„Глобалната икономика навлезе в етап на възстановяване от тази година и България не прави изключение, като ръст на БВП, особено през второто полугодиe. В света протича трансформация и преминаване към повишено търсене на конвенционални горива. Мислехме си, че няма да протече със същата скорост, тъй като всички са се настроили за т.н. „зелен преход“, но в краткото време на скокообразно възстановяване, наблюдаваме повишено търсене на фосилни горива“. Това заяви икономистът Румен Гълъбинов.
По думите му, всичко това се е отразило на повишените цени на международните пазари на петрола, на природния газ и въглищата, заради голямото азиатско търсене, изтеглящо цените нагоре при отварянето на борсите, което се отразява и на останалата част на света.
„Цените на енергията са общ европейски проблем, но в България имаме някои специфики. Те са свързани с това, че България отскоро се присъедини към свободния електроенергиен пазар на Европа и то по-конкретно - свързаността ни с Гърция. Би било добре за баланс да се случи такава свързаност и с Румъния, за да се балансират цените“.
Като друга специфика за страната ни Гълъбинов посочи, че все още правилата за свободна търговия не са напълно установени и съществуват съмнения, че това може да стане и по един по-справедлив начин, без сега да се резервират излишно енергийни капацитети.
България трябва да вземе активно участие в предстоящите срещи на високо ниво, за да бъдат обменени мнения какви общи икономически и социални мерки, а не само административни и контролни, да бъдат предприети с останалите страни членки.
„В Испания се предлага намаление на ДДС за зимния сезон като временна мярка. Това е приложимо и за България. В Италия се предлага да се промени начинът на фактуриране, което може да се направи и тук, без да има редовно НС. С оглед на временното успокояване на цените, могат да се въведат някакви временни лимити и квоти при търговията с електроенергия и стоп-лимити при пиково превишаване, за да не се регистрират в един и същи ден такива големи скокове. Би могло и да се помисли освен за енергийно бедните семейства, още и за енергийните субсидии за фирмите – да се направи цялостен анализ за енергийна бедност на фирмите в България“.
Гълъбинов прогнозира още, че до края на първото тримесечие на 2022 г. ще наблюдаваме инерционна зависимост за покачване на международния пазар на енергоизточниците, включително и на крайните продукти.
„Важно е какво решение ще приеме ЕК за ЕС, за да можем в нашия регион на Европа да се чувстваме по-балансирани. Цените едва ли ще паднат, но поне да се задържи ръстът на тяхното увеличение и да имаме адаптация към новата икономическа реалност, установена в енергийно отношение“.
Интервюто – звуковия файл:
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...