Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великите европейци - Маймонид

„От онзи Моше до този Моше, няма друг Моше като него“ – гласи еврейска приказка. В превод значи, че от библейския Мойсей, до Средновековния Мойсей бен Маймон, който засия като най-големия еврейски философ, религиозен законодател и лекар, няма друг така велик Мойсей. В общност, родила толкова много гении, това е огромно признание. 

И ето ни през 1135 година в Кордоба, перлата на Ал Андалус, европейската провинция в мюсюлманската империя на Алморавидите. Кордоба е прелестен град – богат, спокоен и, заради толерантността на управлението, е нещо като съд за смесване на култури и идеи. В тази среда се ражда Моше бен Маймон, по-познат като Маймонид. Вече като известен философ и учител, мнозина с любов го наричат РаМБаМ – акроним на еврейското му име, с добавено отпред „раби“. Бащата на Маймонид е бет дин, главен съдия във върховния съд на еврейската общност. 

Семейството е гордо, че може да проследи произхода си до самия библейски цар Давид – нещо, в което мнозина сега се съмняват и смятат за част от митологията, с която обраства фигурата на средновековния еврейски мъдрец. Маймонид получава най-доброто възможно обучение – пряко от баща си. Когато момчето е на 13 обаче, династията на Алморавидите е сменена с Алмохадите - фанатични мюсюлмани, които отнемат специалния статут на евреите и християните. Остават три избора – да приемат исляма, да умрат или да заминат в изгнание. Семейство Маймонид отива в изгнание и над 10 години Испания. През 1160 те отиват в мароканския град Фез. „Моше вече е започнал да пише книгата си „Сефер аОра“, известна като  „Коментарите на РаМБаМ на Мишна“. Мишна е първата част от Талмуда, един от основните текстове на еврейския устен закон. Думата Мишна значи „повтарям“ и наименованието идва от там, че тези текстове се наизустяват чрез безкрайно повторение. В тази книга РаМБаМ формулира своите 13 принципа на вярата, за които казва, че са „фундаменталните истини на нашата религия и нейните истински основи“. Те започват с „вярата в съществуването на Твореца, който е съвършен във всеки вид съществуване и Първопричина за всичко съществуващо“ и завършват с „вярата във възкресението на мъртвите“. 

Така или иначе, след 5 години във Фез, семейство Маймонид пак е на път. Те минават през Светите земи, тогава владение на кръстоносците, но не остават, защото евреите там са доста безправни. Така че отиват в Египет, в град Фостат, старият Кайро. Когато бащата на Маймонид умира, за издръжката на семейството започва да се грижи по-малкият брат Давид. Той има търговски нюх и иска да осигури на батко си спокойствие и време, за да пише великите си книги. Давид търгува със скъпоценни камъни от Индия, Арабия и Африка, и бързо забогатява. За една голяма сделка обаче му трябват много пари, той взима всички спестявания на семейството, но на път за Индия търпи корабокрушение и загива.

Маймонид е шокиран и от смъртта на брат си и загубата на парите. Цяла година е като парализиран, но после се оправя и, за да храни семейството, захваща се с лечителство, за което има дълбоки познания и практика още от Кордоба и Фез. Освен еврейски и арабски, Маймонид знае латински, гръцки и персийски, така че има наистина цялата информация, известна в Древния свят. А после и сам написва 10 книги на медицински теми. 

В „Медицинските афоризми на Мойсей“ например се обсъждат гръцки и персийски книги по медицина. Всяка от 25-те глави е посветена на различна част от науката и методи за лечение, има включително части за хигиената, диетите, баните. Маймонид бързо се прочува и великият везир ал-Фадил го наема за придворен доктор, а когато прочутият султан Саладин се връща от битката с кръстоносците, става и негов личен лекар. В един момент Саладин го праща да помогне на болния му враг – крал Ричард Лъвското сърце. Маймонид се справя перфектно и Ричард го иска за свой личен лекар, но той отказва и се връща в Кайро, за да лекува и пише. Не успява обаче да излекува себе си от най-лошата болест – смъртта, която го застига в годината 1204 или 4965 по еврейския календар. 

