Съхраняването на биологичното разнообразие е една от целите, които си поставят страните от Европейския съюз в рамките на така наречената Зелена сделка. Тук плановете стъпват на Стратегията за биологичното разнообразие на Европейската комисия, която има хоризонт до 2030 година. Основната ѝ цел е в това десетилетие да се трансформират най-малко 30 на сто от европейските сухоземни площи и морета в ефективно управлявани защитени зони, както и връщане на най-малко 10 процента от земеделските земи към многообразни особености на ландшафта.
България има добра досегашна позиция в постигнатото по съхраняване на биологичното разнообразие, смята Веселина Кавръкова, изпълнителен директор на Световния фонд за дивата природа за България. В същото време, според нея, се бавят решения, необходими да ефективното управление на защитените зони:
Гръбнак и основа за постигане на целите и за биоразнообразието и за климата е европейската екологична мрежа „Натура 2000“. У нас имаме цели 341 зони от тази мрежа. Те заемат около 35% от територията на страната. Тоест България е един от лидерите в ЕС по опазване на съществуващото биологично разнообразие.
В същото време обаче управлението на мрежата и нейното формализиране се бавят. Издаването на заповедите за местата е много закъсняло.
Как политиците оценяват ефекта от еврофинансирането на проекти за опазване на биологичното разнообразие-Владислав Панев от „Демократична България“:
Парите за биоразнообразие, които идват от Европа, са малко. Между другото този сектор би трябвало да бъде един от приоритетните, които да бъдат финансирани от еврофондове, доколкото там пазарният принцип е доста по-трудно да се измери.
Какви политически решения трябва да се вземат от следащото Народно събрание за опазването на биологичното разнообразие-Кристиян Вигенин от БСП:
Смятаме, че е редно санитарната сеч и промишлената сеч, както и залесяването в държавните гори, да се контролират от държавата. Трябва да има и компенсаторно залесяване на територии, засегнати от незаконни сечи и изграждане на нова пътна инфраструктура.
На 10 ноември в Пазарджик ще е премиерата на книгата „Родопската теснолинейка“. Това е книга-енциклопедия, която в 364 цветни страници събира повече от век история, разкази и снимки, посветени на единствената действаща теснолинейна железопътна линия в България по маршрута Септември–Добринище. В интервю за програма "Ден след ден" Кристиян Ваклинов..
Проектобюджетът за 2026 година е определен от бизнеса като опасен и нереалистичен. Според заместник-председателя на Асоциацията на индустриалния капитал и социолог Кънчо Стойчев държавата върви към свръхдефицит и критично равнище на задлъжнялост, а цената ще бъде платена от българските данъкоплатци. В интервю за Радио Пловдив Стойчев заяви, че..
Намалява увереността на българите както за за личните им финанси, така иза икономиката на държавата през следващата година, динамично расте прогнозата за повишаване на цените - това са част от изводите на проучване, направено от агенция "Мяра" през месец октомври. Разбира се, в този тип данни винаги се оглежда и инерционният скептицизъм, като цяло..
Председателят на БТПП Цветан Симеонов определи като неприемлив подходът на управляващите, които оставиха само ден на работодателите да дадат становища по бюджета, а в същото време ги използват като параван в Тристранния съвет. "При новите условия, с тези съкрани срокове по всяка вероятност ще гласуваме против бюджета. Имаме горчив опит с това, че пак..
Огнян Тодоров, председател на Сдружение "Български музеи" и директор на Природонаучния музей в Пловдив, коментира в програма "Точно днес" очакваното финансиране от бюджета за 2026 г. и състоянието на музейния сектор. Той подчерта сериозния дисбаланс в заплащането между секторите "Образование" и "Култура", като заплатите на музейните работници са..
Облачно
Дъжд
Значителна облачност с дъжд
Превалявания