Пандемията от COVID-19 е огромно предизвикателство за обществата и за икономиките в света. В плана си за излизане от кризата Европейският съюз залага на дигитализацията като възможност за възстановяване след последиците от пандемията. Евродепутатът Искра Михайлова подчерта:
Неслучайно в общия пакет за възстановяване на Европейския съюз дигиталната политика, дигитализацията заема 20% от целия ресурс, предназначен за възстановяване.
Новата програма “Цифрова Европа” започва тази година и в нея са предвидени 9,1 милиарда евро. В следващите 7 години тези средства ще се изразходват в пет области: Суперкомпютри, Изкуствен интелект, Киберсигурност, Цифрови умения и Електронно управление. Целта е цифровата трансформация да обхване повече и различни обществени сфери, отбеляза Искра Михайлова:
Повече дигитални, модерни работни места. Не само ай ти специалистите, напротив, всеки сектор от икономиката на определена страна – строителството, всякакво производство, управление на сградния фонд, енергетиката. Дигиталните технологии и изкуственият интелект дават огромни възможности.
Програма “Цифрова Европа” ще помогне разработването на стратегии за публичен цифров достъп до административни услуги, здравеопазване и различни сфери на обществения живот, обяснява ръководителят на катедра „Компютърни системи и технологии“ в Техническия университет – филиал Пловдив доц. Николай Каканаков:
Европа като цяло да се опита да бъде конкурентноспособна на напредналите азиатски и северноамерикански държави в работата с данни. Защото в последните години се оказва, че не само достъпът, а съхранението и работата с големи количества данни, натрупани от най – различни източници, всъщност може да бъде една много ценна валута, от която да се печелят пари.
Затова Европа инвестира в центрове за събиране на данни, от които ще се възползва не само бизнесът:
Европа иска да си направи свои хъбове, свои места, където да съхранява тези данни и свой механизъм, по който да осигурява достъп на научни и бизнес организации до тези данни, за да извлекат някаква полезна информация оттам.
Цифрови иновационни хъбове са основа за дигитализацията в земеделието. Те са посредник между бизнеса, занимаващ се с IT-услуги, науката и земеделските стопани, обяснява Светлана Боянова, един от инициаторите за създаването на българския дигитален иновационен хъб за земеделие AGROHUB.BG. Седалището му е в Пловдив и обхваща участници по цялата агро-хранителна верига:
На ниво стопанство е възможно, използвайки цифровите технологии – сателити, изкуствен интелект, да се използва прецизно водата, например, като използваме наличната инфраструктура в някои от членовете на хъба. Данната, която се събира на полето чрез сензор, тя се обработва и се дава като обратна връзка, като съвет към земеделския стопанин.
Цифровите решения се вземат според вида и големината на стопанството:
Например в животновъдството биха могли да бъдат свързани с хигиената при отглеждането на животните. По същия начин и с пестицидите намаляването им с 50%. А да не говорим в България имаме проблем сериозен с работната ръка. Със сигурност цифровите технологии могат много да помогнат, просто защото за разлика от други сектори няма кого да заменим, нямаме човешкия фактор.
Важно е стопаните да бъдат обучени за работа с цифрови технологии. А цифровизацията е невъзможна без необходимата инфраструктура:
На много места, където няма широколентов интернет, каквото и да правим, няма да се случат нещата. Много е важна и ролята на държавата в случая.
Цифровата трансформация неизбежно ще повлияе върху работните места на хората, обяснява доц. Николай Каканаков от Техническия университет в Пловдив:
Изкуственият интелект на много места ще измести хората. Със сигурност, защото работи по – добре. Роботиката също на много места работи по – добре, отколкото хората и е по – безопасно за самите хора. Но икономическият ефект би трябвало само да обогати тия хора, а не те да обеднеят. Това не означава, че тези хора ще останат без работа по принцип, а ще останат без тази работа, която познават до момента. И работните места няма да намалеят, а всъщност ще се променят дейностите, които извършваме. Наистина някои професии ще изчезнат, но ще се появят нови порфесии. Устройствата, които ни помагат вкъщи да живеем по – добре, трябва да бъдат разглеждани като едни цифрови роби, които ще улеснят живота ни, а няма да ни попречат да живеем по – добре.
Превръщането на цифровизацията в действащ инструмент ще помогне на европейските граждани да се справят с последиците от Ковид-кризата.
Тази седмица в рубриката „Добро утор, ден!“ ни гостува Надежда Тодорова, щастлива и горда майка на две прекрасни специални дъщери - Вяра (със синдром на Даун) и Румяна (осиновена). Казва, че пътят й към всяка от тях не е бил лесен, но това, че ги има са поредното доказателство, че вярата, любовта и борбата правят чудесата възможни. "Дъщеря ми..
Как на практика еврото ще влезе в касите на ресторантьори и хотелиери, какви са въпросите, които търговците си задават за наличността, за рестото, за касовите апарати, за разговорите с клиентите и с контролните органи? Според Тони Симидчиева - собственик на хотел и ресторант, и председател на Регионалната занаятчийска камара - Пловдив,..
Вотовете на недоверие сега заменят цикъла на предсрочни избори, в който бяхме влезнали, смята социологът от "Алфа рисърч" Павел Вълчев. Това, по думите му, сплотява опозицията, но не можем да кажем, че то носи съществена промяна, защото промяна на електоралните нагласи няма. Той отбеляза, специфичното в този момент и то е, че опозицията е от две..
В свят, в който промените в климата и загубата на биоразнообразие вече не са далечни заплахи, всяка стъпка към по-зелена и устойчива среда има значение. Над 3500 дървета и храсти бяха засадени в рамките на еко инициатива на ХОЛДИНГ КЦМ 2000 . Тя носи името „Засаждаме 2500 + дървета“ и се осъществява по повод 25-годишния юбилей на дружеството..
Центърът по растителна системна биология и биотехнология в Пловдив отбеляза 10 години от създаването си. Той е първият и единствен в България център за върхова наука в полза на устойчивото земеделие и човешкото здраве. Оборудван с технологии от най-ново поколение, центърът се налага като притегателен център за млади изследователи и..