Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Великите европейци - Валтер Гропиус

Валтер Гропиус е немски архитект, основател на школата „Баухаус“. Звучи като титла и наистина е. „Баухаус“ означава „домостроителство“, но е повече от идеята да се обучават архитекти и дизайнери, той е сред най-значимите интелектуални европейски проекти на 20 век. А Гропиус е неговият пророк.
 

Философията на Валтер Гропиус, от която се ражда „Баухаус“ е, че формата трябва да следва функцията. Ако строите къща, отвън да е хармонична с околната среда, а отвътре - светла, просторна и комуникативна, „лесна за живеене“. Материалите за строежа да са естествени, евтини, красиви и да се комбинират лесно – например стъкло, метал и бетон. Но всичко продължава вътре. Мебелите да са удобни, леки, ефирни и цветни. Форми и тъкани, тапети и картини, скулптурни фигури, релефи и бои – всичко да е в хармония и да подпомага живота. 

А да пуснеш природата в къщата е така важно изискване на школата „Баухаус“, колкото да впишеш къщата в природата. Това е „тотална архитектура“. Тя не е по силите на един човек, трябва да работят заедно архитекти, дизайнери, художници, занаятчии, озеленители. Умно е да събереш подобни хора заедно, за да се обучават, да разменят идеи и влияния. Пък и сам Гропиус всъщност не рисува много добре, той винаги работи в екип и казват, че е най-добър като диригент на събитията и идеите. Неслучайно той кани за преподаватели хора като Паул Клее и Василий Кандински, Ханес Майер и Лудвиг Мис ван дер Рое, Ласло Наги и Херберт Байер – всички те оставили имената си сред най-великите архитекти, художници, дизайнери и учители на 20 век. Не знам дали от казаното е ясно, че аз лично не харесвам особено „Баухаус“, но е така.

Да, някои неща на Гропиус и другите великани са страхотни - абстрактната живопис на Кандински, фантастични  визии на Клее. Сред изумителните творения е и нещо уж утилитарно като фабриката за обувки „Фагус“, дело на Валтер Гропиус и Адолф Майер. По замисъл и поръчка, „Фагус“ е ориентирана към безопасност и опазване здравето на работниците. Но тя е толкова красива с фасадата от метал и стъкло, толкова функционална и едновременно елегантна с отворените вътрешни пространства и светлината, която те залива отвсякъде, че създава усещането за духовен център, не за център на тежък труд. Подобен ефект има и сградата, проектирана от Гропиус за самия „Баухаус“ в Десау. Отвъд океана пък стилът „Баухаус“ се развихря във впечатляващи небостъргачи в Ню Йорк, Бостън, Монреал, Торонто. Върхови са и някои дизайнерски предмети – столове, лампи, бюра. Но пак е въпрос на лично майсторство. 

В края на краищата, единен стил „Баухаус“ няма, има хора, които се ръководят от философията на школата. Затова и не всеки стол, направен от тръби и кожа, е „Баухаус“. А най-крайната форма на упадък на идеята се случи отсам Желязната завеса. Да, школата изначално е свързана с левичарски идеи, но при комунистите тук вместо майстори, работеха чираци и вместо стил, се създаде кошмар. Социалистическият „Баухаус“ е в безумните панелни комплекси и партийни сгради от стъкло, метал и бетон, с потресаваща нефункционалност и грозота. Точно това ме прави предпазлив към тази иначе така важна за 20 век школа.

Самият Валтер Гропиус обаче е наистина голям майстор, а и не е точно стегнатият немски бастун, за когото мнозина го смятат. Гропиус е роден през 1883 в Берлин, в богато и артистично семейство. Учи архитектура в Мюнхен и Берлин, но зарязва университета, щом получава наследство от своя леля. Чиракува в архитектурната школа на Беренс и се сближава с Льо Корбюзие и Лудвиг Мис ван дер Рое, а после отваря собствено бюро за архитектура и дизайн. 

