Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци - Клод Леви-Строс

Структуралният анализ на този текст иска предварителна подготовка. За целта трябва да разберете, че няма значение кого представям и какво смятаме, че е направил някой си Клод Леви-Строс в полето на структурната антропология, етнологията и философията. 

Той е само личност незначителна, както всяка друга. Парадоксално звучи, но отделният човек, смята Леви-Строс, няма истински принос в развитието на „цивилизацията“. Той е тласкан от нещо като колективното несъзнавано на Юнг, което има собствен живот, а ние само го превеждаме на познат език и ако можем, го надграждаме – но играем по неговите правила. 

С други думи, не Човекът е господар на Природата, а обратно. Така че историята на човека Клод Леви-Строс и митологията, натрупана около него, нямат особено значение, без да представим структурните им връзки с всички други истории и мотологии, и анализираме начините, по които те взаимно се допълват. Добре, де, а сега забравете всичко това. Няма да използвам структуралистичния подход, за да ви срещна с Леви-Строс, а ще го направя с най-обикновени думи, разбираеми за всички. 

Когато Клод Леви-Строс се ражда през 1908 в Брюксел, никой не си представя, че около средата на 20 век той ще стане една от най-влиятелните интелектуални звезди. „Всички френски антрополози са негови деца“ – пише „Льо Монд“. Макар в англо-езичния свят идеите му често да се приемат за „твърде френски“, тоест, по-наляво от здравия разум и по-литературни от правилата на научния подход, и там той е признат за основател на структурната антропология, а приносите му продължават да се проучват. Дядото на Клод по майчина линия е равин на Версай, а прадядо му по бащина линия – Исак Строс, е прочут за времето композитор и диригент. 

Семейството още получава приходи от музиката му и това е сериозна помощ, тъй като парите не са много - майка му е домакиня, а баща му е художник-портретист. Атмосферата в дома обаче е артистична и Строс пише: „Отраснах в интимни връзки с рисуването и музиката.“ Баща му го води в Лувъра при големите майстори и в операта да слуша Вагнер. 

Клод чете много, обикаля авангардни изложби, а на късни години пред „Нувел обсерватьор“ разкрива източниците на вдъхновение да  изучава други култури - и на първо място сред тях е еврейският произход.

„В началното училище понякога ме наричаха „мръсен евреин“ – казва Леви-Строс и анализира: „Когато внезапно се окажеш оспорван от общността, на която вярваш, че принадлежиш изцяло, това може да накара младия ум да се дистанцира от условията на социалната реалност, доколкото е принуден да я разглежда от две страни едновременно – отвътре, където вярва, че е, и отвън, където е поставен.“ Не му е лесно, но завършва два лицея и учи право в Сорбоната. 

Междувременно се среща със социалистите, включително с Маркс, а оттам – и с философия изобщо. Правото не му е по вкуса, както и схоластичната атмосфера в университета. Все пак се дипломира по философия и преподава в лицей, а после е гост професор по социология в университета в Сао Паоло, Бразилия. Съблазнен е не толкова от преподавателската кариера, колкото от възможността да изучава местните индианци. 

Вече е женен за етноложката Дина Драйфус. Те обаче не се задоволяват да са неделни изследователи и тръгват на експедиция в Амазония, за да срещнат местните, откъснати от цивилизацията племена. Подготовката им обаче е лоша, стигат до племената Гуакуру и Бороро, но остават само дни. През 1938, вече доста по-добре подготвени, тръгват към племето Намбикуара. По пътя обаче окото на Дина се инфектира, тя се връща, а Клод продължава, макар да няма нужната подготовка и опит в етнографската работа. Той не знае нито един от езиците на племената, с които се среща, тоест, не може да контактува директно с тях и това поставя резултатите под голямо съмнение. 

Но през 1955 Леви-Строс описва пътешествията в може би най-знаменитата си книга – „Печални тропици“, текст, в който смесва документални записи с антропологически наблюдения и факти, с есеистични етюди, с философски размисли и, по френски артистично, опакова всичко в неподражаем литературен стил. Книгата прави бум сред широката публика, а управителното тяло на Академия „Гонкур“ излиза със специално съобщение, в което заявява разочарование, че не може да присъди годишната награда на Леви-Строс, защото книгата не е чиста литература. Преди това обаче, през 1939, Леви-Строс се връща от Браззилия в Париж с маймунката си Лусинда, преживява поредното френско крушение във ВСВ и иска да се махне, затова се разделя с Дина, която пък иска да работи за съпротивата. Напрежението около съдбата на евреите расте, спасява го акцията на Рокфелер център за измъкване на френски учени-евреи от лапите на нацистите. 

