Така ген. Спас Спасов от Фондация Български Военновъздушни сили определи докладът от разследването на Военна полиция по катастрофата на изтребителя МиГ 29 на 9 юни край Шабла, в която загина пилотът първи клас Валентин Терзиев.
Спасов обясни, че обективният контрол при провеждане на полетите е многостранен. И счита, че е правилно определена като най-вероятна третата причина, посочена от комисията. Това е "среща на самолета с водната повърхност вследствие на загуба на пространствена ориентация от екипаж".
На въпрос правилно ли е ръководен летецът и как коментира атака при 1433 метра височина, а излизането от нея – да е на 1310 метра. ген. Спасов обясни, че не е запознат с поставените ограничения, ако има такива. "Не знам какви са били предварителните условия за провеждане на учението, но дори и на 500 метра да е самолетът, не е невъзможно да се изпълни атаката. Понякога се слиза и до 250 метра..."
Самият пилот преследва скоростта и най- вероятно е добли друга представа за параметрите. Вниманието му е изцяло върху целта и вероятно точно там се губи ориентацията, пред положи ген. Спасов.
Той не споделя съмненията, че контролът на полетите носи вина, въпреки, че действията му са описани като "съпътстваща причина" в доклада и припомни, че той самият е бил спасяван от колегите си на земята.
Целия разговор чуйте в прикачения звуков файл.
140 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия все още е жива паметта за героите, осъществили мащабното дело по обединяването на българите след Берлинския договор. Живи са и наследниците на тогавашните дейци, които съумяват само 7 години след Освобождението да „съберат“ българите на север и юг от Балкана в нова държава. Един..
Какво да очакваме от новия политически сезон, какви са първите заявки на основните политически играчи и какво ще донесе готвения пети вот на недоверие към правителството от страна на ПП-ДБ, коментира в програма "Точно днес" социологът Кольо Колев от агенция "Медиана". Според него, ако погледнем "зад думите" на изговоренето от политическите..
Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно? Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..
С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат. Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства. Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..
Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..
Ясно
Предимно облачно
Разкъсана облачност