Мерките, леки или по-сериозни не помогат за овладяване на вируса в България. Червените зони стават повече, явно правилата не се спазват или не работят, щом болните се увеличават и стойностите доближават тези от декември м.г. Учениците обратно в клас, или друга ще е причината за повишената заболеваемост от Ковид - 19 ще кажат експертите от НОЩ утре.
В сряда по темата говорим с доц. д-р Владимир Ходжев, началник на Клиниката по пневмология и фтизиатрия при УМБАЛ „Св. Георги” в Пловдив и председател на Българското дружество по белодробни болести. За зоните с повече болни, за дългия Ковид и за тежките пневмонии.
Доц. Ходжев каза, че през последните дни посоката се обърна и има нарастване на заболелите, както и на тези настанени в болниците. Той не намира разлика в протичането на заболяването сега и при предходните вълни от 2020 г.
По повод на т.нар „Long COVID“ : "Това е термин, използван за описване на заболяването при хора, които или са се възстановили от COVID -19, но все още съобщават за трайни последици от инфекцията или са имали обичайните симптоми много по-дълго, отколкото би се очаквало. Това състояние може да касае време от 4 до 12 седмици след преболедуване. "
Смята се, че “Long COVID” се среща при приблизително 10% от заразените хора. Данните показват, че много от болните е вероятно да имат значителни продължаващи здравословни проблеми, включително затруднено дишане, трайна умора, намалена мускулна функция, нарушена способност за изпълнение на жизненоважни ежедневни задачи и психични проблеми като посттравматично стресово разстройство, тревожност и депресия.
За лекарствените форми за Ковид-19: "Ивермектин се изпитва клинично и сега например в САЩ, но не е регистриран за лечение на коронавирусна инфекция. Най-голямото предизикателство пред учените е създаването на лекарство за вируса."
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Разкъсана облачност