Пандемията от COVID-19 е огромно предизвикателство за обществата и за икономиките в света. В плана си за излизане от кризата Европейският съюз залага на дигитализацията като възможност за възстановяване след последиците от пандемията. Евродепутатът Искра Михайлова подчерта:
Неслучайно в общия пакет за възстановяване на Европейския съюз дигиталната политика, дигитализацията заема 20% от целия ресурс, предназначен за възстановяване.
Новата програма “Цифрова Европа” започва тази година и в нея са предвидени 9,1 милиарда евро. В следващите 7 години тези средства ще се изразходват в пет области: Суперкомпютри, Изкуствен интелект, Киберсигурност, Цифрови умения и Електронно управление. Целта е цифровата трансформация да обхване повече и различни обществени сфери, отбеляза Искра Михайлова:
Повече дигитални, модерни работни места. Не само ай ти специалистите, напротив, всеки сектор от икономиката на определена страна – строителството, всякакво производство, управление на сградния фонд, енергетиката. Дигиталните технологии и изкуственият интелект дават огромни възможности.
Програма “Цифрова Европа” ще помогне разработването на стратегии за публичен цифров достъп до административни услуги, здравеопазване и различни сфери на обществения живот, обяснява ръководителят на катедра „Компютърни системи и технологии“ в Техническия университет – филиал Пловдив доц. Николай Каканаков:
Европа като цяло да се опита да бъде конкурентноспособна на напредналите азиатски и северноамерикански държави в работата с данни. Защото в последните години се оказва, че не само достъпът, а съхранението и работата с големи количества данни, натрупани от най – различни източници, всъщност може да бъде една много ценна валута, от която да се печелят пари.
Затова Европа инвестира в центрове за събиране на данни, от които ще се възползва не само бизнесът:
Европа иска да си направи свои хъбове, свои места, където да съхранява тези данни и свой механизъм, по който да осигурява достъп на научни и бизнес организации до тези данни, за да извлекат някаква полезна информация оттам.
Цифрови иновационни хъбове са основа за дигитализацията в земеделието. Те са посредник между бизнеса, занимаващ се с IT-услуги, науката и земеделските стопани, обяснява Светлана Боянова, един от инициаторите за създаването на българския дигитален иновационен хъб за земеделие AGROHUB.BG. Седалището му е в Пловдив и обхваща участници по цялата агро-хранителна верига:
На ниво стопанство е възможно, използвайки цифровите технологии – сателити, изкуствен интелект, да се използва прецизно водата, например, като използваме наличната инфраструктура в някои от членовете на хъба. Данната, която се събира на полето чрез сензор, тя се обработва и се дава като обратна връзка, като съвет към земеделския стопанин.
Цифровите решения се вземат според вида и големината на стопанството:
Например в животновъдството биха могли да бъдат свързани с хигиената при отглеждането на животните. По същия начин и с пестицидите намаляването им с 50%. А да не говорим в България имаме проблем сериозен с работната ръка. Със сигурност цифровите технологии могат много да помогнат, просто защото за разлика от други сектори няма кого да заменим, нямаме човешкия фактор.
Важно е стопаните да бъдат обучени за работа с цифрови технологии. А цифровизацията е невъзможна без необходимата инфраструктура:
На много места, където няма широколентов интернет, каквото и да правим, няма да се случат нещата. Много е важна и ролята на държавата в случая.
Цифровата трансформация неизбежно ще повлияе върху работните места на хората, обяснява доц. Николай Каканаков от Техническия университет в Пловдив:
Изкуственият интелект на много места ще измести хората. Със сигурност, защото работи по – добре. Роботиката също на много места работи по – добре, отколкото хората и е по – безопасно за самите хора. Но икономическият ефект би трябвало само да обогати тия хора, а не те да обеднеят. Това не означава, че тези хора ще останат без работа по принцип, а ще останат без тази работа, която познават до момента. И работните места няма да намалеят, а всъщност ще се променят дейностите, които извършваме. Наистина някои професии ще изчезнат, но ще се появят нови порфесии. Устройствата, които ни помагат вкъщи да живеем по – добре, трябва да бъдат разглеждани като едни цифрови роби, които ще улеснят живота ни, а няма да ни попречат да живеем по – добре.
Превръщането на цифровизацията в действащ инструмент ще помогне на европейските граждани да се справят с последиците от Ковид-кризата.
Тази седмица гост в „Добро утро, ден“ е лекоатлетката Пламена Миткова. Когато е 7-годишна, започва да тренира художествена гимнастика, но след четири години пътят й рязко завива в друга посока. Преориентира се към леката атлетика. Започва да се състезава за "Локомотив Пловдив" . Състезателка е по скок на дължина. Пламена..
Пия всякакви вина с хубаво качество, направени с майсторлък и с любов, каза председателят на енолозите в България Станимир Стоянов . Той уточни, че при дегустация опитните дегустатори могат бързо да определи качествата на виното. "Като се опита едно вино, като му се види цветът и ароматът, може да се даде адекватен коментар", посочи енологът...
През 2024 година България значително е разширила пазарите на вино в чужбина, каза министърът на земеделието и храните Георги Тахов. В Брестовица той участва в зарязването на лозята и празника Трифон Зарезан. Българско вино е изнесено не само в европейските страни, но и в САЩ и страни от Латинска Америка, които са традиционни производители. За този..
От сдружението на общините са поискали да бъдат предвидени средства за увеличение на заплатите на общинските служители. Това се е случило по време на срещата с министъра на финансите Теменужка Петкова. Увеличението, за което настояват е с между 20 и 25%, каза пред Радио Пловдив кметът на Карлово д-р Емил Кабаиванов, който е..
Започна безплатно езиково обучение по български език на над 150 бежанци, които живеят в Пловдив и са в трудоспособна възраст. За страната общата бройка, на обхванатите в проекта, ще достигне 1300 мигранти. Подобни курсове се провеждат в още 3 града в страната - София, Бургас и Харманли. Обученията по български език за бежанци в Пловдив..