К-19- практическият изпит за алтернативната култура в Пловдив

Изглежда, че политическата криза, кризата на вярванията на съвременния човек и липсата на активна борба за опазване на природата – съвсем логично се комбинират – давайки като резултат кризата с коронавируса, както и последствията от него. Манифестацията на конспиративни теории, като истина и нестихващите вълни на недоволство срещу управляващата власт са съвсем логични резултати, които бяха катализирани от появата на вируса. Той, може да се каже, успя да ги изкара на показ. Времето, за разсъждение, което осигури първият „локдаун“ даде време на хората да мислят – като това засили неимоверно разделението помежду им. 

Пловдив влезе в странната 2020 година, след домакинство като Европейска столица на културата. Инерция, която коронавирусът практически прекърши. Ще успее ли и как алтернативната култура в града да излезе от кризата и да продължи напред. 

През 2019 в Пловдив са се случили средно по две събития на ден, повече от които със свободен вход и без възрастово ограничение, което означава, че култура от цял свят е била достъпна за абсолютно всеки посетител на града и то в изобилие. Самата инициатива беше съпътствана от значително недоволство проявявано от различни участници в пловдивския обществен живот, но в крайна сметка беше определена, като силно позитивна в културно отношение за града. 

Обикновено такива големи процеси – като управление на културната политика на държавно или в случая европейско ниво имат огромен ефект и върху микропроцесите – като алтернативната култура в дадената държава или град. Какво означава това?

Алтернативна култура – в българския контекст – означава публика, която посещава и търси изкуство по-рядко или напълно непредставено в държавните културни институции, а от друга страна – организации, които не разчитат на държавна намеса за реализиране на своите продукции. Това са главно частни пространства, които осигуряват полета за изява на млади и неустановени артисти или пък - организатори на събития, които са избрали изцяло независимия от тромавия, макар и сигурен подход на държавното управление и намеса. 

Пловдив изобилства от такива примери, по-известните от тях са – Капана Фест, Shake that Хълм, Wrong Fest, списание Нула32, квартал КАПАНА и т.н. На практика през 2019 нямаше изкуство, което да не беше представено в осезаемо количество в града.

Всичко това обаче беше спряно, всички години, в които ни се е разминавало на петък тринайсети – кулминираха с този през март 2020г. Останалото е ясно. 

В разговор с Тони Александрова, основател на How2Plovdiv - портал, създаден специално да отразява малките и големи културни събития в града, разбирам че ситуацията с пловдивския алтернативен живот е много интересна и участниците в него са далеч по-издръжливи, отколкото първоначално очакваното. 

Тя започва с това, че е от изключително значение това, че доста събития всъщност са успели да се случат. "2020-та беше практическия изпит на 2019-та, всичко което научихме беше приложено". Многобройните тестове, през които пловдивската култура мина са я направили доста по-адаптивна и издръжлива, "затова има и стремеж към дигитализация, към присъствие онлайн, защото това е начинът на бъдещето, така тези организации ще оцелеят в това време" - завършва Тони Александрова.

Често малките организации – биват използвани за ветропоказател при промените в културните процеси. Иновациите и новите течения могат да бъдат много по-бързо имплементирани в един способен екип изграден от само няколко души. 

През 2020-та станахме свидетели на онлайн излъчване на почти всяка популярна българска група, концерти в клубове започнаха да се провеждат онлайн, започнахме да се посещаваме виртуално музеи, като се изградиха платформи различни от тази на Google. Първи в използването на този подход бяха алтернативните изпълнители, последвани и от някои културни институции, като театрите например. 

Появиха се, обаче, множество критики, защото част от тези продукции не бяха на достатъчно добро ниво – лош звук, несинхронизирана картина или просто не добра реклама. 

Тук една организация в Пловдив излиза като неочакван позитивен пример, Beebop Café е пловдивски джаз-бар, който обаче през месеците на карантина се превърна в телевизия – отделяйки „подарено“ време.

Разговорът е с Иван Неделев, ко-създател на платформата beebopcafe.tv, по която наскоро се излъчи обзор на 2020-та, в който в рамките на 4 часа се излъчваха концерти на различни български групи, на 4 различни канала, записани изцяло на сцената на BeeBop. 

"Започнаха да се шегуват с нас, сякаш сме знаели какво ще настъпи или сме го били предвидили, няма такова нещо, истината е, че ние работим от години над тази платформа" - заявява Неделев, който е един от най-известните хора в музикалните среди в Пловдив. В момента Beebop Cafe представлява повече снимачна площадка, отколкото бар. Камери са заместили публиката, а сцената е опасана с микрофони. По думите на Иван Неделев - beebopcafe.tv е платформа за предаване събития на живо, която прилича повече на телевизия, отколкото на каквото и да е друго. Според него начинът на работа в момента трябва да бъде насочен към включването на публики от цял свят, такива, които поради тези ограничения не могат да присъстват на живо. "Дори ограниченията като отпаднат - ние ще можем да осигуряваме на хората концерти в техните домове, не ти се ходи повече в блъсканица, окей, пусни си го у вас." - завършва той.

Един от основните мотиватори зад алтернативната култура е постоянната борба, постоянното противопоставяне срещу ограниченията на действителността и ограниченията в обществото. Справянето със ситуацията далеч не е лесно и секторът е сериозно засегнат, като само до момента процентът на фалиралите бизнеси в сферата е около 30%. Това е несъмнено е тест за всички, които се занимават с изкуство, дори по-суров от тестът на публиката.