Структуралният анализ на този текст иска предварителна подготовка. За целта трябва да разберете, че няма значение кого представям и какво смятаме, че е направил някой си Клод Леви-Строс в полето на структурната антропология, етнологията и философията.
Той е само личност незначителна, както всяка друга. Парадоксално звучи, но отделният човек, смята Леви-Строс, няма истински принос в развитието на „цивилизацията“. Той е тласкан от нещо като колективното несъзнавано на Юнг, което има собствен живот, а ние само го превеждаме на познат език и ако можем, го надграждаме – но играем по неговите правила.
С други думи, не Човекът е господар на Природата, а обратно. Така че историята на човека Клод Леви-Строс и митологията, натрупана около него, нямат особено значение, без да представим структурните им връзки с всички други истории и мотологии, и анализираме начините, по които те взаимно се допълват. Добре, де, а сега забравете всичко това. Няма да използвам структуралистичния подход, за да ви срещна с Леви-Строс, а ще го направя с най-обикновени думи, разбираеми за всички.
Когато Клод Леви-Строс се ражда през 1908 в Брюксел, никой не си представя, че около средата на 20 век той ще стане една от най-влиятелните интелектуални звезди. „Всички френски антрополози са негови деца“ – пише „Льо Монд“. Макар в англо-езичния свят идеите му често да се приемат за „твърде френски“, тоест, по-наляво от здравия разум и по-литературни от правилата на научния подход, и там той е признат за основател на структурната антропология, а приносите му продължават да се проучват. Дядото на Клод по майчина линия е равин на Версай, а прадядо му по бащина линия – Исак Строс, е прочут за времето композитор и диригент.
Семейството още получава приходи от музиката му и това е сериозна помощ, тъй като парите не са много - майка му е домакиня, а баща му е художник-портретист. Атмосферата в дома обаче е артистична и Строс пише: „Отраснах в интимни връзки с рисуването и музиката.“ Баща му го води в Лувъра при големите майстори и в операта да слуша Вагнер.
Клод чете много, обикаля авангардни изложби, а на късни години пред „Нувел обсерватьор“ разкрива източниците на вдъхновение да изучава други култури - и на първо място сред тях е еврейският произход.
„В началното училище понякога ме наричаха „мръсен евреин“ – казва Леви-Строс и анализира: „Когато внезапно се окажеш оспорван от общността, на която вярваш, че принадлежиш изцяло, това може да накара младия ум да се дистанцира от условията на социалната реалност, доколкото е принуден да я разглежда от две страни едновременно – отвътре, където вярва, че е, и отвън, където е поставен.“ Не му е лесно, но завършва два лицея и учи право в Сорбоната.
Междувременно се среща със социалистите, включително с Маркс, а оттам – и с философия изобщо. Правото не му е по вкуса, както и схоластичната атмосфера в университета. Все пак се дипломира по философия и преподава в лицей, а после е гост професор по социология в университета в Сао Паоло, Бразилия. Съблазнен е не толкова от преподавателската кариера, колкото от възможността да изучава местните индианци.
Вече е женен за етноложката Дина Драйфус. Те обаче не се задоволяват да са неделни изследователи и тръгват на експедиция в Амазония, за да срещнат местните, откъснати от цивилизацията племена. Подготовката им обаче е лоша, стигат до племената Гуакуру и Бороро, но остават само дни. През 1938, вече доста по-добре подготвени, тръгват към племето Намбикуара. По пътя обаче окото на Дина се инфектира, тя се връща, а Клод продължава, макар да няма нужната подготовка и опит в етнографската работа. Той не знае нито един от езиците на племената, с които се среща, тоест, не може да контактува директно с тях и това поставя резултатите под голямо съмнение.
