Правото на европейските граждани да работят във всяка държава членка е ключово, както и правото на малкия бизнес да работи трансгранично. Това е нещо положително и не бива да става „дъвка“ за политически популисти, които да го представят в негативен план. Това заяви евродепутатът Радан Кънев по повод трудовата мобилност в ЕС и спазването на правата на мобилните работници.
Една от основните цели е Европарламентът да излезе от състоянието на блокаж и хронично противопоставяне, когато става дума за трудова мобилност, условно между Изтока и Запада, посочи евродепутатът. Радан Кънев е сред авторите на доклад по темата в ЕП:
„За да преодолеем тези противопоставяния, трябва да се фокусираме върху човека, върху работника и проблемите, с които той се сблъсква, както и върху проблемите на малката фирма. Дебатът беше станал токсичен поради факта, че той се беше отклонил от своята цел – не гледаше интереса на работещия човек, независимо дали е нает или предприемач, а гледаше интереса на големите бизнеси и на крупните синдикати“.
Евродепутатът посочи, че по време на пандемията се оказва, че трудовата мобилност изобщо не е гарантирана, а и понякога се нарушават социални, дори човешки права на мобилните работници. Те са в широки рамки – от невъзможност да стигнат до вече уговорено работно място до това да се върнат в държавата, в която живеят. Има случаи, когато сезонни работници дори се превръщат в затворници в трудови общежития по време на пандемията, без възможност да излизат навън и без гарантиран достъп до хранителни продукти. Радан Кънев коментира:
„А често пъти лошите условия на живот, в които бяха поставени, ги превърнаха в първостепенна жертва на пандемията. Защото струпването на много хора доведе до изключително бързо разпространение на заболяването, особено по време на първата КОВИД вълна в Западна Европа. След старческите домове трудовите общежития бяха другото място, където нивата на заболеваемост и смъртност бяха изключително високи“.
България като процент от трудовата си сила е един от важните износители на трудова ръка за ЕС, особено на сезонни работници, но в никакъв случай не сме на първите места. Пред нас са страни като Румъния и Полша, каза Валентина Васильонова, заместник-председател на Федерацията на независимите синдикати в земеделието:
„Десет милиона са работещите в земеделието в ЕС, от тях 4 милиона са сезонни работници. Българските граждани са от порядъка на 400 000, което ни нарежда като значимост на 3-то място. На първо място са румънците“.
Ако български мобилен работник е с нарушени трудови права, той има няколко начина да си помогне, посочи Валентина Васильонова:
„Задължително трябва да сезира Инспекцията по труда. Това е контролният орган, който следи трудовото законодателство. Българската инспекция по труда работи със сигнали, независимо къде упражнявате своята дейност. Може да сигнализира синдикати, независимо дали български или в страната, в която работи. Ние сме представителите на работниците и служителите, които също имаме сигнална функция. Работим в мрежа и си сътрудничим със синдикатите и в другите страни. На трето място може да сезира Европейския орган по труда, като там може да подаде сигнал на езика, който говори – т.е. на български“.
Големият въпрос е дали ЕК ще успее да приложи препоръките в доклада, който изготвихме, за да може трудовата мобилност да е лесна, проста и справедлива, допълни Радан Кънев:
„Трудовата мобилност трябва да е лесна за работника, трябва правилата да са прости и за работника, и за работодателя, и за самонаетото лице. Но тези улеснения и опростяване на работата не трябва да отварят вратата за злоупотреба с трудовите права и за т.нар. социален дъмпинг. Мисля, че ние от Източна Европа трябва да си даваме сметка, че ако искаме да се възползваме пълноценно от трудовата мобилност, това означава, че нашите работодатели не трябва да злоупотребяват с нея. А такива злоупотреби има. Ако си затваряме очите, не правим услуга нито на самите работници, нито на почтените работодатели, които се оказват в неизгодно конкурентно положение“, каза още Радан Кънев.
"Липсва диалогичността, с която сме свикнали, особено от партия ГЕРБ. Това, което което виждаме е, че те стоят твърдо на своята позиция, и каквото и да говорят синдикатите, не съм оптимист накъде вървят комуникациите. Ако публичният и частният сектор са скарани, то трусовете в държавата предстоят". Това заяви в интервю за предаването "Ден след..
Максималният размер на ваучерите за храна ще остане 200 лева месечно и през 2026 година, според проектобюджета за следващата година и това ще остане най-ниската стойност за страна-членка на ЕС. 835 000 са работещите в България, които получават ваучери. Таня Обущарова, главен секретар на Асоциацията на операторите на ваучери, коментира пред Радио..
Балансовите проблеми, свързани с проекта на бюджет 2026 и липсата на контрол, се дължат на олигархията, която е моделирала политическото и икономическото вземане на решения в своя полза. Тази теза изрази в предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив финансистът Кольо Парамов. Той подчерта, че влизането в еврозоната трябва да доведе до..
В този епизод тръгваме от твърдението „65% са против еврото, нали сме демокрация?“ и разглеждаме как формулировката на социологическите въпроси променя отговорите и смисъла им. Вместо да приемаме едно число като „волята на народа“, питаме: какво всъщност е било зададено – „харесвате ли еврозоната“ или „искате ли да се отмени валутният борд и..
Тази седмица в „Добро утро, ден!“ ви срещаме с един от най-значимите пловдивски творци – Матей Матеев. Роден в Кюстендил, но завинаги свързал съдбата си с Пловдив – града, който му върна обичта с най-високото признание – званието „Почетен гражданин“. Казва, че родния край, балканската енергия го прави човек - широко скроен човек. Послание, което..
Облачно
Предимно облачно
Разкъсана облачност