Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великите европейци - Ото фон Бисмарк, втора част

От дете Ото фон Бисмарк обича най-едрите възможни кучета – немски дог, италиански мастиф и други зверове. При среща с нов човек, той настройва собствената си реакция според тази на дога Султан. Догът Тирас пък за малко да предизвика международен скандал, след като атакува руския външен министър княз Горчаков. Князът ръкомаха твърде много твърде близо до домакина, за да защити стопанина си, кучето събаря Горчаков и Бисмарк, който изобщо не харесва руския министър, дълго се извинява, за да замаже нещата. Подобни инциденти има и в ранните години. В училище, заради поредния гаф, викат Ото за поредното мъмрене при директора, а той отива с дога си. Директорът се скрива зад един стол и трепери, докато чудовището не е изведено от стаята. На 17 Ото учи право в Гьотинген, където анекдотите приемат наистина епичен размер. Гьотинген е пълен с либерален дух, който не допада на Бисмарк. Той държи състудентите му да не пропускат „фон“ в името му, но те, запалени по равенството, отказват. И следват дуели. За три семестъра, Ото се дуелира около 25 пъти – макар че още в първия получава мечтания белег на бузата. Той се облича в предизвикателни жълти костюми и, макар да чете литература и история, няма интерес към правото, предпочита кръчмите, хазарта и бардаците. Казва, че който работи много, трябва да се награди, а когато здравето му се влошава, лекарят му налага тежко ограничение – да замени силните вина с по-леки. 

Ото има големи дългове на хазарт, дотам, че баща му е твърде недоволен, когато се налага да ги плати. Подвизите на Бисмарк са оценени по достойнство и студентите го наричат „Бисмарк велики“. После той се мести в Берлинския университет,  но не променя стила си на живот. Джон Мотли,  американски историк и дипломат, с когото са приятели, го описва така: „Безразсъден и нахален ексцентрик, но изключително надарен и очарователен младеж“. Той все пак се дипломира и отива на стаж в Аахен. В съда му е тясно, мести се в администрацията, но там му е още по-тясно, защото трудно понася да има началници. На всичкото отгоре е силно влюбчив и харчи усърдието си по жените, не за работата. Първо е Лаура Ръсел, благородна англичанка, след раздялата се утешава с по-възрастна французойка, а после се връща към англичанките с пасторската щерка Изабела Лорейн-Смит. Те прекарват няколко страстни седмици в провинцията, но, обратно в Аахен се оказва, че Бисмарк не си е пуснал отпуска и е уволнен. И без това иска да се махне, така че не се трогва особено, а изкарва година военна служба, за която също установява, че не е неговото поприще. Остава му само да се върне към битието на юнкер, да управлява бащините имения и да живее без началник. И го прави успешно. Той бързо схваща принципите на земеделието, скоро възстановява именията, плаща дълговете си и пътува из Франция, Англия и Швейцария. А и има достатъчно време не само да чете доста, но и да не загърби добрите стари лоши навици. Има компания за лов и екстравагантни партита, преследва всичко женско наоколо, а пиенето му достига нови висоти. Печели огромен авторитет, защото, както сам разказва,  „надпивам гостите си и ги вкарвам под масата с приятелско хладнокръвшие“. Всички тези активности вече му носят прякора „Бесният Бисмарк“. 

