Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Великите европейци - Фридрих Барбароса

В планината Кифхаузер в Тюрингия, а по друга версия - в Унтерсберг, между Бавария и Австрия - има пещера с каменен трон. 8 века там седи Фридрих I Барбароса, император на Свещената Римска империя. 

Барбароса, уж загинал в Третия кръстоносен поход, всъщност не е. Той е полузаспал, с корона на главата, а дългата му червена брада продължава да расте. Над планината кръжат гарвани, а щом спрат да кръжат, императорът ще се събуди и ще възстанови миналото величие на Германия. Или ще го възстанови, щом червената му брада се увие три пъти около краката на трона. 

Но дали мисията му не е вече изпълнена – например през 1989? Може би ние, невярващите в легендите, просто не сме забелязали червенобрадото лице да се мярка зад онази сякаш невидима, но здрава ръка, която бутна тогава Стената? Голямата цел в живота на император Фридрих Барбароса е да обедини Европа, като следва Карл Велики. Не успява, но успява във втория си приоритет – да насочи Германия към нейното единство, да съхрани мира и просперитета там. Когато през 1155 година Фридрих е обявен за император на Свещената Римска империя, това е гръмка титла, неподплатена с реална власт.

Да, теоретично императорът е над всички светски владетели, които, освен в Германия, държат земи от Франция и Северна Италия. Но никой от тях не си и помисля да му се подчини, освен ако интересите им не съвпадат. Той има проблеми и с папата, наследени още от създаването на самата Свещена империя. Най-сложен е въпросът за инвеститурата, тоест, папата или императорът назначава епископите. Фридрих е твърде активен в този конфликт и дори за известно време е отлъчен от един папа, когото не подкрепя срещу друг папа. В управлението му обаче има две тенденции – по мирен път, с преговори или възможно най-малко жертви, той решава спорните въпроси в Германия, но в делата на италианските провинции се оправя с помощта на армията и, въпреки че е от най-великите пълководци на своето време, всъщност не се оправя чак толкова добре. 

Бъдещият император Фридрих е роден през 1122 във френското градче Агено, на немски – Хагенау. Баща му е Фридрих II Едноокия, херцог на Швабия, от династията Хофенщауфен, а майка му, Юдит Велф, е дъщеря на Хайнрих IХ Черния, херцог на Бавария. Това е нещо като брак между Монтеки и Капулети, двете немски водещи фамилии, които имат много противоречия. В Италия Велф и Хофенщауфен се произнасят като „гвелфи“ и „гибелини“. Фридрих Младши е здраво и умно момче, обучено за всичко необходимо – езда, лов, военно дело, различни оръжия, но стои настрани от трудни материи като четене, писане и латински. Въпреки това обаче, още като младеж е част от съветническия екип на чичо си, германския крал Конрад III, а през 1147 тръгва с него на Втория кръстоносен поход. Преди това се жени за Адел от Вобург и става Херцог на Швабия, когато баща му умира. 

В похода Фридрих се представя като смел воин, участва в обсадата на Дамаск и се сближава с чичо си. А когато през 1152 Конрад е на смъртен одър, обявява за наследник племенника си, а не 6-годишния си син. През март електорите също сочат единодушно Фридрих за немски крал във Франфурт, после в Аахен става крал на римляните, а през 1155 в Рим е коронясан от папа Адриан IVза император на Свещената Римска империя. 33-годишният мъж е изминал дълъг път – още по-дълъг път обаче му остава да измине.

Според описанието, характерът на император Фридрих Барбароса „е такъв, че дори онези, които завиждат на властта му, не могат да омаловажат неговите достойнства…..Косата му е златиста и къдрава, очите - остри и пронизващи, брадата – червеникава, устните – нежни. Цялото му лице е светло и весело…..Раменете му са доста широки, той е силен и добре сложен“. 

Към това трябва да се добави, че Фридрих е прекрасен събеседник и човек, който умее да убеждава. Да, той носи и някои ужасни качества – гневлив е, злопаметен, не цени особено човешкия живот. Но успява с преговори и отстъпки да заглади противоречията на малките германски владетели. Фридрих въвежда в Германия гражданско законодателство, тъй нареченият Юстинианов кодекс, и подкрепя развитието на минното дело, занаятите и търговията, с което вкарва страната в период на икономическо благоденствие. В личен план, той се развежда с Адел, с която нямат деца и се жени за Беатрис Бургундска. От този уж повече политически брак обаче се раждат 11 деца, а Беатрис е негов близък съветник. 

