Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великите европейци - Октавиан Август, първа част

| обновено на 28.04.21 в 10:09

Той се ражда Гай Октавий. На три става Гай Октавий Турин. На 19 вече носи името Гай Юлий Цезар. Две години по-късно добавя уточнението divi filius, син на божествения. На 25 пък се превръща в Император, Син на божествения Цезар. На 36 Сенатът му дава и почтеното звание Август, така че в следващите 40 години обичайно се нарича Император, син на божествения Цезар, Август. 

Иначе официалното му име е далеч по-дълго и гласи – Император, син на божествения Цезар, Август, Велик понтифик, Консул 13 пъти, Император 21 пъти, народен трибун 31 пъти, Баща на Отечеството. След него обаче, с натрупването на множество императори в Рим, всички от които са и Цезар, и Август, историците забелязват, че настъпва голямо объркване и фиксират името му на Октавиан Август, за да обозначат първия император. Така го знаем и днес, макар че той никога не използва Октавиан. То сочи плебейския му произход и не е в тон с патрицианското достойнство, което придобива по осиновяване, а още по-малко – с божествената природа, която му се приписва. Дали наистина вярва, че я притежава обаче или съзнава, че е само поредният актьор на сцената на живота. Силен намек за това се съдържа в една от версиите за последните му думи. 

Когато през 14-та година е на смъртен одър, Божественият Август пита приятелите: „Как мислите, добре ли изиграх комедията на живота си?“ – въпрос, наистина достоен за кой да е Първи император. Но работата с тази титла е по-различна, отколкото си представяме. Август наистина я носи, при това я получава от Сената 21 пъти, защото в Рим император означава просто „върховен главнокомандващ“. Вече след него тя придобива днешното си значение. Но не бях съвсем прав, че отначало императорът е „просто“ върховен главнокомандващ. Армията на Рим е сложен организъм, а не единно тяло. Всъщност, в Републиката има няколко армии – сенатската в Рим, сенатски в сенатските провинции и армиите в другите провинции, които се управляват от консули или Първия и Втория триумвират. 

Като прави Август император, Сенатът фактически го поставя начело на всички тях и така заобикаля собствената си предпазна мярка - липсата на единно армейско командване. Идеята е да няма един единствен човек, който да държи цялата войска, защото тогава Републиката ще бъде в неговите ръце. Но на моменти пък същата тази предпазна мярка се превръща в своята противоположност – вътрешните напрежения между хората във властта, всеки от които притежава и собствени военни сили, е основа за горещи граждански войни. Политическата кариера на Октавиан Август минава и през едната, и през другата опция. 

Октавиан Август живее в съдбоносно за Рим време. Според легендата, над 1000 г. пр. н.е. троянецът Еней се спасява при падането на Троя, ппреживява страхотни приключения, заселва се в земите на италийския цар Латин и се жени за дъщеря му Ливия. А на 21 април 753 г. пр. н.е. потомците им, близнаците Ромул и Рем, откърмени от вълчица, основават Вечния град. Те обаче бързо се скарват кой да управлява града и Ромул убива Рем. Рим е царство, но през 6 в. пр.н.е. става Република. 

Тя разширява територията, създава правила и закони, развива огромна инфраструктура и прави от Средиземноморието нещо като единно икономическо пространство. Но след 5-6 века републиканският организъм е преял и не удържа на собствения си възход – бунтове и граждански конфликти се роят, а Сенатът не може да се справи с проблемите. И тогава назначава диктатор. Да, в Рим диктаторите се назначават, те са висши магистрати с мандатът 6 месеца, които трябва да решат даден проблем – обикновено външна или вътрешна заплаха. Например чичото на Август и негов осиновител – Гай Юлий Цезар, е избиран за диктатор няколко пъти. Опасност от това обаче някои римляни започват да виждат, чак когато през 44 пр.н.е. Цезар става пожизнен диктатор - и месец по-късно заговорници го заколват. 

