Пандемията от КОВИД-19, в която живеем вече близо 2 години, нанесе сериозни щети на европейската икономика. Въпреки това започнаха различни стъпки за възстановяването на ЕС след заразата, особено в областта на икономиката. Един от механизмите за въздействие е т.нар. Зелена сделка, насочена и към опазването на околната среда и природните ресурси.
Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ бе домакин на международна конференция на тема „Икономически, регионални и социални предизвикателства в прехода към Зелена икономика“. На форума се срещнаха учените и бизнеса, за да дискутират как българската икономика да се справи с прехода, като бе представен и опитът на редица държави от ЕС, Великобритания, Южна Корея, Китай, Русия.
Розалинде ван дер Влис, директор на дирекция „Чиста планета“ Европейската комисия, посочи, че за да стане Европа световен лидер в областта на зелената икономика, не става дума само за околна среда и за устойчивост. Г-жа ван дер Влис подчерта: „Искаме да бъдем световни лидери в живота без въглеродни емисии. За да достигнем това ниво, не може да говорим само за климат и устойчивост. Европейската зелена сделка е ключова стратегия на ЕС. Искаме да се уверим, че в прехода към живот без въглеродни емисии засилваме и глобалната компетентност по темата. Така ще се види, че устойчивостта и компетентността вървят ръка за ръка“.
Един отговорно менажиран преход към Зелена икономика може да направи от България силно развита и просперираща държава, заяви президентът на България Петър Стоянов и допълни: „Преходът към зелена икономика не е просто поредната рутинна инициатива на политици и учени, а една от най-важните мисии, пред които е изправено човечеството. Зеленият преход е мисия, чиято важност категорично не се осъзнава от повечето жители на на нашата планета. Зеленият преход е продиктуван от връзката ни с околната среда. Тази връзка е била винаги жизнено важна, но никога не е будила толкова тревога, както сега. Икономиката трябва да стане много по-ефективна по отношение на ресурсите. На нас ни е необходим справедлив Зелен преход, при който намаленото ползване на ресурсите и затварянето на определени производствени мощности не трябва да е за сметка на загуба на работни места и не бива небалансирано да ощетява засегнатите компании и икономиката в цялост“.
Радан Кънев, евродепутат от ЕНП, акцентира върху факта, че отговорността за т. нар. Зелена сделка е на всяка една страначленка на ЕС: „Ние не трябва да се отказваме от технологичното си развитие и успоредно с това да се справим със заплахата то да унищожи света, в който живеем. Не да се върнем назад и да отречем прогреса, не да се потопим в него в такава степен, че той да застраши съществуването ни, защото има такъв риск, а заедно – точно като хора на науката, които могат да дадат верните отговори, и като хора на политиката, които могат да ги приложат дори когато е трудно, да намерим пътя напред“.
Цветелина Пенкова, евродепутат от Прогресивния алианс на социалистите и демократите, подчерта, че при Зелената сделка са предвидени компесаторни механизми за страните: „Над 30 % от дългогодишния бюджет на ЕС е отреден за инвестиции в зелена икономика и зелени проекти. Близо 40 % от средствата за възстановяване и устойчивост, които в момента се отпускат за страните членки, за да се справим с икономическите и социални предизвикателства след пандемията от КОВИД-19, също са предвидени за инвестиции в зелени проекти. Когато говорим за прехода в България, не можем да пренебрегнем и допълнителните средства, които Фондът за справедлив преход предоставя на страната ни от близо 2 милиарда евро за подпомагане и преквалификация на заетите във въглищния сектор и за инвестиции в нови технологии, подпогамащи зелената трансформация. В Европа например е предвидено, че ако успешно се справим със зеления преход, до 2030 г. ще се отворят близо 700 000 нови работни места“.
Пловдив е сред градовете, които активно работят по зелени проекти. Приоритетен проект за Община Пловдив през този програмен период ще бъде градската железница. Проектът ще се финансира по линия на ОП „Транспорт" и други програми на Европейски съюз, каза кметът Здравко Димитров: „Една от водещите политики е качеството на атмосферния въздух чрез облекчаване на трафика, въвеждане на зони с ниски емисии, затваряне на вътрешния ринг, изграждане на кръстовища на 2 нива, доизграждане на Околовръстното шосе. Приоритетен проект за Община Пловдив е да развием градска железница. Чрез този екологичен транспорт ще свържем всички райони на града с близките населени места и индустриалните зони“, посочи още кметът на Пловдив.
Управляващата коалиция изглежда стабилна, поне досега не е имало някакъв по-сериозен трус, каза в предаването "Точно днес" политологът доц. Иво Инджов . "Създаде се усещането, че такъв е възможен, заради постановката в бюджета за пенсиите, че няма да растат с швейцарското правило. След силна критика от страна на БСП и на опозицията това бе..
„Съдейки по проекта на бюджет за 2025 година и прогнозата, която е дадена до 2028 година, очевидно е, че икономиката, демографската система, участието ни в ЕС, са с големи проблеми. Тоест – България е в хиперкриза. И проблемите не са толкова в бюджета, колкото в икономиката, в нашите връзки с други европейски страни. Тъй като..
Съвместната кампания е между МБАЛ - Пазарджик и общината, а инициатор е д-р Димитър Бакалов, заместник-началник на Спешното отделение. " Тази кампания се роди от идеята да успеем да предоставим медицинска помощ в малките населени места, особено за хората, които са трудно подвижни. Получих пълна подкрепа от директора на болницата д-р Красимир..
Спешни законови реформи, по-голям контрол от страна на държавата и право на коопериране на малките производители. За това настояват членовете на Българската аграрна камара, която пое ангажимент да опише нелоялните търговски практики по цялата верига на доставки. "Като Аграрна камара този проблем го поставяме от миналата година и тогава, по..
Според предложения проектобюджет за 2025 година и финансовия план за следващите три години България влиза в дългова спирала, смята преподавателят по икономика и финанси проф. Красимир Петров. Дълговете ще достигнат през тази година 60 млрд. лева, догодина 70 млрд. лв, следват 80 млрд и след това 87 млрд. лева. България затъва в бясна скорост в..