Нагласите за ваксиниране търпят развитие на фона на нестихващата пандемия и постоянно нарастващия брой на заразените у нас от началото на март, констатират социолозите.
Вижда се значителна промяна от началото на март, когато започна трета вълна, стан ясно, че пандемята не стихва в световен мащаб, че щамовете се множат, коментира Лидия Йорданова, собственик на агенция „Екзакта“.
Всичко това според нея е накарало хората да се замслят, понеже динамичните процеси в пандемията водят до прагматизация на съзнанието.
Голямата новина в изследването е, че колебаещите се, отпреди близо два месеца, дали да се ваксинират изобщо, днес се превръщат в крупен масив. Те, макар и с неохота признават, че ще трябва да се ваксинират, за да водят нормален живот. Този дял е аналогично висок в различните обществени групи и прослойки от населението.
Това довежда до тези 40,6 % процента от българите, които си казват – ще ми се наложи да се ваксинирам. Към тях се добавят и другата група, която поначало пристъпва с убеждене към имунизацията. 6,7 процента посочват, че вече са се ваксинирали, а 15,5 на сто са се записали и чакат да се ваксинират.
Така, общо 62,8 на сто от интервюираните българи в настоящото изследване мислят, че пътят им към бъдещ нормален живот минава през ваксиниране, обобщават анализаторите.
В момента страхът от неползването на ваксина е по-голям от притеснението от самите ваксини, казва Лидия Йорданова.
Сред желаещите имунизация преобладават хора образовани, работещи, над 40 г. и възрастовата група 60+. Такива по-често са столичани,жители на големите градове, висшисти и хора на възраст над 30 години.
Има и голяма група, с твърдо убеждение срещу ваксинацията.
Техният дял е 37,2 %, главно хора на възраст под 40 години и сред жители на малките градове и села в страната. Те са по-скоро млади, повечето са мъже, които се изживяват като „безстрашни“, смята Лидия Йорданова.
По думите и, сравнението на тези данни с предишни данни на "Екзакта" по темата, показва, че доскоро колебаещите се как да постъпят започват да възприемат все по-отчетливо ваксинирането като условие за водене на нормален живот. Според нея, може да се очаква, че нагласите „За“ ваксинирането ще продължат да се променят именно в тази посока.
Като цяло, на ваксината вече се гледа като „входен билет“ за свобода, обобщава социологът Лидия Йорданова.
Тази седмица слушаме истории, разказани от журналиста от БНТ Пловдив Димитър Димитров. Репортер, който се чувства еднакво сигурен когато отразява инциденти, протести, избори, военни и исторически събития, но и когато говори с рибари и ловци, които го покоряват с колорит и автентичност. Идва от Велико Търново и остава в Пловдив, реализирал своето..
Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..
Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас? Според проф. Васил Живков, председател на УС на..
Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че "цените в големите търговски вериги у нас са..
Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..