„Нашата дейност датира отпреди 10 години, когато аз бях на 18 години, Заедно с мои съученици от Френската гимназия в София поставихме начало на „Българска история“, без да имаме ясна визия какво следва от желанието ни да разказваме история. Всичко започна от една фейсбук страница, която съществува и до днес, но в началото изразяваше само намерението да разказваме на нашите съученици, но впоследствие нещата се развиха“. Това Заяви Марио Мишев – ръководител проекти от сайта „Българска история“. По образование е политолог.
Той уточни, че идеята е дошла напълно спонтанно, след като учениците са били изкушени от предмета, преподаван от техния учител Никола Дюлгеров. Заедно със съученика му Иван Кънчев създават и Сдружението „Българска история“.
„Видяхме, че няма такава фейсбук страница и много портали в интернет с българска история. Трябва обаче да разграничим днешната ни работа от тази в началото, която тогава беше много любителска. За мен паметта винаги е съществувала като тема, от малък зная колко ценно е това клише, че народ без корен няма бъдеще. То постави основи на работата ми днес“.
Мишев обясни, че дейността им се е развивала лавинообразно в рамките на няколко години. Успели са да привлекат към нея и много доказани професионалисти и специалисти в различни области на историята.
„Важно е обаче, че сляпо вярвахме в това, което правим. Впоследствие започнаха много дейности да се подчиняват на основната. Започнахме да обикаляме училищата и да разпространяваме това, което ни е било интересно на нас. Появи се и образователният ни сайт, а след това и издателството“.
Водещи принципи в работата над историческите факти и документи са обективността и честността към миналото.
„По отношение на историографията, има още много пъзели за пренареждане. В българската история има теми, които още не са изследвани достатъчно, заради липсата на преки исторически доказателства. Дори любимото ни Средновековие и „Златният век“ например се побират едва в няколко документа“.
Сред наградите, с които екипът много се гордее, е наградата „Златен лъв“ 2020 на Асоциация „Българска книга“ в категория за издателски проект с най-голяма обществена значимост. Получили са я за няколко издадени от тях книги, които по ред причини, сред които финансови и политически, не са били издавани през последните столетия или не са предизвикали очаквания интерес.
„Ние ги преоткриваме като ценни за народа ни днес. И това е прекрасно. Старите български книги са особено ценни, когато говорим за българския дух и Възраждането, следва да осъзнаем, че всички процеси са се случили, заради образованието, знанието, просветата и личностите“.
Според Мишев, историята трябва да бъде практична наука, която е много близка до всеки от нас и това може да се почувства през разказите за рода.
Съединението на България показва, че ние наистина сме силен народ, който се е обединил сам срещу всички.
„Времето, в което живеем днес, е лесно време, защото живеем в мир и с добър жизнен стандарт. С това обаче идва и желанието ни за развитие, защото образованият човек обаче иска да бъде още по-образован и трябва да бъде критичен“.
Цялото интервю чуйте от звуковия файл:
140 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия все още е жива паметта за героите, осъществили мащабното дело по обединяването на българите след Берлинския договор. Живи са и наследниците на тогавашните дейци, които съумяват само 7 години след Освобождението да „съберат“ българите на север и юг от Балкана в нова държава. Един..
Какво да очакваме от новия политически сезон, какви са първите заявки на основните политически играчи и какво ще донесе готвения пети вот на недоверие към правителството от страна на ПП-ДБ, коментира в програма "Точно днес" социологът Кольо Колев от агенция "Медиана". Според него, ако погледнем "зад думите" на изговоренето от политическите..
Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно? Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..
С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат. Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства. Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..
Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..