Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Великите европейци - Ришард Капушчински

Наричат работата на Ришард Капушчински „магически журнализъм“ по аналогия с „магическия реализъм“ на Маркес. Той е „журналист на столетието“ в Полша и писател от световна величина навсякъде другаде.

Капушчински прави нещо против професионалните правила – смесва журналистика с литература. Като кореспондент на агенция ПАП е стриктен професионалист, но в книгите си позволява волности, нищо,че са представени като документални. Използва например алегории, метафори, сравнения и други „чисто литературни“ словесни похвати, разказва за места и събития като очевидец, без да е бил там в съответния момент, и най-големия грях – „измисля“ факти, за да внуши послание. 
Една от най-прочутите книги на Капушчински - „Императорът“, е разказ за падането на етиопския сатрап Хайле Саласие, а всъщност - сатира на комунистическия режим в Полша. Там Капушчински описва Тираволо, квартал на Адис Абеба, където съветските генерали, които крепят режима, живеят в лукс – в къщи с басейни и градини, на фона на етиопската мизерия. Е, квартал Тираволо има, но не е луксозен, няма басейни, а градини никой не е сънувал. Някои се дразнят от такива волности, но истината тук е от друг порядък – нали съветските генерали, където и да стъпят, се държат като Големия бял господар. 
В Полша беше така, в България беше така, в цяла Източна Европа. Смятате ли, че в Черна Африка е било иначе? Друг известен литературен образ на Капушчински е от Уганда и диктаторът Иди Амин, масов убиец и дори канибал. „От време на време литературната идея го завладяваше – разказва Артур Домославски, журналист и биограф на Капушчински. – Той например пише, че рибите в езерото Виктория изведнъж наедряват, защото се хранят с телата на убитите от Иди Амин. Метафората е цветна и смразяваща, но истината е, че рибите растат, защото в езерото идва много по-дребна риба по река Нил“.
 Да, другата истина е, че добрата метафора казва всичко и се запомня завинаги, но може би заради подобни волности Капушчински никога не получава Нобеловата награда за литература, за която е номиниран няколко пъти. Но липсата на Нобел не прави оценките за него по-малко ласкави. Два дни след смъртта му през 2007, „Вашингтон поуст“ го нарежда „сред най-уважаваните военни кореспонденти на своето време“. „Гардиън“ го нарича „велик разказвач на истории“, а „Дейли Телеграф“ пише, че Капушчински е „най-известният полски чуждестранен кореспондент и свидетел на голяма част от бурното раждане на Третия свят“. „Париж ревю“ го величае като „един от нашите – на целия свят – велики писатели“, а „Ню-Йорк таймс“ хваща бика за рогата и описва работата на Капушчински като „оцветена с магически реализъм“.

Ришард Капушчински е роден през 1932 в Пинск, днешен Беларус. Баща му е начален учител, семейството е бедно и с това Ришард обяснява защо в Африка се чувства у дома: „Храната там също е оскъдна и хората ходят боси“. През ВСВ семейството се мести във Варшава, Ришард завършва гимназия, тренира бокс и футбол, пише поезия и дори печели поетичен конкурс. На 16 е член на полската комсомолска организация и пише за нейния вестник Sztandar Mlodych - „Младежко знаме“. През петдесетте учи във Варшавския университет, прави първото пътуване в чужбина и се жени за Алисия Миелчарек, с която са заедно цял живот, въпреки връзките, които той има при дългите пътувания после. 

През 1953 Капушчински става член на Полската обединена работническа партия и е там до 1980, с раждането на „Солидарност“. Но той се разделя вътрешно с комунистите още през ключовата 1956 със събитията в Познан и руското нахлуване в Унгария. През 1955 Ришард пише репортаж за ужасните условия, в които абстрактните строители на комунизма реално строят краковския квартал Нова Хута. Властите са стъписани, но постъпват умно – вместо да пратят 23-годишния младеж в лагер, награждават го с орден и го пращат кореспондент чак в Индия. Така започват великите пътешествия на Капушчински, които раждат едно от най-добрите литературни и журналистически пера в света. Като кореспондент на вестника, а после и на Полската информационна агенция ПАП, Капушчински отразява 27 преврата и революции, „отговаря“ за 50 страни, основно в Африка, Азия и Латинка Америка, изкарва тежка малария, арестуван е многократно, понякога е на косъм от смъртта. 

