Великите европейци - Витаутас Ландсбергис

Превод: „Първата среща на ръководството на „Саюдис“ беше с местните комунисти. Те поискаха да не формираме широко народно движение. Но, тъй като сме добри момчета с хубави идеи и имаме същите цели като перестройката, да бъдем техни съветници, да им помагаме и да правим нещата заедно. Аз отказах“. 

Времето е динамично - страните от Източния блок, които формално не са в СССР, до края на 1989 бягат и поемат към пълна независимост, демократизация, членство в НАТО и ЕС. Балтийските държави също искат да се измъкнат от лапите на Москва, но нещата са по-сложни. През 1989 Лансбергис става депутат във Върховния съвет на СССР и доказва, че тайни протоколи към пакта Рибентроп – Молотов наистина има, тоест, Литва, Латвия и Естония са окупирани и имат законно право да възстановят независимостта си. 

През 1990 сам той я обявява във Върховния съвет на Литва, гласува се и нова конституция, която отменя действието на съветската. От Москва идват заплахи: „Ние не ви признаваме и няма да ви признаем, вие сте наша провинция и трябва да сте послушни. Ще предприемем силови действия“. И го правят – налагат икономическа блокада на Литва и спират всички доставки. Страната се справя, но започват преките провокации. Първо, просъветски „граждани“ предизвикват сблъсъци с опит да нахлуят в Сейма, а руски командоси завземат държавни институции. При опит да нахлуят в телевизията, стрелят по мирни литовци - загиват 15, стотици са ранени. На другия ден цяла Литва е на улицата, Лансбергис - също и като защита срещу страха ги подканва – пейте! Върху Кремъл се стоварва силен международен натиск и Горбачов изтегля терористите си. 

Литва винаги е била е страна със сложна историческа съдба. Литовското княжество се създава през 13 век, а голям разцвет достига след 1569, с появата на Жечпосполита, полско-литовска държава с общ крал и общ Сейм. В края на 18 век я поделят Русия, Прусия и Австрия, независимостта е възстановена през 1917. През 1919 болшевиките не успяват да я завладеят, но през 1939 в Литва влиза „ограничен съветски контингент“. После Сталин я окупира и превръща в част от СССР. През 1941, след като Сталин и приятеля му Хитлер се сбиват, в Литва се създава временно правителство, обвинявано и за антиеврейски акции. 

През 2000 Ландсбергис, спикер на Сейма, предлага да се признае то за законно. Огромното мнозинство е за, но президентът не подписва акта поради външен натиск, а някой обвиняват Ландсбергис в антисемитизъм. Но как това се връзва с факта, че през окупацията семейството му крие в дома си еврейско момче и по-късно майка му е обявена за „Праведник между народите“ в Израел.

Витаутас Ландбергис е роден в Каунас през 1932. Баща му е известен архитект, а майка му – лекар - офталмолог. Малкият расте с шах и музика. Завършва средно музикално училище и през 1950 е в консерваторията във Вилнюс. През 1952 е трети в литовския шампионат по шах, а през 1955 се дипломира и работи като музикант и музикален педагог. Ландсбергис издава над 30 книги, включително поезия и проза, изобщо, става една от най-значимите интелектуални фигури в Литва. 

Но през 1988, на 56, зарязва всичко и става политик – и то какъв. През 1990 президентът Джордж Буш с право поставя Ландсбергис като „шампион на свободата“ до руснака Андрей Сахаров, поляка Лех Валенса и чеха Вацлав Хавел. „Каквото някой намира в историята, друг намира в музиката  - казва Буш и добавя: „Ландсбергис от Литва, попитан защо избра за химн на движението си Девета симфония на Бетовен, отговори – защото това е симфония на свободата и победата срещу робството, коварството и най-мрачната омраза“. Разбира се, за Литва и досега е трудно да се отърве от Злото. Русия още следва имперските си инстинкти и е заплаха за всички, а Ландсбергис вижда нещата точно и не крие нищо.  

През 2015 той поставя под съмнение законността на самата Русия, още през 2009  предупреждава, че Русия пак става сталинска държава, а през 2010 – че опитва да краде европейската история и да я пренапише в собствен интерес. През 2021 в интервю за полско радио заявява: „Русия е изключително болна империя!“ А месец по-късно вбесява руснаците с настояването Литва да бъде финансово възмездена за бедите, причинени от руската окупация. 

През 2004 Ландсбергис става евродепутат и работи за това ЕС да признае престъпленията на сталинския режим за равностойни на нацистките, съответно - да се забранят и комунистическите символи и пропаганда. Не успява – в ЕС левичарските настроения са силни, а и не всички още разбират, че Путин, както Сталин, опитва да скара Европа, да я раздроби и да я управлява. Това ще се разбере един ден, но с цената на какво. Пък и къде ли ще е тогава вдъхновяващият литовски интелектуалец и политик Витаутас Ландсбергис. 

В момента той е на 89 и подозирам, че дълбоко в себе си слуша вече само най-вълшебна небесна музика.