Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци - Паул Клее

„Изкуството не възпроизвежда видимото, а твори видимото“ – Така започва есето на Паул Клее „Творческото кредо“. 

От художниците се очаква повече ексцентричност, по-малко мъдрост. Но Клее не е само художник, той мисли преди, по време и след рисуването. И умее да напише измисленото. А критиците казват, че за изкуството на 20 век текстовете му имат същото значение, което изследванията на Леонардо имат за изкуството на Ренесанса.

Всички школи и течения на модерното изкуство признават Паул Клее за свой човек. Да,  Бретон не го харесва, но сюрреалистите го обожават и го канят на изложби. Кубистите също са свързани с Клее, не само приятелски.  Да не говорим за експресионистите и абстракционистите, с които Клее живее и които обучава в Баухаус. Разбира се, и той търси и взима по нещо от всяка школа, за да изгради неповторимия си стил.

„Наследството на Паул Клее е навсякъде“ – пише „Ню Йорк таймс“: „Той е влиятелен не само в изобразителното изкуство, а и в графичния дизайн, рекламата, качествената карикатура и комуникациите като цяло.“ На тръгване от този свят, Клее остави над 9 000 творби, без да броим онези, които нацистите унищожават покрай изложбата на „дегенератите“ от 1937. За малко обаче и голяма част от останалите му творби да потънат задълго в забрава, но четирима швейцарски колекционери купуват родната му къща и правят музей. Така творбите на Клее остават достъпни за публиката, независимо от глупостите на историята.

Бащата на Паул Клее е германец, преподавател по музика, майка му е швейцарска певица. Те се запознават в консерваторията в Щутгард и 1879 имат син. Паул получава блестящо музикално образование, на 7 взима уроци по цигулка, на 11 получава специална покана да стане член на Бернската музикална асоциация и да участва в концерти. Всички смятат, че бъдещето му е ясно - ще стане звезда и като музикант, и като композитор. Но не става така. 

Първо, още като малък той получава от баба си хартия и въглен и започва да рисува. Не да драска, а да рисува. И се усъвършенства дотам, че избира рисуването за житейски път. За това има и други два фактора. Първият е силната му тийнейджърска съпротива срещу родителите. Вторият – Паул си дава сметка, че съвременните композитори изобщо не го вълнуват, той обожава Бах, Моцарт и музиката от 18 и началото на 19 век, но времената са други, не може да композира в техния стил и е обречен да остане само много добър изпълнител. Докато в изкуството на изображението вижда много простор за реализация на радикални идеи, за търсене на нови форми и стилове. Така че все пак изпросва разрешение от родителите си и отива в Академията за изящни изкуства в Мюнхен, където учи при Хайнрих Книр и Франц фон Щук. 

В Мюнхен Клее преживява истинско гадно откровение. Той е блестящ рисувач, но няма усет за цвят и живописта не му се получава. „Разбрах, че може би никога няма да се науча да рисувам живопис“ – с горчивина си спомня Клее. И през следващите 15 години живее с ясното съзнание, че всяко докосване до цвят означава борба. Нещата се променят чак през 1914, при едно пътуване до Тунис. Особената светлина там му дава друг поглед и той пише в дневника си: „Цветът ме завладя, вече не трябва да го преследвам, знам, че ще ме държи завинаги. Цветът и аз сме едно. Аз съм художник!“ 

Освен да рисува, в Мюнхен Клее ходи по кръчми в компанията на алкохол и девойки. Но там се запознава и с Лили Щюмпф, пианистка, за която се жени по-късно. Клее завършва академията и отива в Италия. Обикаля много и гледа всичко, но остава скептичен към изкуството на Ренесанса. „Форумът и Ватиканът ми говореха, но Хуманизмът искаше да ме задуши“ – пише той. Обратно в Берн, Клее живее при родителите си, експериментира с графични техники и излага за първи път 11 офорта с гротескни персонажи. През 1906 се жени за Лили, живеят в Мюнхен, тя храни семейството с концерти и частни уроци, а той рисува малко и се грижи много за сина им. За малкия Феликс Клее прави знаменитите си кукли-ръкавици от чорапи, а после прибавя карикатури на политици, известни хора и фантастични същества, сътворени от плат, клечки и подръчни материали,. 

