Пандемията от КОВИД-19, в която живеем вече близо 2 години, нанесе сериозни щети на европейската икономика. Въпреки това започнаха различни стъпки за възстановяването на ЕС след заразата, особено в областта на икономиката. Един от механизмите за въздействие е т.нар. Зелена сделка, насочена и към опазването на околната среда и природните ресурси.
Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ бе домакин на международна конференция на тема „Икономически, регионални и социални предизвикателства в прехода към Зелена икономика“. На форума се срещнаха учените и бизнеса, за да дискутират как българската икономика да се справи с прехода, като бе представен и опитът на редица държави от ЕС, Великобритания, Южна Корея, Китай, Русия.
Розалинде ван дер Влис, директор на дирекция „Чиста планета“ Европейската комисия, посочи, че за да стане Европа световен лидер в областта на зелената икономика, не става дума само за околна среда и за устойчивост. Г-жа ван дер Влис подчерта: „Искаме да бъдем световни лидери в живота без въглеродни емисии. За да достигнем това ниво, не може да говорим само за климат и устойчивост. Европейската зелена сделка е ключова стратегия на ЕС. Искаме да се уверим, че в прехода към живот без въглеродни емисии засилваме и глобалната компетентност по темата. Така ще се види, че устойчивостта и компетентността вървят ръка за ръка“.
Един отговорно менажиран преход към Зелена икономика може да направи от България силно развита и просперираща държава, заяви президентът на България Петър Стоянов и допълни: „Преходът към зелена икономика не е просто поредната рутинна инициатива на политици и учени, а една от най-важните мисии, пред които е изправено човечеството. Зеленият преход е мисия, чиято важност категорично не се осъзнава от повечето жители на на нашата планета. Зеленият преход е продиктуван от връзката ни с околната среда. Тази връзка е била винаги жизнено важна, но никога не е будила толкова тревога, както сега. Икономиката трябва да стане много по-ефективна по отношение на ресурсите. На нас ни е необходим справедлив Зелен преход, при който намаленото ползване на ресурсите и затварянето на определени производствени мощности не трябва да е за сметка на загуба на работни места и не бива небалансирано да ощетява засегнатите компании и икономиката в цялост“.
Радан Кънев, евродепутат от ЕНП, акцентира върху факта, че отговорността за т. нар. Зелена сделка е на всяка една страначленка на ЕС: „Ние не трябва да се отказваме от технологичното си развитие и успоредно с това да се справим със заплахата то да унищожи света, в който живеем. Не да се върнем назад и да отречем прогреса, не да се потопим в него в такава степен, че той да застраши съществуването ни, защото има такъв риск, а заедно – точно като хора на науката, които могат да дадат верните отговори, и като хора на политиката, които могат да ги приложат дори когато е трудно, да намерим пътя напред“.
Цветелина Пенкова, евродепутат от Прогресивния алианс на социалистите и демократите, подчерта, че при Зелената сделка са предвидени компесаторни механизми за страните: „Над 30 % от дългогодишния бюджет на ЕС е отреден за инвестиции в зелена икономика и зелени проекти. Близо 40 % от средствата за възстановяване и устойчивост, които в момента се отпускат за страните членки, за да се справим с икономическите и социални предизвикателства след пандемията от КОВИД-19, също са предвидени за инвестиции в зелени проекти. Когато говорим за прехода в България, не можем да пренебрегнем и допълнителните средства, които Фондът за справедлив преход предоставя на страната ни от близо 2 милиарда евро за подпомагане и преквалификация на заетите във въглищния сектор и за инвестиции в нови технологии, подпогамащи зелената трансформация. В Европа например е предвидено, че ако успешно се справим със зеления преход, до 2030 г. ще се отворят близо 700 000 нови работни места“.
Пловдив е сред градовете, които активно работят по зелени проекти. Приоритетен проект за Община Пловдив през този програмен период ще бъде градската железница. Проектът ще се финансира по линия на ОП „Транспорт" и други програми на Европейски съюз, каза кметът Здравко Димитров: „Една от водещите политики е качеството на атмосферния въздух чрез облекчаване на трафика, въвеждане на зони с ниски емисии, затваряне на вътрешния ринг, изграждане на кръстовища на 2 нива, доизграждане на Околовръстното шосе. Приоритетен проект за Община Пловдив е да развием градска железница. Чрез този екологичен транспорт ще свържем всички райони на града с близките населени места и индустриалните зони“, посочи още кметът на Пловдив.
В Световния ден на психичното здраве 10 октомври говорим открито за тревожността като ежедневие. И макар че 60 от всеки 100 българи имат психични проблеми, окуражаващо е, че бариерата на стигмата върху психичното здраве постепенно се вдига. Трамплинът бе COVID-кризата, след която бележат ръст депресиите, паническите разстройства, деменциите (и то..
Колко сериозна е кризата с публичните финанси? Възможно ли е отново да бъде прикрит рекордният бюджетен дефицит на страната ни? А рискът от дългова спирала? Предизвикателствата пред „Бюджет 2026“ – първата за България финансова рамка в евро коментира икономистът Димитър Чобанов от Института по икономики и политики в УНСС. Той посочи, че..
Събират средства за спешен ремонт на църквата „Свети Архангел Михаил“ в Дълго поле, която е на почти век. Покривът й от дълги години е компрометиран и има нужда от основен ремонт, за да се запазят стенописите и иконите. До момента са правени частични, козметични ремонти, обясни отец Янко. За целта са необходими 40 000 лева. Събрана е само..
Организацията за извънредните избори зда общински съветници в Пазарджик в неделя, 12 октомври, върви по график, каза за Радио Пловдив Стефан Димитров, председател на ОИК Пазарджик. Той съобщи, че има постъпили сигнали за нерегламентирано поставяне на агитационни материали и два сигнала за купуване на гласове, които са препратени към прокуратурата...
Липса на добиви заради сушата; източена вода от язовирите заради ВЕЦ-ове, които са собственост на политици и депутати; липса на пазари - това са само част от причините всички в сектора зърнопроизводство да сме пред фалит . Няма вода за напояване, тъй като през зимата, когато токът е скъп, водата се източва през частните ВЕЦ-ове,..