В читалището на село Житница тази вечер премиерно ще бъде представено първото печатно издание на Българо-италианския речник, писан на ръка преди 175 години от отец Маурицио да Кастелацо. В него, освен разчетен, ръкописният труд с около 3 500 думи, е придружен от езиковедско изследване и коментар.
Това е най-старият българско-италиански речник, открит досега. Той се пази в хранилището на Националния исторически музей в София. А печатното издание – с думи от бита и лексика за животни и роднинските връзки - му вдъхва нов живот, като го превръща в общодостъпно и "разказва" за българите-католици от 19 век. Книгата е дело на гл. ас. д-р Магдалена Абаджиева от Института по български език при БАН.
„Чрез старите думи ние можем да видим един друг поглед на хората към живота“ – казва изследователката. Тя подкрепя тезата си с няколко примера, сред тях - за думата „трудолюбив“ обяснява:
„По италианската дума чалостин, с която е преведена и в която е залегнала турската дума чал-връх, ни навява мисълта, че трудолюбието идва от това да предолеем някаква височина, някаква трудност. Но чисто метафорично чрез тази дума ние виждаме едно друго измерение на трудолюбието, което в днешното „трудолюбив“ просто отсъства. Нямаме тази височина, с която да се измерваме.“
А за „благодарник“ посочва, че днес си служим само с негативната част на думата, докато отец Маурицио е описал като благодарник човек, който е способен да изрази благодарност.
„Какво ни пречи да се вдъхновяваме от това словотворчество и да четем речници?“ – пита изследователката, като подчертава, че според нея няма по-благодатен инструмент за развитието на езика от това.
Тя е категорична, че книгата, която излиза от печат сега, не е само за езиковеди и историци и може да вдъхнови всеки. А от срещата в Житница очаква, че хората ще се зарадват, ще чуят гласовете на своите баби и дядовци и ще преоткрият връзката с тях. Причината е, че отец Маурицио пристига като свещеник у нас през 1844 г. и е живял и работил в Житница и Дуванли в продължение на 12 години. Думите, събирани от него, са били живият език на предците им.
Интервюто с Магдалена Абаджиева може да чуете в звуковия файл.
Министърът на културата Мариан Бачев връчи отличието „Златен век“ – звезда на Божана Апостолова - поетеса, писател, издател, като наградата получи нейният син Манол Пейков. Националната награда за високи постижения в областта на културата и образованието получи и п роф. д-р Елена Кантарева – Дечева . Министърът на културата Мариан Бачев лично..
Красимир Димовски получи Националната литературна награда за български роман на годината "13 века България". Той бе отличен за романа си "Тезеят в своя лабиринт. Дневникът на една П". В надпреварата участваха 33 романа, издадени през 2024-та година. Номинирани бяха "Ти, подобие мое" от Радослав Бимбалов, "Градинарят и смъртта" от Георги Господинов,..
В Пловдив тази вечер за 16-и път ще стартира Международният фестивал "Дни на музиката в Балабановата къща". Началото му ще поставят довечера две световноизвестни имена – цигуларят Марио Хосен и пианистката Дора Делийска . Концертът е в Епископската базилика. Роденият в Пловдив Марио Хосен заяви, че рядко се връща в Пловдив заради..
С поредица събития в Пловдив отбелязва 90-годишнината от рождението на големия български художник Димитър Киров – ДиКиро. В къщата на Верен Стамболян , където е Постоянната експозиция на ДиКиро, се провежда живописен пленер с участието на ученици и преподаватели от Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“ и на Националната..
Филмът "Това, което остава" е история за екстремното съзряване на момче по време на трагични събития, които разтърсват семейството му. Тази вечер, 20.05.2025 от 19:00 часа е прожекцията в Лъки Дом на киното - Пловдив. Входът е свободен. Днес на прожекцията в Пловдив ще присъства режисьорът на филма Димитрис Георгиев. Историята не е..