Речник "разказва" за живота на католиците у нас преди 2 века

В читалището на село Житница тази вечер премиерно ще бъде представено първото печатно издание на Българо-италианския речник, писан на ръка преди 175 години от отец Маурицио да Кастелацо. В него, освен разчетен, ръкописният труд с около 3 500 думи, е придружен от езиковедско изследване и коментар.

Това е най-старият българско-италиански речник, открит досега. Той се пази в хранилището на Националния исторически музей в София. А печатното издание – с думи от бита и лексика за животни и роднинските връзки - му вдъхва нов живот, като го превръща в общодостъпно и "разказва" за българите-католици от 19 век. Книгата е дело на гл. ас. д-р Магдалена Абаджиева от Института по български език при БАН.

„Чрез старите думи ние можем да видим един друг поглед на хората към живота“ – казва изследователката. Тя подкрепя тезата си с няколко примера, сред тях - за думата „трудолюбив“ обяснява:

„По италианската дума чалостин, с която е преведена и в която е залегнала турската дума чал-връх, ни навява мисълта, че трудолюбието идва от това да предолеем някаква височина, някаква трудност. Но чисто метафорично чрез тази дума ние виждаме едно друго измерение на трудолюбието, което в днешното „трудолюбив“ просто отсъства. Нямаме тази височина, с която да се измерваме.“

А за „благодарник“ посочва, че днес си служим само с негативната част на думата, докато отец Маурицио е описал като благодарник човек, който е способен да изрази благодарност.

„Какво ни пречи да се вдъхновяваме от това словотворчество и да четем речници?“ – пита изследователката, като подчертава, че според нея няма  по-благодатен инструмент за развитието на езика от това.

Тя е категорична, че книгата, която излиза от печат сега, не е само за езиковеди и историци и може да вдъхнови всеки. А от срещата в Житница очаква, че  хората ще се зарадват, ще чуят гласовете на своите баби и дядовци и ще преоткрият връзката с тях. Причината е, че отец Маурицио пристига като свещеник у нас през 1844 г. и е живял и работил в Житница и Дуванли в продължение на 12 години. Думите, събирани от него, са били живият език на предците им.

Интервюто с Магдалена Абаджиева може да чуете в звуковия файл.