Освен полски, владее английски, руски, испански, френски и португалски, чете много преди да замине за някъде, контактен е и веднага намира приятели. Опитът му на журналист се проявява като страхотен нюх – той предугажда събитията и често се оказва на най-важното място тъкмо навреме. Полски дипломат в Африка казва: „Щом пристигне някъде, Капушчински само за 3-4 дни научава повече, отколкото ние за години престой“. 

Освен „Императорът“, сред другите му най-известни книги са „Шах-ин-шахът“ – за падането на режима на Реза Пахлави в Иран; „Футболната война“ - за безумието на конфликта между Хондурас и Салвадор заради два футболни мача; „Империята“ – за разпада на СССР. Някои смятат, че Капушчински е агент на съветските тайни служби, затова има неограничени възможности да скита по света и да пише. Това изглежда малко вероятно, като се има предвид документираното му отношение към комунизма в Полша и съветската система изобщо. 

 През 1981 Капушчински наистина къса с режима и в следващите години за полското общество става не само водещ журналист, но писател и мислител с огромен авторитет. Той работи почти до смъртта си през 2007, издава нови репортажни текстове, два албума с фотография, две поетични книги. Затварям очи/ тъмнината ме обгръща/ самотата и страхът ме поглъщат// Защо така високо те издигнах,/ че не мога вече да те видя? - пише Ришард Капушчински в загадъчното си стихотворение „Вместо молитва“. На кого се моли и кого вече не вижда – някой друг ли, себе си ли, света ли, в който бе така дълбоко взрян и към който бе така силно привързан.


БНР подкасти:

Още от категорията

Премиера на "Солунските съзаклятници" в Драмата

„ Солунските съзаклятници“ е най-новото заглавие в афиша на Пловдивския драматичен театър . Премиерата на спектакъла е довечера (5 декември, 19 ч., следващо представление – 19 декември). В исторически план нещата стоят горе-долу така: През 1903 г. българите от Пиринска Македония и Беломорска Тракия още пъшкат под гнета на османското робство...

публикувано на 05.12.22 в 15:48

Преге - предаване за света на книгите, 03 - 09 декември

В предаването за книги на Радио Пловдив на 03.12. 2022г. бяха представени следните заглавия: BNR podcasts · Преге - Нови книги и литературен календар от 03.12 до 09.12.2022 Рубрика „Напълно непознати“ Константинос Кавафис. Избрани стихотворения. 208 стр., тв. к., ок. 5А, Бард, 2022. Ани Ерно. Годините. 256 стр., 4А, Лист,..

публикувано на 05.12.22 в 14:21

Криминални репортажи стават основа на сборника разкази

Новата книга на Стефка Тотева в известен смисъл е изненада, защото не е поезия.   Но е  и много логична, защото събира спомените от дългите години като  репортер с  ресор полиция, съд и прокуратура в Радио Пловдив. "Криминалтанго" е сборник с разкази, чиито герои  - полицаи и престъпили закона са били герои в предаването "166- S" и публикувани..

публикувано на 05.12.22 в 12:02

Празнуваме деня на Св. Сава

На 5 декември православната църква почита светеца свети Сава, но в България представите са за жена светица - света Сава, сестра на св. Варвара и св. Никола, покровителка на чумата. Варвара и Сава са двете сестри на Свети Никола. Според поверията Сава е по-добрата и винаги върви на крачка след Варвара, молейки я да не пуска от ръкава си ледени..

публикувано на 05.12.22 в 06:38

"Пловдив, където време няма" в "Град под града"

В тазседмичното издание на предаването за алтернативни погледи и криворазбрана пловдивска философия "Град под града" ще си говорим за различните измерения на Пловдив, за текстурата на спомените и най-вече за преживяването на самия град във всичките смисли на думата.  Бъдете с нас точно след новините в 15 ч. 

обновено на 04.12.22 в 16:35