Вече на около 30, Бисмарк още не е сигурен какво да прави. Той се залюбва с Мари, която обаче е сгодена и се жени за негов приятел. На сватбата се запознава с 20-годишната Йохана, чиято ръка скоро иска и получава, въпреки репутацията си, просто е много настоятелен и убедителен. Йохана е точно човекът, който му трябва – тя му осигурява житейска опора, като поема изцяло домашните дела и изцяло се съобразява с неговите нужди и желания. Около сватбата, Бисмарк за първи път попада и в света на политиката, който, буквално, става негов завинаги. През 1845 е избран в провинциалния парламент на Померания, а после и в ландтага на Саксония. Той е свързан с консервативното крило – противопоставя се на либералните реформи, работи срещу ограничаване правомощията на юнкерското съсловие, обявява се против политическото равенство на евреите и има много врагове. Но това няма значение, той най-после намира полето си на дейност и пише: „Въпросите на политиката ме засягат много повече, отколкото мислех“. През 1848 в Берлин избухва либерална революция, която Бисмарк не приема. Той дори въоръжава контра-революционен отряд от селяни и смята да ги поведе към Берлин, но от това не излиза нищо, защото междувременно крал Фридрих-Вилхелм IV прави компромиси – отказва да смаже революцията със сила, обещава някои либерални реформи. Бисмарк не е избран в новото Национално събрание на Прусия и не получава министерски пост, както очаква, но следващата година е избран в долната камара на Пруския държавен парламент и се мести със семейството в Берлин. Той води кампания срещу идеите за „разтваряне“ на Прусия в доминираната от Австрия Германска конфедерация и заради балансираните му и гъвкави аргументи, всички го гледат с нови очи.  Бисмарк се доказва като човек, който се интересува от реалните проблеми на държавата и демонстрира готовност за политически прагматизъм, който го поставя в особена, самостоятелна позиция, извън консерваторите. 

През 1851 е изпратен от краля като представител на Прусия в Бундестага във Франкфурт, центъра на Германската конфедерация. По навик, Бисмарк не си държи устата затворена и друг прусак – Георг фон Винке го обвинява в недискретност по деликатни дипломатически въпроси. Разменят се остри реплики и е насрочен дуел с пистолети, но жертви няма. През 1857 кралят е парализиран и брат му, Вилхелм, става регент. Той скоро се сблъсква с консерваторите, но Бисмарк вече е променил позицията си - говори за „националната мисия на Прусия“ и необходимостта от съюз с национално-либералното движение. Регентът харесва Бисмарк и неговите идеи, но още не вижда как да го използва във вътрешната политика, затова го изтегля от Франкфурт и го праща посланик първо в Санкт Петербург, а после в Париж. Така Ото фон Бисмарк поема по пътя на голямата европейска политика, за да застане скоро на самия неин връх.


Още от категорията

Блогърът Христо Блажев на среща с читатели в "Петното"

Среща с блогъра Христо Блажев – автор на сборника с текстове – есета, ревюта, „парчета“ „100 книги, които трябва да прочетете“ от издателство „Сиела“, ще се състои в клуб „Петното на Роршах“. Блажев е заместник-главен редактор на издателството и създател на най-големия и постоянно обновяван блог за книги в България – „Книголандия“. Автор е..

публикувано на 27.02.24 в 06:25

Триград стана първото село с добавена виртуална реалност

Девинското село Триград стана първото родопско село с добавена виртуална реалност, съобщиха от сдружение „Бъдеще за Триград“. Това стана възможно, след като бе разработено и пуснато специално мобилно приложение „Изживей магията на Триград с добавена реалност TRIGRAD AR “. Приложението представя по атрактивен начин 27 туристически..

публикувано на 26.02.24 в 13:07

Преге - предаване за света на книгите, 24.02. - 01.03.

В предаването за книги на Радио Пловдив на 24.02. 2024г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ (нови книги) Бърнард Шоу. За Христос, политическата лудница и диктаторите. Критически есета. 140 стр., 3А, Веси, 2024. Пол Остър. Сънсет парк. 280 стр., ок. 4А, Колибри, 2024. Евгени Черепов. Извън обхват...

публикувано на 26.02.24 в 10:31

Дигитални картини на Силвия Стратиева кацнаха на Луната

Две дигитални картини на българския художник Силвия Стратиева кацнаха на Луната, пренесени от космическия кораб „Одисей“. Те бяха включени в проекта "Лунен кодекс".  Късно снощи световните информационни агенции съобщиха, че космическият кораб "Одисей", построен и управляван от базираната в Тексас компания Intuitive Machines се е приземил в близост..

публикувано на 23.02.24 в 12:56