Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Великите европейци - Микеланджело, трета част

В скулптурата има два възможни подхода към творбата. Единият - добавяш материал и оформяш, докато стигнеш желания образ. Така се работи с восък, глина или гипс, а после формата се отлива в метал. Вторият подход е да отнемаш, докато стигнеш скрития образ. Така е с камъка и дървото. 
Микеланджело предпочита втория подход, той сякаш разчита душата на камъка и вижда стаеното в него – трябва само да го извади. Но това не става без божията помощ, както пише в стихотворение: „Ако чукът ми груб, ломящ гранита/ човешки образ му придава/то Бог го води и го направлява/и с неговата сила той полита“. Илюстрация на този стих е статуята на Давид. Флоренция се родее с библейския герой и вече има един бронзов Давид на Донатело. Но Микеланджело превръща своя Давид в символ на гражданските свободи на Флоренция, застрашена от могъщи съперници. 
Още през 1464 градът купува парче карарски мрамор и възлага поръчка за Давид на Агостино. И той, а после Роселино, почукват малко, но се отказват. Камъкът с десетилетия е на площада, проектът е подновен през 1500, но всички отказват, включително Леонардо. Проблемът е и в мащаба на фигурата, и във факта, че върху камъка вече е работено. Наема се обаче 26-годишният Микеланджело, който зарязва Рим и се връща във Флоренция, за да се справи блестящо. Оттук нататък животът на Микеланджело минава основно между тези два града. През 1505 папа Юлий II му възлага поръчка – собствената си гробница с 40 скулптури, но после се разколебава, а  художникът е бесен и поема за Флоренция. Двамата се сдобряват, но с поръчка от страна на папата. В подобни творчески закачки времето минава, а през 1508 става ясно, че с напукания и вързан с вериги таван на Сикстинската капела трябва нещо да се направи. Освен реставрация, той трябва и да се изрисува. И тук папският архитект Браманте интригантства. Той знае отношението на Микеланджело към живописта и предвкусва провал – но точно затова съветва папата да му даде поръчката.


Таванът на Сикстинската капела, изрисуван от Микеланджело, е едно от най-изумителните чудеса на изкуството. Както пише Гьоте: „Ако някой не е виждал Сикстинската капела, не може да има пълноценна идея за това какво човекът е способен да постигне“. Фреските са на над 500 кв. метра площ и са изпълнени с над 300 фигури - от библейските сюжети на Сътворението, до петте сибили, пророчиците на класическия античен свят. Моят фаворит в цялата работа е моментът, когато пръстът на човека Адам едва не докосва Божия пръст – но двамата не се приближават, а се раздалечават, може би завинаги. Микеланджело работи огромната фреска само четири години без скици и планове – всичко му е в главата. Как се рисува такова чудо? Ами легнал. Той прави огромно скеле, което е максимално близо до тавана и може сравнително лесно да се мести. Отначало неколцина ученици му помагат, но са шумни - гони ги и продължава сам. Любопитният папа често му досажда да види докъде е стигнал, но Микеланджело не го пуска, а веднъж дори го подгонва и го замеря с камъни. Не е ясно и дали художникът за четирите години в Сикстинската капела се е изкъпал поне веднъж. Цял живот Микеланджело и водата са скарани, за това свидетелства всички и дори се твърди, че на смъртното ложе едва отлепят дрехите от тялото му – толкова време не се е къпал, че те са напълно залепнали от пот и мръсотия. Аз лично впрочем, приемам този му иначе абсолютно гаден навик като солидно доказателство срещу версията за неговия хомосексуализъм. Да, Микеланджело рисува дори жените с мускулести мъжки тела. Да, около него постоянно се навъртат красавци като Томазо ди Кавалиери. И – да, той пише стихове и писма, в които изразява любов към младите момчета. Но същите стихове и писма пише и до любимата си приятелка, маркиза Виториа Колона - поет, изтънчена жена, в която се кълне, че е влюбен по същия начин. А след смъртта ѝ признава пред Кондиви: „Бих искал поне веднъж да бях целунал нейните устни така, както съм целувал ръката ѝ.“