Вкусът на Клее към сарказма и абсурда не остава незабелязан и той получава поръчка да илюстрира „Кандид“ на Волтер. Покрай това се активизира, става член на авангардистката група на Кандински „Синият конник“ и участва със 17 графични работи във втората им изложба. После излага в Париж, а след Тунис и решения проблем с цвета, започва активно да го използва. Това издига работите му на ново ниво и го прави все по-известен като художник. Цветните петна могат да се използват като музикални ноти – открива Клее и работи така, а на тази база развива и естетическите си идеи, изложени в лекции, книги и статии. През ПСВ Клее е в шок от нейните ужаси, макар че е далеч от фронта – изпращат го в авиобаза, където рисува камуфлаж на самолетите и дори участва в няколко изложби. След войната Валтер Гропиус го кани за преподавател в „Баухауз“, а през 30-те е професор в академията в Дюселдорф. 

Когато идват нацистите обаче, започват да го тормозят. Правят му обиска, после в нацистката преса го описват като „културен болшевик“ и „галицийски евреин“, а накрая е уволнен от академията. Така че той отива в родния Берн на доброволно изгнание. Тогава започва да развива и коварна болест – склеродерма, автоимунно заболяване, което разрушава клетките на организма. То е и много болезнено, поне на моменти. В следващите години художникът рисува малко или много, в зависимост от етапите на болестта. Рекорд поставя през 1939, когато прави над 1200 работи. 

Този взрив на творческа енергия обаче затихва и през 1940 Паул Клее умира. Една от последните му творби се нарича „Смърт и огън“. Тя е експресивна работа, в която очите, носа и ироничната усмивка на смъртта са изобразени чрез комбинация от три букви – Т, О и Д,, немската дума за смърт.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Даниела Найберг представя нова книга в Пловдив

Новата стихосбирка „Под бомбетата на дърветата“ на Даниела Найберг ще бъде представена в Народна библиотека „Иван Вазов“ - Пловдив. Авторката пристига от Сиатъл, САЩ и ще участва в срещата заедно с поета и писател Азис Шакир Таш. Началото на разговора е от 19 часа. Входът е свободен. Книгата ще бъде представена и на 13 август, на..

публикувано на 12.08.25 в 06:50

Великите европейци - Карл Велики, първа част

Тъмните векове. Осемстотин години след Христа. Римската империя е мъртва вече от три столетия. Варварите, които разрушават Рим, сега владеят цяла Европа. Династията на Меровингите, франки, които през V век приемат католицизма, буквално се разпада. Те управляват държава, разположена върху голяма част от земите на днешна Франция, Германия, Нидерландия и..

публикувано на 11.08.25 в 12:48

Мюзикълът "Йоан- синът на гърма" с примиера в Пловдив

В Клуб “Неделя” ни беше гост  Антон Радославов- режисьор, сценарист и композитор на мюзикъла “Йоан- синът на гърма” заедно с изпълнителя Виктор Макаров. Те разказаха за създаването и успеха на мюзикъла,  който ще гледаме за пръви път  в Пловдив на сцената на Античния театър следващата събота. Създател, режисьор, сценарист и автор на музиката е Антон..

публикувано на 11.08.25 в 12:15

Преге - предаване за света на книгите, 09 - 18 август

В предаването за книги на Радио Пловдив на 09.08. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Ивана Бодрожич. Синове, дъщери. 240 стр., ок.4А, Парадокс, 2025. Джоджо Мойс. Под едно небе. 448 стр., ок. 4А, Хермес, 2025. Дийн Кунц. Пазители. 480 стр., ок. 7А, Изток-Запад, 2025. Лиу..

публикувано на 11.08.25 в 10:04

Творци от страната и чужбина се срещат на фестивала в Дъбене

Петият международен фестивал „Арт камп Дъбене“ събира художници, скулптори, музиканти, поети и театрали от страната и чужбина. От днес до 18 август предстоят срещи и обмен на идеи и опит в различни сфери на изкуството. В програмата са включени творчески работилници за деца, рецитали, музика, танци, концерти, представяния на изкуства и..

публикувано на 11.08.25 в 08:48