Рестартирай Европа: Новият пакт за убежище и миграция

Репортаж на Никола Николов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Новият пакт за миграцията и убежището предлага ново начало за справянето с тази задача. Докато някои държави членки все още са изправени пред предизвикателството да управляват външни граници, други трябва да се справят със случаи на масово пристигане по суша или море или пренаселени приемни центрове, а трети продължават да се сблъскват с огромен брой случаи на неразрешено движениена мигранти.

Необходимостта от нова, стабилна европейска рамка, наложи създаването на пакт, който да регламентира действията на страните членки в нормално време, при натиск и в ситуации на криза: рамка, която може да даде сигурност, яснота и достойни условия на мъжете, жените и децата, пристигащи в ЕС, като същевременно дава на европейците уверението, че миграцията се управлява по ефективен и хуманен начин, при пълно зачитане на европейските ценности. В новия пакт се признава, че никоя държава членка не трябва да се натоварва с непропорционална отговорност и че всички държави членки следва да допринасят за солидарността постоянно.

В него се предвижда всеобхватен подход, който обединява политиките в областите на миграцията, убежището, интеграцията и управлението на границите и се признава, че цялостната ефективност зависи от напредъка на всички фронтове. Освен това новият пакт въвежда по-бързи и безпроблемни миграционни процеси и по-силно управление на политиките в сферата на миграцията и границите, с помощта на съвременни ИТ системи и по-ефективни агенции.

Неговата цел е да се намалятопасните и незаконни маршрути и да се насърчат устойчивите и безопасни законни пътища за нуждаещите се от международна закрила. Новият пакт отразява данните на ЕС, че повечето мигранти идват в съюза по законни канали, и това следва да бъде по-добре съобразено с нуждите на пазара на труда.

Новият пакт ще е част от Многогодишната финансова рамка, която ще действа в периода от 2021 до 2027г. Бюджетът отделен за миграция и граници е в размер от близо 23 милиарда евро.

Гералд Кнаус, член на комисия към Федералното немско министерство за взаимодействие и развитие, занимаваща се с въпросите на миграцията, смята че съгласие между страните членки за рамката много трудно би могла да се постигне в текущия ѝ вид.

“Търсенето на общоевропейско решение по тази тема е “кауза пердута”. Германия има интерес да ограничи нелегална миграция, но това трябва да стане по легален и хуманен начин, а не чрез връщане на мигранти от границата. Този легален и хуманен начин е проверката за право на убежище, както и спогодби със страните на произход които да приемат обратно онези мигранти, които нямат право на закрила в ЕС. Проблемът на пакта е, че той също си позтавя тези цели, но мерките за реализирането им не са реалистични, особено в частта за връщането на мигранти без право на убежище. Вече две десетилетия живеем с дъблинското споразумение, което така и не успяхме стриктно да спазваме.

Например връщането на мигрант в първата страна на ЕС, в която е пристигнал, а това трябва да ни подсказва, че задължителното разпределение по квоти няма никакъв, защото мигрантите винаги ще се опитват да стигнат до страната която искат при това нелегално”.

Ангел Джамбазки, български евродепутат и заместник председател на комисията по външни работи, смята че новият пакт за убежище и миграция ще навреди на държавите членки.

“Становището на Европейския парламент е в посока на безконтролна миграция. Моите колеги продължават да провеждат тази политика и казват, че който от където иска да идва и да остава в Европейския съюз. Моите предложения са пълно затваряне на границите, недопускане на хора да прекосяват границите, това означава пълно затваряне на границите при Гърция, България, Италия, Испания и Кипър.

Желанието ми е тези държави, които са предизвикали конфликти и са причинили миграционни вълни да платят цената на тази авантюра”.

През октомври 2021г. се очаква ново обсъждане на пакта, като не е ясно към момента дали той ще бъде приет, заради разнопосочните мнения на държавите членки.