Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Великите европейци - Октавиан Август, първа част

| обновено на 28.04.21 в 10:09

Той се ражда Гай Октавий. На три става Гай Октавий Турин. На 19 вече носи името Гай Юлий Цезар. Две години по-късно добавя уточнението divi filius, син на божествения. На 25 пък се превръща в Император, Син на божествения Цезар. На 36 Сенатът му дава и почтеното звание Август, така че в следващите 40 години обичайно се нарича Император, син на божествения Цезар, Август. 

Иначе официалното му име е далеч по-дълго и гласи – Император, син на божествения Цезар, Август, Велик понтифик, Консул 13 пъти, Император 21 пъти, народен трибун 31 пъти, Баща на Отечеството. След него обаче, с натрупването на множество императори в Рим, всички от които са и Цезар, и Август, историците забелязват, че настъпва голямо объркване и фиксират името му на Октавиан Август, за да обозначат първия император. Така го знаем и днес, макар че той никога не използва Октавиан. То сочи плебейския му произход и не е в тон с патрицианското достойнство, което придобива по осиновяване, а още по-малко – с божествената природа, която му се приписва. Дали наистина вярва, че я притежава обаче или съзнава, че е само поредният актьор на сцената на живота. Силен намек за това се съдържа в една от версиите за последните му думи. 

Когато през 14-та година е на смъртен одър, Божественият Август пита приятелите: „Как мислите, добре ли изиграх комедията на живота си?“ – въпрос, наистина достоен за кой да е Първи император. Но работата с тази титла е по-различна, отколкото си представяме. Август наистина я носи, при това я получава от Сената 21 пъти, защото в Рим император означава просто „върховен главнокомандващ“. Вече след него тя придобива днешното си значение. Но не бях съвсем прав, че отначало императорът е „просто“ върховен главнокомандващ. Армията на Рим е сложен организъм, а не единно тяло. Всъщност, в Републиката има няколко армии – сенатската в Рим, сенатски в сенатските провинции и армиите в другите провинции, които се управляват от консули или Първия и Втория триумвират. 

Като прави Август император, Сенатът фактически го поставя начело на всички тях и така заобикаля собствената си предпазна мярка - липсата на единно армейско командване. Идеята е да няма един единствен човек, който да държи цялата войска, защото тогава Републиката ще бъде в неговите ръце. Но на моменти пък същата тази предпазна мярка се превръща в своята противоположност – вътрешните напрежения между хората във властта, всеки от които притежава и собствени военни сили, е основа за горещи граждански войни. Политическата кариера на Октавиан Август минава и през едната, и през другата опция. 

Октавиан Август живее в съдбоносно за Рим време. Според легендата, над 1000 г. пр. н.е. троянецът Еней се спасява при падането на Троя, ппреживява страхотни приключения, заселва се в земите на италийския цар Латин и се жени за дъщеря му Ливия. А на 21 април 753 г. пр. н.е. потомците им, близнаците Ромул и Рем, откърмени от вълчица, основават Вечния град. Те обаче бързо се скарват кой да управлява града и Ромул убива Рем. Рим е царство, но през 6 в. пр.н.е. става Република. 

Тя разширява територията, създава правила и закони, развива огромна инфраструктура и прави от Средиземноморието нещо като единно икономическо пространство. Но след 5-6 века републиканският организъм е преял и не удържа на собствения си възход – бунтове и граждански конфликти се роят, а Сенатът не може да се справи с проблемите. И тогава назначава диктатор. Да, в Рим диктаторите се назначават, те са висши магистрати с мандатът 6 месеца, които трябва да решат даден проблем – обикновено външна или вътрешна заплаха. Например чичото на Август и негов осиновител – Гай Юлий Цезар, е избиран за диктатор няколко пъти. Опасност от това обаче някои римляни започват да виждат, чак когато през 44 пр.н.е. Цезар става пожизнен диктатор - и месец по-късно заговорници го заколват. 

