Поредица от срещи провежда в столицата македонският премиер Зоран Заев. От тези срещи не се очакват конкретни резултати, освен да потвърдят добронамереността на двете страни да бъдат решени проблемите, заради които България не дава подкрепата си за начало на преговорите за членство в ЕС на югозападната ни съседка.
С историка доц. Даниел Вачков, който е част от двустранната комисия експерти, ще говорим за възможностите да се излезе от трудната ситуация.
Според доц. Даниел Вачков като цяло в основата си спорът не е много ясен на европейските държави. Формално погледнато и отстрани, ако не се влезе в детайли, излиза, че една държава се опитва да наложи на друга държава своя исторически модел и това принципно изглежда не особено разбирамо за незапознатите в детайли с проблемите, особено в историческия им контекст.
На въпрос дали това е недостатък на българската политика до този момент, доц. Вачков каза, че комисията се е придържала плътно към договора.
Според него договорът доста пъти е бил обект на коментари - дали е бил добре изготвен, дали защитава интересите на българската страна.
„Принципно тази част, за която ние отговаряме, чл. 8 на договора, който има задачата да се определят проблемите с общата история, да се определят личностите и събитията от общата история, да се онагледат учебниците по история. Като цяло е една добра основа", допълни историкът.
Той посочи, че това е много трудна и сложна задача, защото имаме диаметрално различни подходи към историята и в крайна сметка моделът, който се изграждаше първо в Република Мекадения, сега в Република Северна Македония, за нас е далеч от историческите източници.
„Той не се гради върху едно коректно третиране, инерпретиране на историческите извори. За съжаление в комисията продължаваме да се сблъскаме с този проблем. Наистина не виждам трудностите как ще бъдат лесно преодолени. Честно казано, не мога да кажа, че грешки са допуснати, освен че българската страна, трябва по-ясно да представи на света същността на проблема".
Според историка има две възможности - всяка държава пише своята история. И ние с насмешка се отнасяме към това, което се пише в техните учебници и техните твърдения - например, че Самуил е македонски, цар при положение, че всички много добре знаем историческите факти
Но проблемът е и друг. Не говорим само на трактовки на исторически факти, които се разминават. Ние и с други съседи имаме разминавания по отделни факти. Тук говорим за нещо друго.
До голяма степен целият исторически разказ, който е изграден в Северна Македония, за нас се гради не само на ненаучно интерпретиране на изворите, но в същността си носи антибългарски заряд. Това е донякъде е търсено съвсем умишлено, когато е изграждан този модел там.
Още от анализа на доц. Даниел Вачков може да чуете в прикачения звуков файл.
И ноември си отива, а усещането, че се въртим в омагьосан кръг все по осезаемо ни напомня на колко въпроси се чакат отговорите. Кога и дали въобще това НС ще заработи след като за пореден път не се стигна до избор на председател? Колко още може да задълбочи политическата криза, повличайки цялата държава? Говорим по темата с Евелина Славкова..
България има осезаем напредък в кръговата икономика и оползотворяването на ресурсите, въпреки че за много от гражданите това е почти невидимо. Зелената трансформация е плод на усилията на държавата, на бизнеса и на хората. Имаме доста съществен напредък . Това е оценката на Владимир Димитров , експерт "Индустрия и околна среда" в Българската..
Експертът по политически комуникации Арман Бабикян коментира за Радио Пловдив поредния неуспех да бъде избран председател на Народното събрание и ескалиращата политическата криза. Той подчерта, че липсата на реален диалог между политическите сили с различни цели прави трудно постигането на решения, които обществото да приеме. „Обществото или..
В първата ни рубрика за успешните образователни практики, реализирани по проекта „Успех за теб“ ще ви разкажем за ОУ „Васил Левски“ в село Караджово, община Садово. Проектът се изпълнява от Министерството на образованието и науката и се финансира със средства в размер на 105 млн. лв. от Програма „Образование“ 2021-2027, съфинансирана от..
Не виждам как при тази конфронтация, която отдавна не е по идеологически и политически причини, а е по междуличностни и интрументални причини, ще може този парламент да излъчи управляващо мнозинство, което да работи повече от три месеца. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив политологът и университетски преподавател..