Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Великите европейци" - Карл Бенц и Густав Даймлер

За хората от модерната епоха имената Даймлер и Бенц са така свързани, та някои не знаят, че всъщност са двама души. И не предполагат, че двамата технически гении никога не се срещат. Такива дебелашки шеги понякога си прави Съдбата. Но има и още. Автомобилът, който като изящна брошка свързва двете знаменити имена, е създаден през 1902, без участието нито на Густав Даймлер, нито на Карл Бенц. 
Прави го третият голям в елитната компания – Вилхелм Майбах. А автомобилът е наречен на Мерцедес, дъщеря на някой си Емил Йелинек. Тогава Даймлер е вече покойник, а Бенц е далеч от идеята за сливане на двете компании. През 1900 Йелинек иска Майбах да направи спортна кола с 35 конски сили. Той е забогатял от търговия с тютюн и казва: „Аз не искам кола от днес или утре, искам кола от другиден“. И обещава да инвестира 550 000 златни марки в компанията Даймлер Моторен Гезелшафт. 
Има и още две условия – новата кола да е кръстена на дъщеря му Мерцедес, а той да стане дилър на автомобила за Европа и САЩ. Два дни преди Коледа на 1900 Йелинек посреща в Ница първия автомобил, вече продаден на барон Ротшилд. После печели и състезание в Ница с колата, която развива цели 60 км. в час. Автомобилният свят пощурява, а Пол Мейан, директор на Френския автомобилен клуб, казва: „Току-що влязохме в ерата на „Мерцедес“. Поръчките валят и още през 1902 Даймлер регистрират името Мерцедес като запазена марка за цялата си продукция. Йелинек пък се прекръства на Йелинек-Мерцедес и подмята: „Това вероятно е първият случай в света, когато баща взема името на дъщеря си!“

Докато се стигне до първия „Мерцедес“ обаче, двамата автомобилни гении – Даймлер и Бенц, минават много път. Готлиб Даймлер е роден през 1834 в семейството на хлебар и търговец с алкохол. След десет години се ражда и Карл Бенц. Баща му е ковач, който става локомотивен машинист, но умира от пневмония. И двамата се запалват по техниката много рано. В училище Бенц е дете-чудо, а на 15 отива в политехниката в Карлсруе. Ориентира се към фината механика, но после се обръща към локомотивното инженерство. През 1871 бъдещият му тъст предварително му дава зестрата на дъщеря си, Берта, и Карл купува работилница. 

Там прави своя двутактов мотор, но патентова и ред устройства, нужни за движението на автомобила - система за регулиране на скоростта, запалване чрез искра от батерия, свещ, карбуратор, съединител, механизъм за превключване на предавките и воден регулатор. През това време пък Готлиб Даймлер учи за оръжеен майстор, но после също се ориентира към инженерството и специализира в локомотивите. Обикаля из Франция и Англия, работи в различни компании, а на изложение в Лондон вижда парна карета, но тя не го впечатлява. 

 Обратно в Германия, той работи със самия Николаус Ото, с когото влиза в конфликт, и се запознава със своята сянка – Вилхелм Майбах, 15-годишен сирак, но вече изявен технически гений. Двамата основават компания и разработват собствен двигател. Съседите се стряскат от шума, който вдигат и, като подозират, че печатат фалшиви пари, викат полиция. Големият пробив и на двете страни започва през 1885. Тогава Даймлер и Майбах произвеждат първия в света мотоциклет с двигател с вътрешно горене, а после слагат такъв двигател и на лодка. Карл Бенц пък създава прочутия си „Бенц патент моторваген“ – официално считан за първия автомобил в света.

Моторвагенът прилича на файтонджийска капра върху три средно големи велосипедни колела. Колата тежи само 100 кг. двигателят е едноцилиндров, двутактов и произвежда мощност от 2/3 конска сила. Машината е трудна за управление и при първата публична демонстрация се забива в един зид. Следва Модел 2, а Модел 3 участва на изложението в Париж. 

