Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци - Данте Алигери, втора част

„Следвай своя път и нека хората говорят каквото искат“ – казва великият поет Данте Алигиери. Собственият му път обаче е обусловен от произхода, рожденото място и бурното историческо време. 

Семейството на Данте е благородническо, но с поизтъркано лустро. Дядото и бащата на Данте дават пари  под лихва, но Данте мрази лихварството и му отрежда жестоко наказание. В „Ад“ лихварите са Седмия кръг - лежат на поляна с нажежен пясък, а отгоре им се сипят пламъци. Майката на Данте е от богат и влиятелен род, но умира рано. Когато е на 12, Данте е сгоден за 10-годишната Джема от изтъкнатия род Донати. Подобни уредени бракове са традиционни, правят се по специален ритуал, сключва се договор пред нотариус, а бракът се консумира реално след определена възраст. Задължително обаче той се сключва и наистина, иначе има доста неприятни последици, не само финансови, но често и кръвни. Така или иначе обаче, когато Данте е сгоден за Джема, той вече е дълбоко влюбен – само че в друга.

Данте е на 9, когато баща му го води на празник у съседите Портинари. Там момчето среща онази, която му става до живот – изумителната Беатриче. Красотата на 8-годишното момиче, облечено в червена рокля, го хваща за гушата. Той не може да промълви дума, а после започва да я попива – гледа и запомня всеки неин жест и изражение, вълнува се от всяка нова интонация в гласа, готов е да целуне цемята, където стъпва. „Ето божество по-силно от мен, то идва и ще ме владее“ – пише Данте в книгата „Новият живот“, посветена на историята с Бетриче. Разбира се, тя е и онзи дух, като посреща поета на портите на Рая и го развежда там. 

В нито една творба Данте не споменава жена си Джема, навсякъде е Беатриче. Да, не е сигурно че тя изобщо знае за него и любовта му, тоест, тя е точно муза, друга връзка те нямат. Подобна любовна история е типична за времето, тя сякаш е оживяла от прелестните песни на менестрелите и минизингерите. Възвишената платонична любов на Данте започва като трагедия - той страда по любимата, защото не не е с нея. Но после разбира, че подобна любов е дар от небето, че тя трябва да му носи не страдание, а възторг. И започва да я възхвалява, да я описва като ангел и да тълкува в метафизически смисъл нейната – а оттам и своята -  дълбока връзка с Рая. 

Когато чете за небесната любов на Данте към Беатриче, младият Петрарка се вдъхновява за своята собствена възвишено-платонично-поетична история с Лаура, от която се раждат най-прекрасни сонети. Но в реалността историята на Данте с Беатриче продължава в други измерения. Втората им среща е чак след 9 години. На моста на река Арно. Данте я вижда да идва насреща – най-красива сред групата приятелки, облечена в рокля, бяла като невинността…..той едва не припада. Това само разпалва чувствата му, въпреки че междувременно той се жени за Джема, а тя – за банкера дел Барди, ражда деца и умира едва на 24. 31 години след това, до смъртта му през 1321, Беатриче продължава да е муза на Данте. За него физическата любов няма голямо значение. Той само веднъж казва, че очите на Беатриче са „смарагдови“ и описва кожата ѝ, възприема я само като дух, като еманация на спасението - смята, че тя го пази от злите сили, застанали срещу него, че доброто, в която се е влюбил, прави самия него по-добър. И пише за любимата: „Тя има неизказана учтивост, тя е моето блаженство, тя е разрушителят на всички пороци, царицата на добродетелта и спасението“. 

Онова, което остава неизвестно за нас, е дали и доколко, освен красива и добра, Беатриче е и умна, тъй като самият Данте пише: „За една жена е по-добре да бъде красива, отколкото умна, защото мъжете виждат по-добре, отколкото мислят“. Като се замисля, няма как да се отнася за Беатриче, чиито ум той не знае, защото никога не е разменял дори думичка с нея. 