Но през 1955 Леви-Строс описва пътешествията в може би най-знаменитата си книга – „Печални тропици“, текст, в който смесва документални записи с антропологически наблюдения и факти, с есеистични етюди, с философски размисли и, по френски артистично, опакова всичко в неподражаем литературен стил. Книгата прави бум сред широката публика, а управителното тяло на Академия „Гонкур“ излиза със специално съобщение, в което заявява разочарование, че не може да присъди годишната награда на Леви-Строс, защото книгата не е чиста литература. Преди това обаче, през 1939, Леви-Строс се връща от Браззилия в Париж с маймунката си Лусинда, преживява поредното френско крушение във ВСВ и иска да се махне, затова се разделя с Дина, която пък иска да работи за съпротивата. Напрежението около съдбата на евреите расте, спасява го акцията на Рокфелер център за измъкване на френски учени-евреи от лапите на нацистите.
В Ню Йорк Леви-Строс, който още се мъчи да обобщи материала от Амазония, попада точно където трябва. В библиотеката проучва извори за северно-американските индианци и се сближава с Роман Якобсон, руски евреин и лингвист, който го запознава с лингвистичния структурализъм. През 19 век швейцарецът Фердинанд дьо Сосюр разглежда думите като отношения не между тяхното съдържание, а на структурните им знаци. В главата на Леви-Строс проблясва идеята, че същият подход може да се приложи и в етнологията – и някъде в този момент тя започва да се превръща в антропология.
През 1948 Строс се връща в Париж и издава две книги, в които прилага новия структуралистичен подход. В следващите десетилетия той изследва тотемизма, брачните обичаи по света, предлага нов подход към разбирането и развитието на митовете в прочутата поредица „Митологики“.
Пълен с живот и страст към непрекъснато търсене, Клод Леви-Строс почти доживя 101 години. Отиде си през 2009, а на погребението му френският външен министър Кушнер каза: „Клод Леви-Строс скъса с етноцентричната версия за историята и хуманността.“
Въпреки огромната си слава и влияние, той май си тръгна не особено доволен. Малко преди смъртта си, в интервю за американско радио, Леви-Строс говори за начина, по който хората са започнали да тровят сами себе си и казва: „Светът, в който приключвам съществуването си, вече не е свят, който харесвам.“
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
В навечерието на Великденските празници Международният интерактивен музикален фестивал "Тримонтиада" представя за пловдивската публика и гости на града тържествен класически концерт в изпълнение на произведението "Страданието по Йоан" . (The St. John Passion BWV 245) на Йохан С. Бах. Инициатор на музикалното събитие в Пловдив е..
Дружеството на пловдивските художници кани почитателите на изобразителното изкуство на още една изложба, посветена на пролетта. В галерия "Пловдив" в сградата на Общинския съвет ще бъде открита самостоятелната изложба живопис „Вълшебство на пролетта“ на Диана Иванова. Диана Иванова е родена и живее в Пловдив, участвала е в множество сборни..
Много са въпросите, които проф. Георги Каприев поставя в книгата си "Българските разломи". Аз си избирам ето този - защо преходът ни склерозира в трудна за променяне структура? И наистина ли всичко, което ни се случва днес, е още от началото на българската обществена тъкан? Защо ни липсва духовен аристократизъм??? Слушайте разговора в..
Първа самостоятелна изложба в Пловдив открива Анелия Николова в галерия Elysium. Експозицията включва произведения, създадени през последните две години, вдъхновени от музиката на Рахманинов, Бах, Григ, Равел, Вивалди и Брамс, от литературата на Итало Калвино, Милош Църнянски и Ерик-Еманюел Шмит, както и от поезията на Збигнев Херберт...
На този свят има два вида хора – едните харесват Мечо Пух, другите го обожават. Да, чувал съм, че според някои Малкият Принц на Екзюпери например звучи прекалено романтично, дори леко лигаво. Срещал съм объркани души, които не просто не харесват, а направо не понасят историите за Алиса на Луис Карол. Единственият човек обаче, който със сигурност не е..