Дават се някои определения, като „Виртуален свят“, като някои популярни компютърни игри, само че много по-реалистично и с усещащо се лично присъствие в един такъв виртуален свят.
Доколко това е нещо далечно и реално осъществимо в близко бъдеще?
Никой не знае какво точно ще е това. По-скоро ще е нещо далечно, защото съм почти сигуен, че няма как то да се реализира в следващите 10-15 г. и дори съм още по-скептичен – коментира IT експертът Димитър Ганчев.
Никога досега не се е случвало точно това, което някой е предсказал. Ние със сигурност след 10-15 г . ще сме свидетели на някакви различни начини на общуване, различни от сегашните, убеден е Димитър Ганчев.
Доколко виртуалната реалност е нещо като концептуален проект?
В момента има в известна степен такава виртуална реалност – някои от игрите са пример за това. Но, дали един ден ще имаме желанието да ползваме тази технология, е друг уместен въпрос. Защото визионерите понякога не могат да си представят какво точно искат хората, макар чу умеят добре да си представят възможностите на самата технология.
Дали след 10 г. ще се налага да правим някои неща, които вършим сега – например онлайн срещи и други подобни виртуални събития - това също не се знае. Убеден съм, че никой няма да познае каква точно ще бъде мрежата на бъдещето, но със сигурност някой трябва да започне работа по това.
Самата Мрежа вече е все по-глобална, отколкото социална. Става ли комерсиалният интерес, който я движи, вече застрашително опасен за хората?
Бизесът няма такава отговорност - да мисли за това. В реалния свят все пак имаме реалности, опори, за които да се уловим, докато във виртуалния няма да има нищо истинско – само имитации.
Очертава се и голямо поле за конспиративни теории, понеже няма да сме в състояние да различим истинското от фалшивото, а от там постепенно и да различаваме доброто от злото – смята IT експертът Димитър Ганев.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Разкъсана облачност
Предимно облачно