„Туризмът е поставен в неопределеност, няма решение за близкото бъдеще. Има и променливост в решенията, които стават в същия ден. Това пречи за подготовка и зареждане на заведения, поемане на ангажименти от хотелиери и ресторантьори. Категоризацията на хотелите върви заедно с ресторантите, това недоразумение трябва да се оправи. Не може да се работи в нарушение, а персоналът да не получат пари като компенсации“.
Реалистично ли е, Националният борд по туризъм да поиска финансовата помощ от държавата към засегнатите в бранша, да бъде 30% за периода на затваряне от предходната година?
Според г-н Драганов, това е реалистично, защото сега сме върха на сезона. Става въпрос за икономическо оцеляване. Много хора останаха без работа и заплащане. Ходовете са, че: „Търсим контакт с правителството и моделираме полезни предложения. Искаме да създаден система за почивка. Така ще изравним държавният служител, който ходи на ведомствена почивна станция с другите работещи. Те могат да ползват хотелската база, чрез ваучери за почивка, които са аналогични на ваучерите за храна. Необходима е само промяна на Наредба №7 на МФ. Създаваме кооперации на екскурзоводи, планински водачи и ски учители, които да получат средства по линия на Закона на предприятия за социална и споделена икономика. Конфедерацията на българския туристически бизнес иска да вклучи редица професии, които не са в списъка, и не могат да получат обезщетение. Казвам, че трябва да открием и помогнем на тези хора“.
Румен Драганов обясни, че няма категория „фалит“ по българското законодателство. Има неплатежоспособност, и тогава кредиторите влизат в управление на дружеството. Фалити няма да има в този смисъл. Ще има претърпяване на големи икономически загуби. Собственик на туризма ще се окажат фирмите за чистота, тъй като такса битови отпадъци не е променена, а става дума за милиони, за различните общини.
Интервюто с доц. Румен Драганов, председател на Конфедерация на българския туристически бизнес е в звуковия файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...