50% намаление на използването на пестициди, поне 20% намаление на използването на изкуствени торове, 50% намаление на продажбите на антимикробни средства за селскостопанските животни, 25% от земеделската земя да бъде обработвана по правилата за био земеделие – това са основните цели, поставени в стратегията на ЕС „От фермата до трапезата“.
Тя отчита неразривните връзки между здравето на хората, здравето на обществата и здравето на планетата.
„Всички граждани и всички оператори във веригите за създаване на стойност — както в ЕС, така и извън него трябва да усетят ползите от извършването на справедлив преход, особено след пандемията от Covid-19 и в условията на икономически спад“, четем в документа, който описва стратегията.
В същото време там се казва, че за успеха на възстановяването и прехода е много важно да се гарантира устойчив поминък за производителите, които все още изостават по отношение на доходите.
За целите на стратегията, новите възможности, но и предизвикателства разговаряме с проф. Владислав Попов, заместник - ректор на Аграрния университет в Пловдив, специалист в областта на биоземеделието.
Стратегията няма да се реализира лесно, но тя е правилният път за развитие, който акцентира върху здравето на хората и екологията, каза проф. Попов.
Той уточни, че неравномерното развитие на страните от ЕС, различните им климатични особености и технологично развитие ще изискват прецизиране на плановете на национално ниво и европейска солидарност. Много е важно, че и сега има действащи програми, с които се поощрява биологичното земеделие, които ще са в помощ на стопаните.
В Световния ден на психичното здраве 10 октомври говорим открито за тревожността като ежедневие. И макар че 60 от всеки 100 българи имат психични проблеми, окуражаващо е, че бариерата на стигмата върху психичното здраве постепенно се вдига. Трамплинът бе COVID-кризата, след която бележат ръст депресиите, паническите разстройства, деменциите (и то..
Колко сериозна е кризата с публичните финанси? Възможно ли е отново да бъде прикрит рекордният бюджетен дефицит на страната ни? А рискът от дългова спирала? Предизвикателствата пред „Бюджет 2026“ – първата за България финансова рамка в евро коментира икономистът Димитър Чобанов от Института по икономики и политики в УНСС. Той посочи, че..
Събират средства за спешен ремонт на църквата „Свети Архангел Михаил“ в Дълго поле, която е на почти век. Покривът й от дълги години е компрометиран и има нужда от основен ремонт, за да се запазят стенописите и иконите. До момента са правени частични, козметични ремонти, обясни отец Янко. За целта са необходими 40 000 лева. Събрана е само..
Организацията за извънредните избори зда общински съветници в Пазарджик в неделя, 12 октомври, върви по график, каза за Радио Пловдив Стефан Димитров, председател на ОИК Пазарджик. Той съобщи, че има постъпили сигнали за нерегламентирано поставяне на агитационни материали и два сигнала за купуване на гласове, които са препратени към прокуратурата...
Липса на добиви заради сушата; източена вода от язовирите заради ВЕЦ-ове, които са собственост на политици и депутати; липса на пазари - това са само част от причините всички в сектора зърнопроизводство да сме пред фалит . Няма вода за напояване, тъй като през зимата, когато токът е скъп, водата се източва през частните ВЕЦ-ове,..