„Глобалната икономика навлезе в етап на възстановяване от тази година и България не прави изключение, като ръст на БВП, особено през второто полугодиe. В света протича трансформация и преминаване към повишено търсене на конвенционални горива. Мислехме си, че няма да протече със същата скорост, тъй като всички са се настроили за т.н. „зелен преход“, но в краткото време на скокообразно възстановяване, наблюдаваме повишено търсене на фосилни горива“. Това заяви икономистът Румен Гълъбинов.
По думите му, всичко това се е отразило на повишените цени на международните пазари на петрола, на природния газ и въглищата, заради голямото азиатско търсене, изтеглящо цените нагоре при отварянето на борсите, което се отразява и на останалата част на света.
„Цените на енергията са общ европейски проблем, но в България имаме някои специфики. Те са свързани с това, че България отскоро се присъедини към свободния електроенергиен пазар на Европа и то по-конкретно - свързаността ни с Гърция. Би било добре за баланс да се случи такава свързаност и с Румъния, за да се балансират цените“.
Като друга специфика за страната ни Гълъбинов посочи, че все още правилата за свободна търговия не са напълно установени и съществуват съмнения, че това може да стане и по един по-справедлив начин, без сега да се резервират излишно енергийни капацитети.
България трябва да вземе активно участие в предстоящите срещи на високо ниво, за да бъдат обменени мнения какви общи икономически и социални мерки, а не само административни и контролни, да бъдат предприети с останалите страни членки.
„В Испания се предлага намаление на ДДС за зимния сезон като временна мярка. Това е приложимо и за България. В Италия се предлага да се промени начинът на фактуриране, което може да се направи и тук, без да има редовно НС. С оглед на временното успокояване на цените, могат да се въведат някакви временни лимити и квоти при търговията с електроенергия и стоп-лимити при пиково превишаване, за да не се регистрират в един и същи ден такива големи скокове. Би могло и да се помисли освен за енергийно бедните семейства, още и за енергийните субсидии за фирмите – да се направи цялостен анализ за енергийна бедност на фирмите в България“.
Гълъбинов прогнозира още, че до края на първото тримесечие на 2022 г. ще наблюдаваме инерционна зависимост за покачване на международния пазар на енергоизточниците, включително и на крайните продукти.
„Важно е какво решение ще приеме ЕК за ЕС, за да можем в нашия регион на Европа да се чувстваме по-балансирани. Цените едва ли ще паднат, но поне да се задържи ръстът на тяхното увеличение и да имаме адаптация към новата икономическа реалност, установена в енергийно отношение“.
Интервюто – звуковия файл:
В Световния ден на психичното здраве 10 октомври говорим открито за тревожността като ежедневие. И макар че 60 от всеки 100 българи имат психични проблеми, окуражаващо е, че бариерата на стигмата върху психичното здраве постепенно се вдига. Трамплинът бе COVID-кризата, след която бележат ръст депресиите, паническите разстройства, деменциите (и то..
Колко сериозна е кризата с публичните финанси? Възможно ли е отново да бъде прикрит рекордният бюджетен дефицит на страната ни? А рискът от дългова спирала? Предизвикателствата пред „Бюджет 2026“ – първата за България финансова рамка в евро коментира икономистът Димитър Чобанов от Института по икономики и политики в УНСС. Той посочи, че..
Събират средства за спешен ремонт на църквата „Свети Архангел Михаил“ в Дълго поле, която е на почти век. Покривът й от дълги години е компрометиран и има нужда от основен ремонт, за да се запазят стенописите и иконите. До момента са правени частични, козметични ремонти, обясни отец Янко. За целта са необходими 40 000 лева. Събрана е само..
Организацията за извънредните избори зда общински съветници в Пазарджик в неделя, 12 октомври, върви по график, каза за Радио Пловдив Стефан Димитров, председател на ОИК Пазарджик. Той съобщи, че има постъпили сигнали за нерегламентирано поставяне на агитационни материали и два сигнала за купуване на гласове, които са препратени към прокуратурата...
Липса на добиви заради сушата; източена вода от язовирите заради ВЕЦ-ове, които са собственост на политици и депутати; липса на пазари - това са само част от причините всички в сектора зърнопроизводство да сме пред фалит . Няма вода за напояване, тъй като през зимата, когато токът е скъп, водата се източва през частните ВЕЦ-ове,..