"Рестартирай Европа": Туризмът по време на пандемия

Туризмът наред с транспорта са двата икономически сектора, които най-много пострадаха вследствие на пандемията от КОВИД-19. След почти нулевата за туризма 2020 г. ЕС въведе редица стимули за работещите в бранша, тъй като туризмът дава поминък на 22 милиона души в целия ЕС, осигурява 11 % от общата заетост и 10 % от Брутния вътрешен продукт в Общността.

Какви мерки предприема ЕС, за да опази туризма си в условия на пандемия между здравния риск и опита за спасяване на бранша? Евродепутатът Петър Витанов, член на Комисията по транспорт и туризъм в ЕП, очерта някои от тях:

„Действително секторът „туризъм“ е силно засегнат от пандемията, а той е ключово определящ за икономиката на ЕС, тъй като формира повече от 10 % от БВП. Мерките най-общо са краткосрочни, средносрочни и дългосрочни, като най-ефективната и най-бързата мярка е ваксинацията. Това не е само мое мнение, а и на експерти от Световната туристическа организация на ООН“.

Очакванията са, че кумулативно за 2 години загубите на туризма в ЕС ще надхвърлят 4 трилиона евро, посочи още евродепутатът Петър Витанов.

Тази година българският туризъм е изключително интензивен, като до края на годината се очакват над 8 млн. чуждестранни туристи у нас, смята доц. Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма:

„Това, което наблюдаваме, е силно увеличение на пътуванията, особено уикендовите, на територията на цялата страна – както по морето, така и в планината, така и във вътрешността на страната, почти във всички населени места, центрове на културен туризъм. Навсякъде наблюдаваме една и съща картинка – общо взето трудно се паркира, което означава интензивни пътувания. По морето се изчерпаха шезлонгите, което никой не е очаквал“.

Румен Драганов посочи, че у нас има значителен ръст при туристическите пътувания, включително и по международните пристигания, където има удвояване, а в някои случаи – утрояване като пристигания. „Това обаче е на фона на почти катастрофиралата 2020 г. Движим се с около 35 – 40 % спад спрямо 2019 г.“, допълни той.

Въпреки че последните две години за туризма и особено за зимния туризъм са трудни, не смятаме да се отказваме. Приложили сме всички противоепидемични мерки и се надяваме тази зима на ръст на посетителите в курорта Пампорово, каза Мариян Беляков, изпълнителен директор на комплекса:

„Каквото ни е било по силите, сме го направили за обезопасяване – в хотелите, ресторантите, в стаите. Ски зоната сме я подредили перфектно. Там, където има най-голямо струпване на хора, сме направили големи коридори, там хората влизат, спазват дистанция“.  

Според евродепутата Петър Витанов обаче българският туризъм трябва да пренастрои своята структура и да отдели повече внимание на еко- и СПА-туризма: „България е втората държава с най-много минерални извори на квадратен метър в Европа след Исландия. Тук е била лечебницата на Римската империя. Ако морският туризъм в България обхваща 12 общини, СПА-туризмът може да обхване над 90 общини. Тук имаме много повече сравнителни предимства и да предложим отлична дестинация“.

Витанов изтъкна, че вече се променя структурата на туризма. Лятната ваканция и нормалното 10-дневно летуване се заменя с друг тип туризъм от европейските граждани – рехабилитация, профилактика, отдих, което се предоставя от СПА-туризма. „Макар и само 6 % от хората да го предпочитат, той съставлява 22 % от приходите от туризъм, т.е. има огромен потенциал. За разлика от летния туризъм, където човек взима една хавлия и отива на плажа, докато СПА-туризмът предполага масажи, екологично чиста храна и т.н.“

Евродепутатът посочи, че се изменят предпочитанията на европейската средна класа, търсят се друг тип дестинации – на места между 700 и 1200 метра надморска височина, т. нар. „зелен туризъм“, където въздухът е чист и помага за преодоляването на някои респираторни заболявания. „Това са все неща, от които България може отлично да се възползва, тъй като природните дадености го позволяват“, подчерта още евродепутатът Петър Витанов.