озаглавена за по-достойните за споменаване градове на България. Започва се от Охрид и се стига до Чипровец. Пловдив се споменава в петата глава във връзка с Иванко-убиецът на Асеня, както го знаем от Васил Друмев, който бяга във Византия, получава Пловдивска област и става управител. Това се случва края на 12-ти и началото на 13-ти век. Цар Калоян успява да го привлече на своя страна срещу Византия. Пловдив още се споменава в битката между Георги ІІ Тертер и Андроник ІІІ, която не е успешна за българския владетел. Това става 1323 година. Четвъртата глава е за народите населявали България преди българите, като има някои фактологически разминавания. Все пак Блазиус Клайнер е направил един труд, който е достоен да присъства в библиотеката на всеки българин“, заяви Теодор Борисов.

По неговите думи до времето на Константин Иречек, това е най-пълната история на България, която е написана. Книгата ще бъде на книжния пазар на 1-ви ноември Деня на народните будители. Първото издание от 1977 г. е по-скоро академично, някои части не са били преведени от латински. Разбираме още, че като пръв вожд на българите е посочен Реан, бащата на Кубрат, към лято Христово 504-то.

Интервюто с Теодор Борисов, асистент в Института по исторически изследвания е в звуковия файл.  




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Орлин Горанов изпълнява песента „Все още“ на авторския концерт на Кристиян Бояджиев в I студио на БНР.

Орлин Горанов празнува 50 години на сцената

Петдесет години на сцената е период , за който човек  трудно може да повярва, че  толкова неумолимо бързо са минали- споделя любимият на милиони българи певец Орлин Горанов. Приема този факт с благоговение, защото винаги е бил с приятни за него хора на сцената и са правили това, което искат. Благодарен е на публиката , че за всичките тези 50 години..

публикувано на 24.06.24 в 16:15

Започва седмица на занаятите в Етнографския музей

В Пловдивския етнографски музей започва ХVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти. Тази година акцентът е върху древния и красив занаят плъстене.  Всеки ден майстори-плъстари ще демонстрират своите умения, ще обучават малки и големи и ще предлагат своите ръчно изработени изделия. В 18 часа довечера в музея ще бъде открита и..

обновено на 24.06.24 в 12:22

Преге - предаване за света на книгите, 22 - 28 юни

В предаването за книги на Радио Пловдив на 22.06.2024  бяха представени следните заглавия Рубрика „Напълно непознати“ Франц Кафка. Завръщане у дома. Избрани разкази и фрагменти. 322 стр., тв. к., ок. 5А, Кръг, 2024. Марио Варгас Льоса. Лудориите на лошото момиче. 368 стр., ок. 5А, Колибри, 2024. Исабел Каняс. Хасиендата...

публикувано на 24.06.24 в 10:45

"Слънчови невести" в Асеновград на Еньовден

Повече от 300 момичета на възраст от 3 до 12 години, облечени в булчински рокли, изпълниха градския парк в Асеновград. Те участваха в единствения по рода си обичай "Калиница". Традиционно празникът се провежда на Еньовден, рождението на Свети Йоан Кръстител, а поверието гласи, че участничките ще имат "леко венчило". Празникът започна рано сутринта в..

публикувано на 24.06.24 в 10:16

„Алтер его” - памет за доц. Владимир Янев

Преди дни ни напусна знакова личност за Литературен Пловдив – доц. Владимир Янев. Това е преподавателят в ПУ „Паисий Хилендарски“, който пръв ми подаде ръка в Пловдивския университет, окуражи ме да се занимавам сериозно с поезия и сатира. Буден, рефлексивен, вдъхновяващ, отрезвяващ и харизматичен... Твърдеше, че свири втора цигулка, но..

обновено на 22.06.24 в 14:07