През декември Ник Мейсън кани Дейвид Гилмор, стар приятел и на Уотърс, и на Барет, от училищните години в Кембридж. Гилмор учи езици в колеж по изкуства и през 1965 дори пътува с Барет из Франция. Свирят на улицата, арестувани са за скитничество и ги лекуват от недохранване. Два месеца, след като Дейвид се включва в „Пинк Флойд“, те тръгват на турне с албума Saucerfull of Secrets, Чинията на тайните. В микробуса някой пита няма ли да вземат Сид. Общото мнение е – да го оставим, където си е. Така групата „Пинк Флойд“ започва голямото пътуване към истинския „Пинк Флойд“. Е, първо известно време търси пътя.
Новото начало на „Пинк Флойд“ веднага се забелязва. Групата прави първия изобщо безплатен концерт в Хайд Парк, има две турнета в САЩ за една година и в същото време подготвя новия си албум „Умагума“. Той излиза през 1969 и е двоен - първата плоча съдържа записи от концерти на живо в Манчестър и Бирмингам, а във втората всеки от членовете на групата има по една четвърт от времето и представя свои експериментални композиции. „Умагума“ е посрещнат добре, но още по-добри са отзивите за следващия албум, който излиза през 1970 – Atom Heart Mother, Майката с атомното сърце.
Колкото и абстрактен да е албумът „Майката с атомното сърце“ и като заглавие, и като музика, знае се, че искрата за него запалва реална история, прочетена във вестника - за първата жена с имплантиран ядрен пейсмейкър. Не по-малко любопитна е и историята с обложката на албума. Тя изобразява конкретен пейзаж – зелена ливада с едра крава, снимана откъм опашката, и с глава, обърната към зрителя.Да, това не е рисунка, а снимка, кравата също е конкретна и нейното име е Лулубел Трета, вече отдавна покойница.
Това е първият от албумите на „Пинк Флойд“, на който не са изобразени музикантите от групата, нещо, което се превръща в традиция занапред. Всякакви кошмари се случват по време на записа на албума, който е в прочутото студио Аби Роуд. В края на краищата се получава каша, за оправянето на която момчетата канят нещо като музикален пожарникар, брилянтния Рон Гийсън, който си спомня: „Това беше адски много работа. Никой не знаеше какво се иска, никой не можеше да чете музика.“ Но все пак музиката става страхотна.
„Ако бях лебед, щях да отлетя, ако бях влак, щях да закъснея, ако бях добър човек, щях да говоря с теб по-често, отколкото го правя“ – пее Дейвид Гилмор и тук новият бунт, чиито главен носител е Роджър Уотърс, вече прозира по-ясно. „Майката с атомното сърце“ е наистина преходен албум, пълен с търсения, лек хаос и сигурно съдържа някои несполуки, щом по-късно Дейвид Гилмор го описва като „шум от боклук“, а и Уотърс казва ужасни неща за него. Все пак обаче той е първият им истински голям успех - достига първо място в британската класация за албуми, става златен в Съединените щати и заради него „Пинк Флойд“ са първата рок-банда, поканена на джаз-фестивала в Монтрьо. А на другата година следва „Медъл“, Намеса. Британското списание New Musical Express описва албума като „изключително добър“, а за финалната композиция – Отзвуци, пише: „Тя върхът, към който Флойд се стремяха“.
Един критик в списание Melody Maker не харесва „Медъл“ и безцеремонно го нарича „саундтрак за несъществуващ филм“. Музика на „Пинк Флойд“ пък коментира като „толкова много шум и ярост, които не значат нищо“. Това обаче по-скоро прилича на заяждане на дребно. Да, това е третият от албумите на Флойд, които се определят като преходни след епохата на Сид Барет, но като цяло концепцията в него е вече доста по-ясна, а „Отзвуци“ наистина изцяло се вписва в онова, което следва и което повечето хора знаят като „истинския“ „Пинк Флойд“. А то идва след по-малко от две години с The Dark Side of the Moon, „Тъмната страна на луната“.
„Името му означава Див, но поезията му е питомна” – това е една от най-гадните литературни критики, на която някога съм попадал. Публикувана е през 1881 година в британското хумористично списание „Пънч” като отзив за „Стихотворения”, първата поетична книга на Оскар Уайлд – великият ирландски парадоксалист, който наистина разбуни естетическите и сериозно..
На 31 май от 11 часа Галерия “Дяков” ще отпразнува 29-тия си рожден ден. По традиция в този ден галерията връчва Годишната си награда за изложба-принос в живописта. Тази година по всеобщото мнение на художници, почитатели на живописта и ревностни наблюдатели на развитието на творчеството й носител на на приза - авторски плакет на художника..
Аристотел го е казал: "Щастието е най-висшият стремеж на всички човешки същества." А за Бог какво е? В тоя режим на разпад с видната дама на театрална работилница "Сфумато" проф. Маргарита Младенова решихме да поразсъждаваме дали Творецът- Бог е щастлив? Слушайте, интересно е.
Божана Апостолова отново гостува в „Алтер его” И тази събота в „Алтер его” ще излъчим интервю с поетесата Божана Апостолова . Ще оставим сатирата на заден план, за да отворим повече пространство за поезията. В този смисъл приемете, че в това конкретно издание Краю Петровски, който е алтер егото на водещия Петър Краевски, няма да се..
17-то издание на международния фестивал One Dance Festival продължава с втори уикенд. Публиката ще има възможност да види четири спектакъла от България, Гърция, Белгия и Нидерландия – среща на различни култури, естетики и артистични визии, обединени от езика на тялото. Има думи, които разтреперват плътта. Звуци – докосвания. Спомени, протичащи..