Продажби обаче няма, публиката е предпазлива, а и Бенц предпочита да работи по колата, не да се занимава с реклама. Но жена му, Берта, през 1888 взима кола тайно от мъжа си и с двете деца прави пътешествие от Манхайм до Форхайм при нейните родители и обратно, общо 180 км. Берта се справя с малките ремонти по пътя и спира на няколко аптеки за бензин. Пътуването е сензация, а идеята, че дори жена може да се справи с автомобила, вдига сериозно продажбите. Цената е 600 имперски марки, над 4 300 днешни долара. През същата 1886, когато Бенц взима патента за колата си, в Щутгард Даймлер и Майбах поръчват една карета американски модел, като заклеват съседите да пазят тайна, защото е подарък за рождения ден на г-жа Деймлер. 

Те монтират новия си двигател и така създават първия четириколесен автомобил, който има 1.1 конски сили мощност и достига скорост от 16 километра в час. Лавината се отприщва – от Манхайм и Щутгард излизат постоянно нови модели автомобили, растат скоростта и мощността им, продажбите са главоломни. Конкуренцията между Даймлер и Бенц е жестока, те дори се съдят заради някакъв патент, но не се срещат в съда. А Карл Бенц описва друга ситуация, когато почти се докосват: „Веднъж го видях в Берлин, но когато приближих, той се шмугна в тълпата и изчезна“. Това е през 1897, а три години по-късно слабото сърце на Готлиб Даймлер го предава. 

Междувременно, освен автомобили, от двете фабрики излизат автобуси и камиони, двигателите им задвижват цепелини, лодки, кораби, самолети, включително военни машини в лудницата на ПСВ. Но след войната немската икономика е в колапс и фирмите Даймлер и Бенц си дават сметка, че по-лесно ще оцелеят, ако обединят усилия и възможности. Правят го през 1926, когато прочутата звезда с трите лъча на Даймлер-Мерцедес се вписва в кръга с венците на Бенц. 

Самият Карл Бенц умира през 1929  като баща си – от пневмония. Няколко месеца по-късно си отива и Вилхелм Майбах. Небесата си ги прибират, за да им разработят и там, горе, истински небесни автомобили.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

„Алтер его” - за карикатурата с доц. д-р Наталия Христова

Радиокарикатури ще рисуваме в „Алтер его“ тази събота със специалния ни гост – доц. д-р Наталия Христова. Тя ще сподели любопитни факти от своето изследване върху българската карикатура.  Подготвили сме и специална анкета по темата – мнението на трима от най-добрите ни карикатуристи Ириен Трендафилов, Цочо Пеев и Ивайло Цветков. С тяхна помощ ще..

обновено на 25.10.25 в 09:38

В "Срещите" за българските творци и литературата

Тази събота с акд. Иван Гранитски си говорим как българските творци - поети, певци, хwдожници, актьори намират място в българската литература.  И вярно ли е, че вкусът ни е повече към майсторите - зидарите, разказвачите, иконописците? Слушайте, интересно е и най-вече обясняващо защо сме такива.

обновено на 25.10.25 в 09:34

Художникът и преподавател Стоян Куцев ни напусна внезапно

Напусна ни именитият пловдивски художник Стоян Куцев. .Поклонението ще е в събота, 25 октомври, 12.30 ч., в " Св. Седмочисленици" в София, съобщиха от Съюза на българските художници. Стоян Куцев е роден в Пловдив и завършва художествена гимназия. През 1992 завършва Национална художествена академия в София, специалност „Живопис“, при проф...

публикувано на 24.10.25 в 16:56

55 проекта за 2 млн. лева - в Културния календар на Пловдив

55 проекта са одобрени от комисията по компонент 1 "Фестивали и значими събития", които ще влязат като част от Културния календар на Пловдив за 2026 г. Сумата за финансиране по този компонент е в размер на малко над 2 милиона лева, но общият бюджет на Културния календар за следващата година ще стане ясен в следващите месеци. Кандидатите,..

публикувано на 24.10.25 в 14:25

МК финансира три пловдивски проекта по "Помощ за книгата"

Министерството на културата обяви резултатите от сесията по Програма „Помощ за книгата“ за 2025 г. Средства получават общо 86 проекта за издаване на книги от цялата страна. Неодобрени са 73 подадени предложения на издателства, библиотеки и колективи. От Пловдив само три проекта спечелиха финансиране. Най-високо е оценена книгата „Лиричен..

публикувано на 24.10.25 в 14:05