"Екзакта": И 44-то НС си отива с 18% одобрение и 70% неодобрение

Сегашният 44-и състав на българския парламент приключва работата си с одобрение от 18 на сто и неодобрение от 70 процента, сочи национално социологическо изследване на "Екзакта рисърч груп", проведено в периода между 15 и 22 февруари сред 1005 пълнолетни българи по метода "лице в лице". Изследването е обезпечено със собствени средства в рамките на изследователската програма на Екзакта, а за целите на този коментар са ползвани и данни от архива на "Екзакта Рисърч Груп". 

Особено изразително е неодобрението към институцията сред столичани, сред младите българи на възраст под 30 години, както и сред най-възрастните - над 60 години. 

Добри оценки за работата на 44-то Народно събрание в края на неговия мандат дават 52 на сто от избирателите на ГЕРБ, 38 процента от привържениците на ВМРО, 17 на сто от избирателите на ДПС, 14 процента от симпатизантите на Патриотична коалиция "Воля - НФСБ", 7 на сто от избирателите на БСП, 5 процента от тези на "Има такъв народ" и 3 на сто от симпатизантите на Демократична България. 

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева приключва мандата си с 25 на сто одобрение, дял, надхвърлящ одобрението към ръководената от нея институция. Неодобрението към работата й възлиза на 58 на сто. 

Данните на "Екзакта" показват, че в сравнение с предишните два състава на парламента, не се е случило нищо особено и нищо различно. И тогава, и сега, одобрението към парламента е на стойност между 17 и 18 на сто, а неодобрението и към двата състава на парламента се доближава до 70 на сто. В интервю за Радио Пловдив социологът Лидия Йорданов припомни и обществените оценки за работата на Народното събрание в края на управлението на Пламен Орешарски, когато неодобрението към институцията достига рекордните 83 процента, а одобрението се свива до 8.5 на сто.

"Безкрайно опасно е да се внушава, че всеки следващ парламент ще е по- слаб от предишните. В публичното пространство от години насам битуват тези, че всеки следващ състав на парламента е по-неодобряван и по-слаб от предишните, което оставя в хората усещането за едно безкрайно дъно на недоверието към институцията и за подмяна на техния вот", коментира Йорданова.  

Според нея репутацията на парламента е функция на компетентността на законодателите, които обаче трябва да бъдат отдадени на мисията за възвръщане на респекта към държавността у нас, защото демокрацията е преди всичко правила и процедури, които имат за цел да гарантират функционирането на институциите. 

Тя посочи като причини за ниските оценки на одобрение лошото публично поведение на депутатите, скандалите, липсата на креативност, неяснотата по механизмите, по които се взимат решенията, лобирането. От "Екзакта" смятат, че партиите и коалициите, които участват в настоящата предизборна кампания, проявяват разбиране към проблема, като са включили в листите си по- качествени кандидати. 

"Търсенията им са в посока експертност, или наложени имена, които да носят авторитет и за институцията. Парламентът има крещяща нужда от авторитет", коментира Лидия Йорданова. По думите й, трябва да уважаваме своя избор, а не още в първия ден, в който сме ги избрали, да поставим под въпрос тяхната компетентност.