„Постът е нещо, което всяка година се повтаря по едно и също време. По някакъв начин то променя потока на времето, на мислите ни, подсказва ни, че има време за празнуване и време за въздържане и по този начин налага една динамика, която ни казва, че не всеки ден е празник. Има дни, в които трябва да си малко „по-прибран“, затворен в себе си“. Това заяви д-р по богословие Мариан Стоядинов.
По думите му, пандемията, както и всяка болест, е нещо подобно – прекъсва обичайния ред, прекъсва плановете ни, налага ни друг ред на очакване, като появата на ваксина например.
„Постът е репетиция за живота, в който не всичко е константно. Постът е тренировъчен процес, който ни кара да се въздържаме от неща, без да сме принудени да го направим, както болестта и страданието ни принуждават. Постът е подготовка за всичко, кето преживяваме и винаги ни казва едно и също“.
Мотивът за един пост е празникът – това, което следва накрая, осмисля това, което го предхожда. Важно е не въздържанието, само по себе си, страданието, а това, което вбъдеще осмисля това, което е днес.
Ние се спираме сега не заради самото спиране, а заради това, което следва. Тези наши крачки на страдание, на умора, имат смисъл, само, ако ги погледнем от перспективата на утрешния ден.
Постът обаче е лишен от смисъл, когато се превръща в имитация на отказ от нещо и се прави, заради чистата механика, като не се влага в това смисъл.
„Аладин потрива медната лампа и се явява дух и нещо се случва. В поста няма механика. Ние преживяваме всичко по уникален начин и всеки трябва да намери своя прочит, за да не бъде постът механично копиране, а да го пречупим през това, през което преминаваме в тези дни."
По думите на Стоядинов обаче, когато сме в състояние, когато не можем да контролираме себе си, не можем да налагаме въздържание – болестта, детската възраст... Той зависи от състоянието на всеки човек, защото един може да пости и да не вярва, друг да не пости и да вярва.
.„Важен е мотивът, а какъв ще бъде резултатът накрая – не е наша работа. Важно е да встъпим в това, с което се захващаме с мисъл за утре и с мисъл за Бога. Постът е пътуване, в което има начало и премеждия, но важното е да пътуваме, да вървим напред, важен е завършекът.“
Интервюто с д-р Мариан Стоядинов - от звуковия файл:Открива се новият сезон на литературен салон Spirt & Spirit с един разговор - за загубите, фантазмите, отложените болки и семейството. Модераторът Александър Секулов ще разговаря с писателката Антония Апостолова за новия й роман „Болката идва по-късно“. Организатори на срещите са ИК „Жанет-45“ и литературен фестивал Пловдив чете. По традиция..
40-ото издание на Международните фотографски срещи се открива в Пловдив. Тази година те са озаглавени „Една 40-годишна Одисея" и започват с ретроспективна изложба в изложбена зала „2019" към Градска художествена галерия – Пловдив на ул. „Гладстон" № 32. Фотографията е изкуство, което обединява документа с въображението. Тя съхранява..
Висенте Прадал - Лорка, Невярната съпруга Аз я отведох на реката; бях сигурен, че е девойка, ала тя имала си мъж. Бе през нощта на Свети Яков и с дълги уговорки стана. Фенерите се загасиха и се разпалиха щурците. Чак при последната ограда допрях гърдите й заспали и се отвориха те мигом подобно люлякови гранки. Колосаната нейна фуста във моите уши..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 0 4 . 10. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Хенрик Сенкевич. От дълбока древност. 206 стр., ок.4А, Изток-Запад, 2025. Хуан Согьон. По залез слънце. 176 стр. ок.4А, Изток-Запад, 2025. Майк Дауни. Истрия в черно. 552 стр. 8А, Колибри,..
Премиера на книгата на Бойко Антонов „Емигрантски воли и неволи“ ще се състои тази вечер в читалище „Възраждане“ в Пловдив. Авторът и неговото творчество ще бъдат представени от писателя Тодор Костадинов. Бойко Антонов е един от висшите служители в библиотеката на Американския конгрес във Вашингтон през последните 15 години. Десетилетия от..