Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

40 години "Рожен" е в световното астрономическо семейство

"40 години в контекста на вселената не е особено много време, това е едно много, много малко парченце" заяви в интервю за Радио Пловдив доц. Никола Петров, директор на НАО "Рожен", по повод предстоящата годишнина от откриването на обсерваторията.

Историческата справка показва, че звездната наука е едно от първите неща, които младата България е предприела след Освобождението. "Астрономията в България има доста дълбока история, първата обсерватория се построява с откриването на Софийския университет - 1885г. Тогава на практика започват първите астрономически наблюдения в страната" - споделя доц. Петров

"Стремежът на българската наука довежда до направата на обсерваторията в Белоградчик, като първите снимките от националната обсерватория в Рожен са от 1978 г., но официалната дата на откриване е 13.03.1981г.

В началото на своята история, доцентът споделя, че обсерваторията е била на върха на технологията и ,че "Обсерваторията се изгради, като един много сериозен астрономически комплекс, значим за цяла Източна европа". 

"Целият астрономически свят е едно голямо семейство. Това е тенденция, която се поддържа в последните години. Това се дължи на факта, че незвисимо колко силна икономически е една страна, астрономията е общочовешки акт, тя разчита на дейността на всички."

"Астрономите по света са свързани." 

Относно посоката на развитие в бъдещето на обсерваторията, доц. Никола Петров, отбелязва, че макар трудностите във финансирането "в последните две-три години имаме доста сериозно виждане за промяна в добра посока на нещата свързани с обсерваторията в Рожен". 

Като постижения доцентът изтъква "с телескопите от обсерваторията ние успяхме да наблюдаваме едни миниатюрни студени звезди, с много ниска температура, които са от напълно нов тип. Те за пръв път са наблюдавани в рамките на последните две десетилетия, като ние сме част от това наблюдение". 

"Планетите с тяхното гравитационно поле, съумяват да захващат астероиди или комети, които се наричат "троянци". Например на планетата Марс са открити над десет такива спътника. Това е едно от нещата, които сме наблюдавали от обсерваторията." 

Доцентът, който е специалист по "слънцето и слънчевата система" отбеляза като любопитен факт, че един от най-известните проекти "Паркър", който направи свои наблюдения преминавайки близо до слънцето. Едно от най-големите му открития е отговора на въпроса - кое е най-близкото разстояние на което неутралния прах може да се доближи до слънцето преди да се изпари. Това е съоръжение за над 1 млрд. долара, същевременно ние в обсерваторията правим наблюдения върху точно този феномен от 1998 г, като сме намерили сходни резултати." 


Макар трудностите, които обсерваторията е срещнала до момента доцентът остава оптимистично настроен. "Самият факт, че обсерваторията беше пред затваряне отблъсква младите хора за работа при нас, въпреки че в последните години тенденцията започва да се обръща и да има все повече желаещи. Виждам положителна настройка".

В отговор на въпроса дали си има любимо звездно събитие доцент Никола Петров не се замисли изобщо.
"Човек веднъж види ли слънчево затъмнение  с очите си - това остава за цял живот. Например - това затъмнение, което мина декември месец, е специално в този смисъл, че в последните 100 години не е имало пълно слънчево затъмнение, което да е съпътствано с мощно изригване в слънчевата корона."


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Маршрутите от селата да не станат градски транспорт

Преди седмица парламентът прие на първо и второ четене в едно заседание допълнение в Закона за автомобилните превози, с което отпада задължението за ползване на автогари по междуселищни автобусни линии, свързващи общини с административния им център. Промените засягат четири общини – Добричка, Марица, Родопи и Тунджа, и 151 населени места.  С тях ще..

публикувано на 12.11.25 в 16:46

Бюджетът продължава грешните политики от последните години

Надявам се бюджетът за следващата година да бъде преразгледан, каза главният икономист на Съюза за стропанска инициатива и журналист Михаил Кръстев.  От ССИ са адресирали в становище основните проблеми, основен сред които е, големият процент средства от БВП, които ще се преразпределят - между 45 и 47%. Дори и по някакъв магичен начин въпросните приходи..

публикувано на 12.11.25 в 15:11
Д-р Христо Хаджиев

Все по-млади жени и мъже чуват диагнозата рак на гърдата

Все по-млади жени се сблъскват с диагнозата рак на гърдата. Това съобщи д-р Христо Хаджиев от Комплексния онкологичен център в Пловдив.  Той разказа, че сред пациентите има и мъже, като само за миналата година през отделението по медицинска онкология в центъра са преминали десетина души с такава диагноза.  „За съжаление, все по-често срещаме..

публикувано на 12.11.25 в 10:39
Николай Василев

Държавата е в хронична бюджетна криза, няма стабилизация

Държавата е в хронична бюджтена криза. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив бившият вицепремиер Николай Василева, който коментира проекта за бюджет за 2026 година. Той отхвърли твърденията за стабилизация, и посочи, че проблемите само се задълбочават. Николай Василев смята, че проекта на бюджет е прекалено ляв..

публикувано на 12.11.25 в 10:32
проф. Антоанета Христова

Бюджетът е без приоритети, целта е кабинетът да оцелее

Професор Антоанета Христова, политически психолог и анализатор, в коментар за политическото и икономическото напрежение в България подчерта, че предложения бюджет от правителството не решава реалните проблеми на  гражданите, а вместо това се фокусира върху оцеляването на управляващите.  Бюджетът решава всички други проблеми,  но не и тези, които..

публикувано на 12.11.25 в 10:04