Освен коментарите на Мишна, другите две най-прочути книги на Маймонид са „Мишна Тора“ и „Пътеводител за заблудените“, в който е развита концепцията му за Бога. Какво имаме предвид, когато кажем, че Бог е един? Отговорът на Маймонид: „Бог е съвършено единство, което не признава никакво множество. Бог няма част нито в буквален, нито в преносен смисъл – няма ръце и крака, няма отпред и отзад, няма край, няма начало“. Маймонид е голям познавач, а, в известен смисъл – и почитател, на Аристотел и неоплатониците, а при размислите за Бог използва „апофатическа теология“ – опит да се опише Бог и божественото с отрицателни атрибути. В смисъл – не можеш да кажеш „Бог съществува“, защото така му приписваш множественост. Правилното е да се каже - Бог не е несъществуващ. Или – не Бог е мъдър, а - не е невеж. 

Отношението на Бог с Вселената Маймонид описва като отношението на греблото с лодката, но предупреждава, че и това е само образ, който предава идеята, че Бог управлява Вселената. Идеите на Маймонид са важни не само за еврейската общност, той е прочут като философ и в мюсюлманския, и в християнския свят. Книгите му спомагат за развитието на тъй наречената „аристотелова школа“ в християнската теология, а Тома Аквински често се позовава на него като на силен авторитет. Сър Исак Нютон има пет книги на Маймонид и полетата им са пълни с бележки. 

Неслучайно Джон Мейнард Кейнс после нарича Нютон „юдейски монотеист от школата на Маймонид“. Някои от най-модерните западни философски школи също се свързват с философията на Мамонид - и това е нормално, нали вековете не са пречка за оцеляването на истински важните човешки идеи. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

В "Срещите" за хода на времето и смяната на поколенията

Наясно сме, че участието в живота на поредицата поколения, която се проточва от миналото в бъдещето, прави ежедневието ни по-богато и по пълноценно.. Въпреки това често превръщаме историята си в токсична омраза. Затова толкова по-интересен ми е разказът на колегата Петър Граматиков, разказ за далечни времена и срещи, случили се в Пловдив...

обновено на 20.04.24 в 10:12
Японската вишна, известна още като сакура

Завърши петият международен конкурс за хайку “Мая Любенова”

Журито и тази година беше в състав Антоанета Николова, Гергана Янинска и Владислав Христов. Петото издание се превърва в едно от най-успешните, в историята на конкурса. Получените 600 творби бяха разпределени в две секции - англоезична и българска. Съответно в секцията „англоезична“ бяха представени 389 хайку, в секцията „българска“ 211..

обновено на 19.04.24 в 18:51

"Хенд" с премиера на "Червената шапка. Презареждане"

Премиера на спектакъла "Червената шапка. Презареждане" представя театър "Хенд"  на 21-ти и 24-ти април.  Емблематичното представление за театъра, което  бе представено преди Ковид-пандемията, е с напълно обновен състав. Обновено е и музикалното оформление. В главната ромя е поверена на Виктор Стамболов, а в спектакъла участват още Вилиян Гешев, Гордан..

публикувано на 19.04.24 в 11:00

Стартира фестът "Пловдив вайбс"

Тазгодишното издание на фестивала Plovdiv Vibes, което ще се проведе от 19-ти до 28 април, е посветено на темата „Трансформации“ и представя многообразие от културни, развлекателни прояви и събития в седем различни градски зони. Акценти във форума са фотографските изложби „Трансформации“ на Ивайло Станджиков  и изложбата Градът – преди и..

публикувано на 19.04.24 в 06:29

Юлияна Фархи представя книгата "Сефарадските ни корени"

Книгата „Сефарадските ни корени“ от изследователката на сефарадските бит и култура Юлияна Фархи ще бъде представена в сградата на Организация на евреите „Шалом“-Пловдив. Евреи населяват българските земи от древността. В съвременността евреите в България принадлежат към двете основни групи: сефаради и ешкенази. Сефарадите са потомци на еврите,..

публикувано на 19.04.24 в 06:24