Във военната сфера Барбароса е новатор - той използва тежката рицарска конница, за да се вклини в центъра и да разпилее противника, макар че, в крайна сметка, това не му помага в петте италиански кампании. Там, освен с папите, Фридрих е в конфликт и със северните градове, които предпочитат да са независими и богати общности, вместо да плащат данъци и такси на някакъв си император. Отначало Фридрих побеждава, но те създават тъй наречената Ломбардска лига, чиито обединени сили Фридрих все по-трудно побеждава. Накрая постига мир с тях, като им признава значителните свободи, които те искат. 

Още недовършил делата си в Италия обаче, император Фридрих Барбароса се подготвя за участие в Третия кръстоносен поход. Това продължава повече от година, а походът се смята за една от най-добре подготвените логистични операции през Средновековието. Барбароса обаче не постига целта си – да освободи завоювания от Саладин свещен град Йерусалим. Дори не стига до там. Още по пътя през Византия, по сегашното средиземноморско крайбрежие на Турция, императорът, облечен в тежките си рицарски доспехи, препуска по малко мостче на река Салеф и пада в буйните води. 

Независимо, че е прекрасен плувец, повлечен към дъното от тежката броня, той се дави, преди гардовете му да се намесят. После очевидно се надига и отива някъде в планината Кифхаузер в Тюрингия, или може би в Унтерсберг, между Бавария и Австрия, сяда на големия си каменен трон и чака гарваните да спрат да кръжат, за да стане и до обедини Германия завинаги.


БНР подкасти:

Още от категорията

Васил Сотиров с нова книга в „Алтер его”

Чисто нова книга с епиграми издаде майсторът в жанра Васил Сотиров - „Шлюпки от тиквени семки“. За нея ще говорим в нашия радио-хепънинг. И не само. Ще си припомним, например, че нашият гост е един от най-добрите преводачи на Франсоа Вийон, а покрай това ще форсираме ефира с рубриката „Сатирик – класик“, в която ще отбележим годишнини от..

обновено на 28.01.23 в 16:51

В "Срещите" - за тревожността на съвременния човек

Тази събота в "Срещите" с философа и психолог Иво Величков си говорим за времето ни, което нарекохме оксиморонно.  И още - за възможностите на мисленето в нюанси, за тревожността на днешния човек и  влиянието на фалшивите позитивни послания. Слушайте ни в събота - след новините в 9.00 часа. 

обновено на 28.01.23 в 09:53

Търговската камара с подкрепа за Старото училище в Смолян

Сдружение „Търговско-Промишлена Камара – Пловдив“ подпомага набирането на средства за възстановяване на Старото училище към църквата „Свети Николай Мирликийски Чудотворец“ /1836 г./ в Смолян, квартал Устово. Ангел Хронев, председател на Търговско-промишлената камара в Пловдив анонсира инициативата, като съобщи, че от средите на бизнеса идва..

обновено на 27.01.23 в 13:42

"Интервенция" на ежедневието от Цвета Ерменкова

Тази събота, от 17 и от 19 часа, в куклено- драматичен театър „Хенд“ е представянето на новата пиеса на Цвета Ерменкова, "Интервенция". Вход на събитието, свободен. Пиесата ще бъде представена от талантливите бъдещи актьори от школата на театър „Хенд“ - Далия Ангелова, Юлия-Ана Ивтиминова, Мария Николова, Ема Стоянова и Красимира..

обновено на 27.01.23 в 13:07

Кампанията "Сузи" набира средства за издаване на книга

Международният ден за възпоменаване на жертвите на Холокост, 27 януари отбелязваме с анонс за книга на фондация "Културни проекти".  Директорът на фондацията, оперната певица Ина Кънчева обяви кампанията за набиране на средства за отпечатване на книгата " Сузи, внучката от къща № 4 и времето на скритите еврейски звезди ”. Тя се очаква да излезе през..

публикувано на 27.01.23 в 09:30