В Ню Йорк Леви-Строс, който още се мъчи да обобщи материала от Амазония, попада точно където трябва. В библиотеката проучва извори за северно-американските индианци и се сближава с Роман Якобсон, руски евреин и лингвист, който го запознава с лингвистичния структурализъм. През 19 век швейцарецът Фердинанд дьо Сосюр разглежда думите като отношения не между тяхното съдържание, а на структурните им знаци. В главата на Леви-Строс проблясва идеята, че същият подход може да се приложи и в етнологията – и някъде в този момент тя започва да се превръща в антропология. 

През 1948 Строс се връща в Париж и издава две книги, в които прилага новия структуралистичен подход. В следващите десетилетия той изследва тотемизма, брачните обичаи по света, предлага нов подход към разбирането и развитието на митовете в прочутата поредица „Митологики“. 

Пълен с живот и страст към непрекъснато търсене, Клод Леви-Строс почти доживя 101 години. Отиде си през 2009, а на погребението му френският външен министър Кушнер каза: „Клод Леви-Строс скъса с етноцентричната версия за историята и хуманността.“ 

Въпреки огромната си слава и влияние, той май си тръгна не особено доволен. Малко преди смъртта си, в интервю за американско радио, Леви-Строс говори за начина, по който хората са започнали да тровят сами себе си и казва: „Светът, в който приключвам съществуването си, вече не е свят, който харесвам.“

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Великите европейци - Ханс Кристиан Андерсен

„Снежната кралица”, „Малката кибритопродавачка”, „Дивите лебеди”, „Грозното патенце”, „Малката русалка”, „Новите дрехи на краля” – дори няма да питам дали познахте за кого ще говорим днес. Сигурен съм, всички знаете писателя Ханс Кристиан Андерсен, нещастният човек от щастливата Дания, който ни остави тези и още много шедьоври от света на приказките...

публикувано на 28.07.25 в 11:31

Преге - предаване за света на книгите, 26.07. - 01.08.

В предаването за книги на Радио Пловдив на 2 6 . 07. 202 5г.  бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Оноре дьо Балзак. Изоставената жена. 86 стр., ок. 2А, Фама +, 2025. Борис Акунин. Лего. 336 стр., ок.5А, Еднорог, 2025. Уилки Колинс. Жълтата маска. 280 стр., ок. 4А, Плеяда, 2025...

публикувано на 28.07.25 в 10:05

Фолклорна фиеста завладява Пловдив

Пловдив за 29-и път е домакин на Международния фолклорен фестивал, чиито участници шестват из Главната улица и изнасят концерти на сцената пред общината и на Античния театър при вход свободен. Тази година в програмата са включени 8 състава от 6 страни – Армения, Италия, Парагвай, Словакия, Украйна и България. По традиция домакини на фестивала..

публикувано на 28.07.25 в 08:07

В "Срещите" - за децата ни в дигитална среда

Няма как да отречем, че хлапетата ни днес не ни дават шанс да изискваме от тях труд и упоритост. Лесното и бързото избират те като начин на живот.  Но защо тогава не харесват живота си, боят се от него и ,уви, търсят изход отвъд хоризонта на съществуването. Поне така твърди в изследване Националния център за обществено здраве. В "Срещите"..

обновено на 26.07.25 в 09:14

HILLS OF ROCK завладява Пловдив

Едно от най-очакваните музикални събития на Балканите HILLS OF ROCK 2025 стартира днес в Пловдив. Между 25 и 27 юли, трите сцени на HILLS OF ROCK на Гребната база ще обединят легендарни имена, култови групи и новите лидери на световната рок и метъл сцена. Сред тях са Gojira, Machine Head, The Smashing Pumpkins, Mastodon, Fear Factory,..

обновено на 25.07.25 в 08:51