„Постът е нещо, което всяка година се повтаря по едно и също време. По някакъв начин то променя потока на времето, на мислите ни, подсказва ни, че има време за празнуване и време за въздържане и по този начин налага една динамика, която ни казва, че не всеки ден е празник. Има дни, в които трябва да си малко „по-прибран“, затворен в себе си“. Това заяви д-р по богословие Мариан Стоядинов.
По думите му, пандемията, както и всяка болест, е нещо подобно – прекъсва обичайния ред, прекъсва плановете ни, налага ни друг ред на очакване, като появата на ваксина например.
„Постът е репетиция за живота, в който не всичко е константно. Постът е тренировъчен процес, който ни кара да се въздържаме от неща, без да сме принудени да го направим, както болестта и страданието ни принуждават. Постът е подготовка за всичко, кето преживяваме и винаги ни казва едно и също“.
Мотивът за един пост е празникът – това, което следва накрая, осмисля това, което го предхожда. Важно е не въздържанието, само по себе си, страданието, а това, което вбъдеще осмисля това, което е днес.
Ние се спираме сега не заради самото спиране, а заради това, което следва. Тези наши крачки на страдание, на умора, имат смисъл, само, ако ги погледнем от перспективата на утрешния ден.
Постът обаче е лишен от смисъл, когато се превръща в имитация на отказ от нещо и се прави, заради чистата механика, като не се влага в това смисъл.
„Аладин потрива медната лампа и се явява дух и нещо се случва. В поста няма механика. Ние преживяваме всичко по уникален начин и всеки трябва да намери своя прочит, за да не бъде постът механично копиране, а да го пречупим през това, през което преминаваме в тези дни."
По думите на Стоядинов обаче, когато сме в състояние, когато не можем да контролираме себе си, не можем да налагаме въздържание – болестта, детската възраст... Той зависи от състоянието на всеки човек, защото един може да пости и да не вярва, друг да не пости и да вярва.
.„Важен е мотивът, а какъв ще бъде резултатът накрая – не е наша работа. Важно е да встъпим в това, с което се захващаме с мисъл за утре и с мисъл за Бога. Постът е пътуване, в което има начало и премеждия, но важното е да пътуваме, да вървим напред, важен е завършекът.“
Интервюто с д-р Мариан Стоядинов - от звуковия файл:Премиерата на новия български игрален филм “ Не затваряй очи ” в Пловдив е тази вечер в Лъки - Дом на киното. Прожекцията е в 17.30 часа. Това е първият български игрален филм, вдъхновен от православна тематика, базиран на едноимения роман на Мартин Ралчевски. Разказва историите на двама мъже – Петър и отец Павел. Съдбите им се се преплитат по..
С ритуал по освещаване и първа литургия, отслужена от пловдивския митрополит Николай, ще започне истинския духовен живот на новата църква "Света великомъченица Марина" в Асеновград. Първата копка на храма не направена преди 26 години от тогавашния митрополит Арсений. Богословът и екскурзовод от Асеновград Йвайло Мирчев разказа, че преди години в..
"Два живота" - така се наричат 2000-те страници, живeли половин век в четири машинописни екземпляра. Защо? Коя е авторката Конкордия Антарова? И наистина ли книгата е написана под диктовка на духовни учители? В "Срещите" разказва Васил Пекунов, преводач на книгата. Интересно е, слушайте.
Премиерата на "Отело" от Джузепе Верди представя Държавна опера – Пловдив. Диригент е маестро Григор Паликаров. Постановката е дело на режисьора Петко Бонев, който я създава специално за възраждането на фестивала ФОБИ - Стара Загора, а сега я възстановява по покана на Опера Пловдив. В премиерния спектакъл венецианският мавър ще бъде изигран от..
Венета Маринова, една от "Жените на Ръб-а", открива изложба в галерия "Мария Луиза" в Пловдив. Художничката е нарекла експозицията си "Точно време", като твърди, че е настъпило точното време да посрещне приятели и почитатели на по чаша вино няколко дни преди рождения си ден. Маринова е известна като една от жените в авангардната група "Ръб"..