Съхраняването на биологичното разнообразие е една от целите, които си поставят страните от Европейския съюз в рамките на така наречената Зелена сделка. Тук плановете стъпват на Стратегията за биологичното разнообразие на Европейската комисия, която има хоризонт до 2030 година. Основната ѝ цел е в това десетилетие да се трансформират най-малко 30 на сто от европейските сухоземни площи и морета в ефективно управлявани защитени зони, както и връщане на най-малко 10 процента от земеделските земи към многообразни особености на ландшафта.
България има добра досегашна позиция в постигнатото по съхраняване на биологичното разнообразие, смята Веселина Кавръкова, изпълнителен директор на Световния фонд за дивата природа за България. В същото време, според нея, се бавят решения, необходими да ефективното управление на защитените зони:
Гръбнак и основа за постигане на целите и за биоразнообразието и за климата е европейската екологична мрежа „Натура 2000“. У нас имаме цели 341 зони от тази мрежа. Те заемат около 35% от територията на страната. Тоест България е един от лидерите в ЕС по опазване на съществуващото биологично разнообразие.
В същото време обаче управлението на мрежата и нейното формализиране се бавят. Издаването на заповедите за местата е много закъсняло.
Как политиците оценяват ефекта от еврофинансирането на проекти за опазване на биологичното разнообразие-Владислав Панев от „Демократична България“:
Парите за биоразнообразие, които идват от Европа, са малко. Между другото този сектор би трябвало да бъде един от приоритетните, които да бъдат финансирани от еврофондове, доколкото там пазарният принцип е доста по-трудно да се измери.
Какви политически решения трябва да се вземат от следащото Народно събрание за опазването на биологичното разнообразие-Кристиян Вигенин от БСП:
Смятаме, че е редно санитарната сеч и промишлената сеч, както и залесяването в държавните гори, да се контролират от държавата. Трябва да има и компенсаторно залесяване на територии, засегнати от незаконни сечи и изграждане на нова пътна инфраструктура.
В Световния ден на психичното здраве 10 октомври говорим открито за тревожността като ежедневие. И макар че 60 от всеки 100 българи имат психични проблеми, окуражаващо е, че бариерата на стигмата върху психичното здраве постепенно се вдига. Трамплинът бе COVID-кризата, след която бележат ръст депресиите, паническите разстройства, деменциите (и то..
Колко сериозна е кризата с публичните финанси? Възможно ли е отново да бъде прикрит рекордният бюджетен дефицит на страната ни? А рискът от дългова спирала? Предизвикателствата пред „Бюджет 2026“ – първата за България финансова рамка в евро коментира икономистът Димитър Чобанов от Института по икономики и политики в УНСС. Той посочи, че..
Събират средства за спешен ремонт на църквата „Свети Архангел Михаил“ в Дълго поле, която е на почти век. Покривът й от дълги години е компрометиран и има нужда от основен ремонт, за да се запазят стенописите и иконите. До момента са правени частични, козметични ремонти, обясни отец Янко. За целта са необходими 40 000 лева. Събрана е само..
Организацията за извънредните избори зда общински съветници в Пазарджик в неделя, 12 октомври, върви по график, каза за Радио Пловдив Стефан Димитров, председател на ОИК Пазарджик. Той съобщи, че има постъпили сигнали за нерегламентирано поставяне на агитационни материали и два сигнала за купуване на гласове, които са препратени към прокуратурата...
Липса на добиви заради сушата; източена вода от язовирите заради ВЕЦ-ове, които са собственост на политици и депутати; липса на пазари - това са само част от причините всички в сектора зърнопроизводство да сме пред фалит . Няма вода за напояване, тъй като през зимата, когато токът е скъп, водата се източва през частните ВЕЦ-ове,..
Предимно облачно
Облачно