През ПСВ Гропиус е на фронта и е ранен сериозно. През 1919 става директор на Училището по приложни изкуства във Ваймар и го слива с тамошната Висша школа по изобразително изкуство. Това е началото на школата „Баухаус“, преподаватели и студенти там създават дух на свобода, човешка близост и учене чрез удоволствие. Хората в школата, повечето с радикални леви идеи, прескачат границите на търпимост дори на тогавашното немско общество – момчетата ходят с дълги коси, момичетата с къси поли, сексуалните отношения са твърде разпуснати, практикуват се и крайности, свързани с мистични и окултни практики. Но се смята, че именно тази разкрепостена атмосфера ражда и поддържа духа на модерното мислене и творчество, с които „Баухаус“ се свързва. 

Самият Гропиус участва във всичко, има връзки със студентки и преподавателки, нищо, че е женен и дава вид на сериозен, затворен и консервативен човек. Да, както казва съпругата му Изе, той, освен суетата да е най-добрият архитект, има само още една – папийонките, на които никога не изневерява. Но иначе е контактен човек, умее да обединява, много е умен и неустоим за жените. Неслучайно дълго време върти любов, а после се жени и изкарва няколко години с Алма Малер, чаровница и умница, композитор и писател, една от фаталните жени на епохата, интелигентна вещица, чиито сексуален апетит се влияе пряко от гениалността на партньора. Свързват я с художниците Климт и Кокошка, с композиторите Землински и Малер, за когото е женена, а  на Гропиус изневерява пък с писателя Верфел. Гропиус е разбит, но се утешава с изключително красивата и умна Илзе, тя му помага за организацията и рекламата на школата и е до него завинаги. 

През 1933 нацистите затварят „Баухаус“, а семейството отива в САЩ. Там Гропиус преподава в Хавардския институт по дизайн и Техническия университет на Масачузетс, основава школа и реализира проекти, които правят „Баухаус“ едно от най-влиятелните течения в американската архитектура. Валтер Гропиус умира през 1969 след операция на жлезите. Въпреки че сам си вика „жилава стара птица“ и се надява, че ще се оправи, организмът му не издържа и той се преселва да обучава архитектите във високите небесни селения.


БНР подкасти:

Още от категорията

Васил Сотиров с нова книга в „Алтер его”

Чисто нова книга с епиграми издаде майсторът в жанра Васил Сотиров - „Шлюпки от тиквени семки“. За нея ще говорим в нашия радио-хепънинг. И не само. Ще си припомним, например, че нашият гост е един от най-добрите преводачи на Франсоа Вийон, а покрай това ще форсираме ефира с рубриката „Сатирик – класик“, в която ще отбележим годишнини от..

обновено на 28.01.23 в 16:51

В "Срещите" - за тревожността на съвременния човек

Тази събота в "Срещите" с философа и психолог Иво Величков си говорим за времето ни, което нарекохме оксиморонно.  И още - за възможностите на мисленето в нюанси, за тревожността на днешния човек и  влиянието на фалшивите позитивни послания. Слушайте ни в събота - след новините в 9.00 часа. 

обновено на 28.01.23 в 09:53

Търговската камара с подкрепа за Старото училище в Смолян

Сдружение „Търговско-Промишлена Камара – Пловдив“ подпомага набирането на средства за възстановяване на Старото училище към църквата „Свети Николай Мирликийски Чудотворец“ /1836 г./ в Смолян, квартал Устово. Ангел Хронев, председател на Търговско-промишлената камара в Пловдив анонсира инициативата, като съобщи, че от средите на бизнеса идва..

обновено на 27.01.23 в 13:42

"Интервенция" на ежедневието от Цвета Ерменкова

Тази събота, от 17 и от 19 часа, в куклено- драматичен театър „Хенд“ е представянето на новата пиеса на Цвета Ерменкова, "Интервенция". Вход на събитието, свободен. Пиесата ще бъде представена от талантливите бъдещи актьори от школата на театър „Хенд“ - Далия Ангелова, Юлия-Ана Ивтиминова, Мария Николова, Ема Стоянова и Красимира..

обновено на 27.01.23 в 13:07

Кампанията "Сузи" набира средства за издаване на книга

Международният ден за възпоменаване на жертвите на Холокост, 27 януари отбелязваме с анонс за книга на фондация "Културни проекти".  Директорът на фондацията, оперната певица Ина Кънчева обяви кампанията за набиране на средства за отпечатване на книгата " Сузи, внучката от къща № 4 и времето на скритите еврейски звезди ”. Тя се очаква да излезе през..

публикувано на 27.01.23 в 09:30