Всъщност Юлий Цезар поставя за Рим началото на прехода от Република към Империя, но реално го извършва племенникът му Октавиан Август. Той управлява еднолично, макар че Републиката продължава да съществува. Това е особена форма на управление, наричана „принципат“ – сшилата му идва както от огромния му личен авторитет, така и от постовете, на които Сенатът го назначава. Например, като го прави император, Сенатът му дава в ръцете цялата армия; като го прави Върховен Понтифик – властта над религиозния живот; като го прави трибун на плебса, въпреки че е патриций, дава му властта над тълпата; с длъжността цензор му се дава власт над данъчната система и обществения морал, а накрая Август получава и власт над самия Сенат, като е обявен за „принцепс“ - първи в списъка на сенаторите. Титлата не носи формална власт, тя значи „пръв сред равни“, но принцепсът има право да говори пръв по който и да било въпрос и така да влияе върху решенията. Два факта тук са особено важни. 

Първо, през цялото си управление Август има преобладаващ брой верни поддръжници на Капитолия, така че не е много трудно да ги убеди в нещо. И второ, за него не е много трудно да убеди да го следват и останалите сенатори, които не са му луди фенове – но не само защото е добър оратор, а и защото те помнят, че божественият Август е доста отмъстително божество. Да, той вече е доказал, че изобщо не се срамува да си изцапа ръцете с кръвта на своите опоненти или други неудобни. Твърди се дори, че някои от имената в проскрипциите на Втория триумвират, тоест, списъците с хора за убиване, попадат там, само защото притежават някои скъпоценни вази. А такива предмети Август страстно колекционира - една от малкото му човешки страсти извън политиката и на фона на изключително скромния иначе личен живот, който първият император води.

 Така че приживе, а и после, векове наред, човекът Октавиан Август е възприеман като многолик и нееднозначен, винаги е и оспорван, и възхваляван - точно като всеки истински голям актьор. Единственото, което наистина не може да му се случи обаче, е да бъде забравен.


Още от категорията

Васил Сотиров с нова книга в „Алтер его”

Чисто нова книга с епиграми издаде майсторът в жанра Васил Сотиров - „Шлюпки от тиквени семки“. За нея ще говорим в нашия радио-хепънинг. И не само. Ще си припомним, например, че нашият гост е един от най-добрите преводачи на Франсоа Вийон, а покрай това ще форсираме ефира с рубриката „Сатирик – класик“, в която ще отбележим годишнини от..

обновено на 28.01.23 в 16:51

В "Срещите" - за тревожността на съвременния човек

Тази събота в "Срещите" с философа и психолог Иво Величков си говорим за времето ни, което нарекохме оксиморонно.  И още - за възможностите на мисленето в нюанси, за тревожността на днешния човек и  влиянието на фалшивите позитивни послания. Слушайте ни в събота - след новините в 9.00 часа. 

обновено на 28.01.23 в 09:53

Търговската камара с подкрепа за Старото училище в Смолян

Сдружение „Търговско-Промишлена Камара – Пловдив“ подпомага набирането на средства за възстановяване на Старото училище към църквата „Свети Николай Мирликийски Чудотворец“ /1836 г./ в Смолян, квартал Устово. Ангел Хронев, председател на Търговско-промишлената камара в Пловдив анонсира инициативата, като съобщи, че от средите на бизнеса идва..

обновено на 27.01.23 в 13:42

"Интервенция" на ежедневието от Цвета Ерменкова

Тази събота, от 17 и от 19 часа, в куклено- драматичен театър „Хенд“ е представянето на новата пиеса на Цвета Ерменкова, "Интервенция". Вход на събитието, свободен. Пиесата ще бъде представена от талантливите бъдещи актьори от школата на театър „Хенд“ - Далия Ангелова, Юлия-Ана Ивтиминова, Мария Николова, Ема Стоянова и Красимира..

обновено на 27.01.23 в 13:07

Кампанията "Сузи" набира средства за издаване на книга

Международният ден за възпоменаване на жертвите на Холокост, 27 януари отбелязваме с анонс за книга на фондация "Културни проекти".  Директорът на фондацията, оперната певица Ина Кънчева обяви кампанията за набиране на средства за отпечатване на книгата " Сузи, внучката от къща № 4 и времето на скритите еврейски звезди ”. Тя се очаква да излезе през..

публикувано на 27.01.23 в 09:30