През 22-те години след Сикстинската капела Микеланджело прави още много знаменити творби, обикаля Италия, за да проучи всичко - от скулптура, до фортификаця. През 1534 пак напуска Флоренция, както се оказва. Папа Климент VII го чака в Рим и му възлага да изрисува задната стена на Сикстинската капела със сюжет Страшния съд. Но папата умира, а неговият наследник, Павел III, не просто потвърждава поръчката, но и назначава Микеланджело за главен художник, скулптор и архитект на Ватиканския дворец. Така че не се изненадвайте, ако някой ви каже, че пъстрите като петльова опашка и малко смешни, но удобни и прекрасни униформи на швейцарската гвардия, които се ползват и до днес, са по проект на великия художник, истина е. А в „Страшния съд“ на Микеланджело също е изненадваща и дори предизвикателна. Той например представя Христос здрав, мускулест младеж в разцвета на силите си, а не според традицията – кльощав и измъчен аскет. Всички тела във фреската са голи, а някои от героите вършат неприемливи за времето и мястото неща – например двама мъже се целуват. Това хвърля доста хора във Ватикана в потрес и те настояват голите да бъдат облечени, но папата ги игнорира. Чак след смъртта на Микеланджело един негов ученик поприкрива срамотиите им. Микеланджело рисува един от най-големите си критици в Ада. Онзи моли папата да се намеси, но Павел III му казва: „Ако Микеланджело те беше сложил в Чистилището, можех да се помоля за теб, но Адът не е в моя департамент“. Художникът завършва тази своя знаменита творба през 1541 и оттам до смъртта си през 1564 не спира да работи. Преселва се в отвъдното само седмица преди да стане на 90, въпреки че преди това пише в стихотворение: „Смъртта си знам - не знам часа си сетен;/ нетраен е животът на земята;/ той радва усетите, но душата/ ме моли да не бъда дълголетен“. Така е в живота дори на великите люде – най-често се случва не това, което те искат, а онова, което Бог е решил. И после – нищо. 

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:


Още от категорията

„Шарен свят“ в галерия „Възраждане“

Художникът Ивайло Димитров представя своя „Шарен свят“ в галерия „Възраждане“. И в новата си изложба авторът предлага  преживявания, породени от усмивката, приказката, илюзията, хумора и шаржа. „За художника, когато рисува, всичко е позволено и достъпно, няма табута пред мисълта, философията и фантазията му, а за злителя остава насладата..

публикувано на 27.09.22 в 06:37

Юбилеен концерт на ансамбъл „Филип Кутев“ на Античния театър

Държавен фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“  отбелязва  70-годишния си юбилей с двучасов концерт на Античния театър в Пловдив. Събитието е част от националното турне на ансамбъла, което се осъществява от март досега в различни градове на страната. ДФА „Филип Кутев“  е основан в София през 1951 г. и е сред първите големи професионални ансабли..

обновено на 27.09.22 в 06:33

Фестивал за улични изкуства от днес до неделя в Пловдив

В Пловдив се открива 12-тото издание на Фестивала за улични изкуства 6Fest, който ще продължи до неделя - 1 октомври. Входът за всички прояви е свободен, а те  ще бъдат на емблематични за града места – Главната пешеходна улица, Виенския павилион в Цар Симеоновата градина, Капана, Дановия хълм, Бунарджика.  Тази година фестивалът е тематично..

публикувано на 27.09.22 в 06:32

Отбелязваме Европейски ден на езиците

От 2001г. до днес, 26 септември в календара е ден посветен на честването на европейските езици.  Началото на инициативата поставят от Съвета на Европа, като ц елта на празника е да се насърчи изучаването на чужди езици в Европа, както и  да се осведоми обществеността за важността от изучаването на чужди езици изобщо.  Този важен ден от календара..

публикувано на 26.09.22 в 16:34

Фестивалът за улични изкуства 6Fest отново в Пловдив

Дванадесетото издание на Фестивал за улични изкуства 6Fest ще бъде факт от 27 септември до 1 октомври 2022 г. в Пловдив като част от Културния календар на града. Входът за всички събития е свободен. За първи път 6Fest e част и от Есенен салон на изкуствата Пловдив 2022. По думите на организатора Момчил Цонев, изданието е тематично насочено към..

публикувано на 26.09.22 в 14:39