Семейството на Данте е благородническо, но с поизтъркано лустро. Дядото и бащата на Данте дават пари под лихва, но Данте мрази лихварството и му отрежда жестоко наказание. В „Ад“ лихварите са Седмия кръг - лежат на поляна с нажежен пясък, а отгоре им се сипят пламъци. Майката на Данте е от богат и влиятелен род, но умира рано. Когато е на 12, Данте е сгоден за 10-годишната Джема от изтъкнатия род Донати. Подобни уредени бракове са традиционни, правят се по специален ритуал, сключва се договор пред нотариус, а бракът се консумира реално след определена възраст. Задължително обаче той се сключва и наистина, иначе има доста неприятни последици, не само финансови, но често и кръвни. Така или иначе обаче, когато Данте е сгоден за Джема, той вече е дълбоко влюбен – само че в друга.
Данте е на 9, когато баща му го води на празник у съседите Портинари. Там момчето среща онази, която му става до живот – изумителната Беатриче. Красотата на 8-годишното момиче, облечено в червена рокля, го хваща за гушата. Той не може да промълви дума, а после започва да я попива – гледа и запомня всеки неин жест и изражение, вълнува се от всяка нова интонация в гласа, готов е да целуне цемята, където стъпва. „Ето божество по-силно от мен, то идва и ще ме владее“ – пише Данте в книгата „Новият живот“, посветена на историята с Бетриче. Разбира се, тя е и онзи дух, като посреща поета на портите на Рая и го развежда там.
В нито една творба Данте не споменава жена си Джема, навсякъде е Беатриче. Да, не е сигурно че тя изобщо знае за него и любовта му, тоест, тя е точно муза, друга връзка те нямат. Подобна любовна история е типична за времето, тя сякаш е оживяла от прелестните песни на менестрелите и минизингерите. Възвишената платонична любов на Данте започва като трагедия - той страда по любимата, защото не не е с нея. Но после разбира, че подобна любов е дар от небето, че тя трябва да му носи не страдание, а възторг. И започва да я възхвалява, да я описва като ангел и да тълкува в метафизически смисъл нейната – а оттам и своята - дълбока връзка с Рая.
Когато чете за небесната любов на Данте към Беатриче, младият Петрарка се вдъхновява за своята собствена възвишено-платонично-поетична история с Лаура, от която се раждат най-прекрасни сонети. Но в реалността историята на Данте с Беатриче продължава в други измерения. Втората им среща е чак след 9 години. На моста на река Арно. Данте я вижда да идва насреща – най-красива сред групата приятелки, облечена в рокля, бяла като невинността…..той едва не припада. Това само разпалва чувствата му, въпреки че междувременно той се жени за Джема, а тя – за банкера дел Барди, ражда деца и умира едва на 24. 31 години след това, до смъртта му през 1321, Беатриче продължава да е муза на Данте. За него физическата любов няма голямо значение. Той само веднъж казва, че очите на Беатриче са „смарагдови“ и описва кожата ѝ, възприема я само като дух, като еманация на спасението - смята, че тя го пази от злите сили, застанали срещу него, че доброто, в която се е влюбил, прави самия него по-добър. И пише за любимата: „Тя има неизказана учтивост, тя е моето блаженство, тя е разрушителят на всички пороци, царицата на добродетелта и спасението“.
Онова, което остава неизвестно за нас, е дали и доколко, освен красива и добра, Беатриче е и умна, тъй като самият Данте пише: „За една жена е по-добре да бъде красива, отколкото умна, защото мъжете виждат по-добре, отколкото мислят“. Като се замисля, няма как да се отнася за Беатриче, чиито ум той не знае, защото никога не е разменял дори думичка с нея.
Освен от любов и писане, животът на Данте Алигиери се състои от политика. Флоренция е динамичен град, който забогатява с търговия, занаяти и финанси, но и става все по-тесен. Градът е привлекателен център за мнозина, в началото на 13 век там живеят около 10 000 души, в началото на 14 вече са 90 000. Флорентинците се пръскат из цяла Европа, а папа Бонифации VIII дори се дразни и казва иронично, че светът май е е съставен не от четири, а от пет елемента – земя, вода, въздух, огън и флорентинци. Но въпреки това в самата Флоренция е тясно. Флорентинците виждат като начало на своята история времето на Карл Велики, който завладява Северна Италия от лонгобардите, поделя Тоскана и я раздава на феодали, чиито замъци са на хълмовете край града.
През 13-14 век обаче тосканските градове стават републики или тирании и притискат феодалите да се подчиняват на градската управа. Възникват конфликти, а противниците се ориентират към двете основни партии в Италия – гвелфи и гибелини. През този период най-големият конфликт изобщо в Европа е борбата за власт между папата и императора на Свещената римска империя и споменатите две италиански партии подкрепят съответно – гвелфите папата, гибелините – императора. По принцип се смята, че богатата аристокрация, феодалите и новобогаташите банкери са гибелини, а занаятчиите, търговците и бедните аристократи - гвелфи. Това делене е доста условно, има ред примери за обратното.
Политическата принадлежност много често зависи от семейни традиции, от различни дребни обстоятелства като съседски вражди, както и от временни интереси, затова трябва да се внимава с обобщенията. Има и още – най-често в съседните градове, поради традиционните съперничества между тях, преобладават обратните нагласи. Всичко се усложнява допълнително, когато в един момент самите гвелфи се разделят на две партии - „бели“ и „черни“. Данте е от белите гвелфи и това му изиграва лоша шега, когато е глобен и изпратен в изгнание, а по-късно и осъден на смърт, така че никога повече не вижда родната Флоренция, за която страда.
Мъдрост, остроумие, хумор - това са пословиците и поговорките. Няма как да отречем, пребогати сме на тези народни изречения. Та как ни рисуват? И защо след като сме достигнали до такава мъдрост, че "Кладенец не се комае, когато ожаднееш", месец след мезец, година след година, век след век - все това правим. С проф. Мария Шнитер се питаме народът..
Виртуозният пианист Михаил Плетньов представя два концерта на Шопен тази вечер в Дома на културата „Борис Христов“. Заедно с него на сцената излиза и оркестъра на Опера Пловдив. Диригент ще бъде Диан Чобанов. Михаил Плетньов е направил промени по оркестрацията на Шопен.
На 2 май Българската православна църква почита паметта на Св. цар Борис - Михаил - Покръстител на българите. На 2 май през 907 година умира цар Борис Покръстител, един от най-великите български царе. Той е наречен равноапостолен светец. Пловдивският митрополит Николай ще възглави архиерейска света литургия в храм "Св. цар Борис-Михаил" в град..
Премиера на книгата „Архив на Райчо Николов в Регионален исторически музей – Пловдив“ от доц. д-р Видин Сукарев ще се състои тази вечер в Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив. За автора и неговия труд ще говори д-р Петко Георгиев. За автора: Видин Сукарев е роден в Пловдив на 13 май 1977 г. Завършва специалност „История“ във..
Премиера на новата си книга „Лично“ ще направи тази вечер писателят Илия Михайлов в Дружеството на пловдивските писатели. Редактор на книгата с импресии и стихотворения е Стоян Терзиев, който ще бъде и модератор на срещата. „Първото ми впечатление за този автор е неговата искреност – без всякакъв оттенък за плахост от това рисковано..