Всъщност Юлий Цезар поставя за Рим началото на прехода от Република към Империя, но реално го извършва племенникът му Октавиан Август. Той управлява еднолично, макар че Републиката продължава да съществува. Това е особена форма на управление, наричана „принципат“ – сшилата му идва както от огромния му личен авторитет, така и от постовете, на които Сенатът го назначава. Например, като го прави император, Сенатът му дава в ръцете цялата армия; като го прави Върховен Понтифик – властта над религиозния живот; като го прави трибун на плебса, въпреки че е патриций, дава му властта над тълпата; с длъжността цензор му се дава власт над данъчната система и обществения морал, а накрая Август получава и власт над самия Сенат, като е обявен за „принцепс“ - първи в списъка на сенаторите. Титлата не носи формална власт, тя значи „пръв сред равни“, но принцепсът има право да говори пръв по който и да било въпрос и така да влияе върху решенията. Два факта тук са особено важни. 

Първо, през цялото си управление Август има преобладаващ брой верни поддръжници на Капитолия, така че не е много трудно да ги убеди в нещо. И второ, за него не е много трудно да убеди да го следват и останалите сенатори, които не са му луди фенове – но не само защото е добър оратор, а и защото те помнят, че божественият Август е доста отмъстително божество. Да, той вече е доказал, че изобщо не се срамува да си изцапа ръцете с кръвта на своите опоненти или други неудобни. Твърди се дори, че някои от имената в проскрипциите на Втория триумвират, тоест, списъците с хора за убиване, попадат там, само защото притежават някои скъпоценни вази. А такива предмети Август страстно колекционира - една от малкото му човешки страсти извън политиката и на фона на изключително скромния иначе личен живот, който първият император води.

 Така че приживе, а и после, векове наред, човекът Октавиан Август е възприеман като многолик и нееднозначен, винаги е и оспорван, и възхваляван - точно като всеки истински голям актьор. Единственото, което наистина не може да му се случи обаче, е да бъде забравен.


БНР подкасти:

Още от категорията

Хиляди туристи събра празникът "Песпонеделник" в Широка лъка

Хиляди туристи от страната и чужбина събра днес празникът „Песпонеделник“ в родопското село Широка лъка. Кукерски състави от различни фолклорни области на страната огласяха с чанове и тюмбелеци площада. „Широка лъка прави „Песпонеделник“ от незапомнени времена, като само по време на войни е забраняван празникът, не се е чествал. Като съвсем в началото..

публикувано на 03.03.24 в 16:57

Лили Иванова честити 3-ти март със снимки от Батак

Примата на българската естрада Лили Иванова честити Националния празник на България 3 март, като отбеляза, че е била в Батак миналия ден.  Певицата публикува и стихотворението на Иван Вазов "Възпоминания от Батак" в профила си във Фейсбук. Тя постна и свои снимки от църквата костница "Света Неделя" в града.

публикувано на 03.03.24 в 11:13

В Широка лъка празнуват 3 март и "Песпонеделник"

В родопското село Широка лъка ще се проведе традиционния кукерски празник „Песпонеделник“.  Тази година той съвпада с честването на Националния празник 3-ти март.  Гергана Чотрева, секретар на читалище „Екзарх Стефан“, разказва, че първо ще поднесат цветя на паметниците за националния празник, а след това в 11.00 ч. започва кукерският празник...

публикувано на 03.03.24 в 08:18

Елена Павлова представя играта "100 птици" в Голямата базилика

Детската писателка Елена Павлова ще гостува днес на Голямата базилика, за да представи тривия играта „100 птици“, която разработват заедно с Милена Радева. Писателката, която е и голям приятел на животните, ще подари 50 комплекта от играта на най-любопитните посетители. Играта се реализира от Съюза на българските илюстратори с финансовата..

публикувано на 03.03.24 в 07:39

В "Срещите" разговор за Светите писания и вечнността

Защо се чуват гласове, че днес са потребни нови пътища към едно променено човечество, които християнската религия трябва да осмисли, осмисляйки самата себе си?  Отец Радослав Паскалев с размисли за вечността на писанията на Светите отци.

обновено на 02.03.24 в 10:16