Освен от любов и писане, животът на Данте Алигиери се състои от политика. Флоренция е динамичен град, който забогатява с търговия, занаяти и финанси, но и става все по-тесен. Градът е привлекателен център за мнозина, в началото на 13 век там живеят около 10 000 души, в началото на 14 вече са 90 000. Флорентинците се пръскат из цяла Европа, а папа Бонифации VIII дори се дразни и казва иронично, че светът май е е съставен не от четири, а от пет елемента – земя, вода, въздух, огън и флорентинци. Но въпреки това в самата Флоренция е тясно. Флорентинците виждат като начало на своята история времето на Карл Велики, който завладява Северна Италия от лонгобардите, поделя Тоскана и я раздава на феодали, чиито замъци са на хълмовете край града. 

През 13-14 век обаче тосканските градове стават републики или тирании и притискат феодалите да се подчиняват на градската управа. Възникват конфликти, а противниците се ориентират към двете основни партии в Италия – гвелфи и гибелини. През този период най-големият конфликт изобщо в Европа е борбата за власт между папата и императора на Свещената римска империя и споменатите две италиански партии подкрепят съответно – гвелфите папата, гибелините – императора. По принцип се смята, че богатата аристокрация, феодалите и новобогаташите банкери са гибелини, а занаятчиите, търговците и бедните аристократи - гвелфи. Това делене е доста условно, има ред примери за обратното. 

Политическата принадлежност много често зависи от семейни традиции, от различни дребни обстоятелства като съседски вражди, както и от временни интереси, затова трябва да се внимава с обобщенията. Има и още – най-често в съседните градове, поради традиционните съперничества между тях, преобладават обратните нагласи. Всичко се усложнява допълнително, когато в един момент самите гвелфи се разделят на две партии - „бели“ и „черни“. Данте е от белите гвелфи и това му изиграва лоша шега, когато е глобен и изпратен в изгнание, а по-късно и осъден на смърт, така че никога повече не вижда родната Флоренция, за която страда.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Даниела Найберг представя нова книга в Пловдив

Новата стихосбирка „Под бомбетата на дърветата“ на Даниела Найберг ще бъде представена в Народна библиотека „Иван Вазов“ - Пловдив. Авторката пристига от Сиатъл, САЩ и ще участва в срещата заедно с поета и писател Азис Шакир Таш. Началото на разговора е от 19 часа. Входът е свободен. Книгата ще бъде представена и на 13 август, на..

публикувано на 12.08.25 в 06:50

Великите европейци - Карл Велики, първа част

Тъмните векове. Осемстотин години след Христа. Римската империя е мъртва вече от три столетия. Варварите, които разрушават Рим, сега владеят цяла Европа. Династията на Меровингите, франки, които през V век приемат католицизма, буквално се разпада. Те управляват държава, разположена върху голяма част от земите на днешна Франция, Германия, Нидерландия и..

публикувано на 11.08.25 в 12:48

Мюзикълът "Йоан- синът на гърма" с примиера в Пловдив

В Клуб “Неделя” ни беше гост  Антон Радославов- режисьор, сценарист и композитор на мюзикъла “Йоан- синът на гърма” заедно с изпълнителя Виктор Макаров. Те разказаха за създаването и успеха на мюзикъла,  който ще гледаме за пръви път  в Пловдив на сцената на Античния театър следващата събота. Създател, режисьор, сценарист и автор на музиката е Антон..

публикувано на 11.08.25 в 12:15

Преге - предаване за света на книгите, 09 - 18 август

В предаването за книги на Радио Пловдив на 09.08. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Ивана Бодрожич. Синове, дъщери. 240 стр., ок.4А, Парадокс, 2025. Джоджо Мойс. Под едно небе. 448 стр., ок. 4А, Хермес, 2025. Дийн Кунц. Пазители. 480 стр., ок. 7А, Изток-Запад, 2025. Лиу..

публикувано на 11.08.25 в 10:04

Творци от страната и чужбина се срещат на фестивала в Дъбене

Петият международен фестивал „Арт камп Дъбене“ събира художници, скулптори, музиканти, поети и театрали от страната и чужбина. От днес до 18 август предстоят срещи и обмен на идеи и опит в различни сфери на изкуството. В програмата са включени творчески работилници за деца, рецитали, музика, танци, концерти, представяния на изкуства и..

публикувано на 11.08.25 в 08:48