Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Да показваме, че се адаптираме и така да помагаме на децата

| обновено на 29.03.21 в 10:48

Разговор с психолога доц. д-р Маргарита Бакрачева за смяната на часа в условия на пандемия, както и за психиката на децата и учениците, които са обратно на обучение пред лаптопа, за да спазваме мерките, наложени от поредния локдаун.

Доц. Бакрачева каза, че всички се надяваме влизането в лятно часове време да бъде за последно тази година. Тя припомни ангажимента на ЕК във връзка с предстоящо гласуване за отпадане на въртенето на стрелките. Всикчо това е свързано с необходимата адаптация, защото всяка една промяна се отразява на начина, по който се чувстваме. "Изисква се една седмица за настройка на организма, за да премине на нови обороти", посочи психологът. Според нея не се стига до тежки усложнения при повечето хора, но дори при напълно здрави хора има стрес, и хубавото е само това, че имаме по-дълга част на светлата част на деня.

"Единодушното е доказано, че колкото по-дълга е светлата част на деня, толкова хората се чувстват по-добре. Това е едно от нещата, които прави хората щастливи", посочи още д-р Бакрачева. Тя заяви, че трябва да приемем ясна рамка и в тази насока.

Темата за учениците в онлайн обучението: Децата не са самосотятелни единици, те са част от общуването и попиват цялата информация на несигурността, в която всички сме принудени да живеем днес по време на епидемята. Ситуацията с Ковид-19 се променя ежедневно и това предизвиква най-голям стрес у децата ни. Това говорене за епидемията се отразява на родителите, които пък предават всичко на децата и юношите. Най - голямото предизвикателстно е изграждане на нагласата, че ще продължаваме да живеем при неопределени условия. Това, на което можем да разчитаме са нашите вътрешни ресурси и трябва да ги познаваме. Децата и юношите искат резултати тук и сега и намиране на нова рамка, към която трябва да се ориентираме е доста трудно. Нагласата на децата сега е, не да прочетем цяла книга, или да гледаме цял филм, а да е нещо в резюмиран вид, за да стигне до тях информацията. 

"Да покажем на младите хора как ние самите се справяме с нещата, ние изпитваме страхове и гняв, но насочваме усилията към целите и възможностите, които са пред нас. Например, планиране на семейната почивка, въпреки това е важно да създадем усещане, че ще има такава", обясни реакцията за помощ към децата в моменти, като този с пандемията и локдауна доц. Маргарита Бакрачева. 

Ваксините и кризата с Ковид-19: Нещата са поляризирани и понякога е трудно да приемем несигурността. Хората трябва да намерят информация за ваксините и да я ползват адекватно. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Човешкият фактор убива на пътя

След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..

публикувано на 27.11.25 в 16:20
Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България.

Вербалната агресия в парламента взриви улицата

Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците.  Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..

публикувано на 27.11.25 в 16:05
Еньо Енев

Ресторантьори предупреждават за фалити догодина

На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив.  Енев подчерта, че за разлика от..

публикувано на 27.11.25 в 11:18

Няма икономически разум в предложението за бюджета

Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет.  Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%.  Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..

публикувано на 27.11.25 в 11:11

НЗОК трябва да плаща медицинска дейност, а не заплати

В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...

публикувано на 27.11.25 в 11:03