На първо място, инфлацията далеч не е хомогенна – повишението на общия индекс на потребителски цени с 3% на годишна база през юли не е индикативен за реалното влияние на ръста на цените върху домакинските бюджети. Причина за това е много различната динамика в цените на различните стоки и услуги – докато спрямо юли миналата година ръстът при транспорта е 14,4%, то при храните повишението е с 1,8%, а при облеклата дори се наблюдава лек спад, с 1,1%. На по-ниското ниво на агрегация виждаме и основните двигатели на ръста на цените – на годишна база индексът на животинските и растителни масла е нараснал с цели 25%, на газообразните горива – с 47%, на горивата и смазочните материали за личния транспорт – с 25%, на топлоенергията – с 13%.
От началото на годината средните цени на суровия петрол почти са се удвоили до равнища от 70-75 долара за барел, сходна е динамиката и при природния газ. Те обаче до голяма степен зависят както от обема на добива, така и от регулярните доставки на суровини. Трябва да имаме предвид и влиянието на цените на енергоносителите върху практически всички потребителски стоки – когато транспортните разходи растат благодарение на по-скъпите горива, това се отразява на крайната цена в магазина на всичко. Не трябва да забравяме обаче, че петролът поскъпна с много, но в сравнение с драматичния срив през 2020 г. по време на първата вълна на пандемията и последвалото практическо блокиране на транспорта, търговията и индустрията. В по-дългосрочен план, цената на петрола е сходна с тази през част от 2018 г., и чувствително по-ниска от периода между 2011 и 2014 г.
В този смисъл, по-високата инфлация от последните няколко месеца може да се разглежда и като функция на чувствително по-бавния ѝ темп през последното десетилетие. В България, а и в цяла Европа, част от дефлационните тенденции бяха подкрепяни от остатъчните ефекти от глобалната финансова криза от 2008 г. и последвалата дългова криза в еврозоната. В същото време обаче доходите на домакинствата растяха, което води със себе си по-голяма покупателна способност. Оттам повишеното търсене тласка нагоре ценовите равнища. Не е без значение и влиянието на отложеното потребление в хода на кризисните месеци, когато разходите на домакинствата бяха фокусирани най-вече върху стоките от първа необходимост. Комбинацията от тези два фактора означават, че част от ръста на цените, който наблюдаваме днес е своеобразна „отложена инфлация“.
В средносрочен план обаче най-важният фактор е повишеното парично предлагане. Кризата подтикна правителствата в Европа масово да „развържат кесиите“ – но това означаваше многократно по-високи бюджетни дефицити, финансирани на практика неограничено с новосъздадени пари от ЕЦБ. Отделно започва и подкрепата за нови публични разходи чрез плановете за възстановяване, които отново ще се финансират с нов дълг на международните пазари. Това неизбежно води до ръст на потребителските цени като отложен, вторичен ефект. Сходно въздействие имат и мерките за повишаване на доходите стартирали и представени като временни и антикризисни от предходното правителство, сега изглежда всички партии в синхрон предлагат различни увеличения за сметка на осигурителните фондове и държавния бюджет. Доколкото следкризисният период ще е белязан от големи публични разходи за възстановяване на икономиките, този фактор най-вероятно ще тласка нагоре и потребителските цени.
Негативните последствия от ускорения ръст на цените са повече от очевидни – те изяждат паричните спестявания, свиват покупателната способност и препятстват способността на предприемачите да планират дългосрочно.
„ Организацията беше създадена с условие в нейния устав – член първи, според който собственици на фирми юридически лица могат да бъдат пълноправни членове на организацията и това са лица, при които 50% от собствеността са на магистър фармацевт. Било то с една или с до 4 аптеки, както е в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина “..
На 31 май отбелязваме Световния ден без тютюн, който тази година е под мотото „Защитата на младите хора от намесата на тютюневата индустрия“. В България по данни на НЦОЗА от Национално представително проучване, проведено през 2020 г. във възрастта от 10-19 г. над 40% от учениците са запалили първата си цигара на 14-15 години. Всеки шести е..
Как да избираме безопасни играчки за децата, може ли да се върне закупена играчка и при какви условия?, коментира за програма "Точно днес" Габриела Руменова, основател на онлайн платформата "Ние, потребителите". Тя припомни, че при избора на играчки и други детски стоки за подаръци на малчуганите за 1 юни безопасността трябва да е водещ елемент...
Как гледат автоинструкторите на предложението на държавата за своеобразен таван на шофьорските изпити – кандидатите да се явяват само 4 пъти за 6 месеца на изпит. Коментарът по темата е на Йонко Иванов, председател на Съюза на преподавателите по авто-мото подготовка. „Това е пълен абсурд. За да се предложи едно нещо, и то да бъде..
Тоя Балкан е калоферски от 500 години. Тука от 25 години някой казва: Той вече няма да е на калоферци. Ний навремето сме се договаряли с оня султан, дето е превзел половината Европа. Днеска просто няма с кой да се договаряме! Така животновъдът от Калофер Тодор Диклиев описа ситуацията с ограничената паша на животни в..