50% намаление на използването на пестициди, поне 20% намаление на използването на изкуствени торове, 50% намаление на продажбите на антимикробни средства за селскостопанските животни, 25% от земеделската земя да бъде обработвана по правилата за био земеделие – това са основните цели, поставени в стратегията на ЕС „От фермата до трапезата“.
Тя отчита неразривните връзки между здравето на хората, здравето на обществата и здравето на планетата.
„Всички граждани и всички оператори във веригите за създаване на стойност — както в ЕС, така и извън него трябва да усетят ползите от извършването на справедлив преход, особено след пандемията от Covid-19 и в условията на икономически спад“, четем в документа, който описва стратегията.
В същото време там се казва, че за успеха на възстановяването и прехода е много важно да се гарантира устойчив поминък за производителите, които все още изостават по отношение на доходите.
За целите на стратегията, новите възможности, но и предизвикателства разговаряме с проф. Владислав Попов, заместник - ректор на Аграрния университет в Пловдив, специалист в областта на биоземеделието.
Стратегията няма да се реализира лесно, но тя е правилният път за развитие, който акцентира върху здравето на хората и екологията, каза проф. Попов.
Той уточни, че неравномерното развитие на страните от ЕС, различните им климатични особености и технологично развитие ще изискват прецизиране на плановете на национално ниво и европейска солидарност. Много е важно, че и сега има действащи програми, с които се поощрява биологичното земеделие, които ще са в помощ на стопаните.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Облачно