Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци - Рихард Вагнер, първа част

„Когато слушам Вагнер, ме обзема желание да нахлуя в Полша“. Уди Алън винаги знае какво да каже, но тук надминава себе си. Ницше, приятел с Вагнер, е по-еднопластов. „Вие не сте човек, а болест“ – пише му, когато къса с него. Томас Ман оценява изключително точно сложната природа на Вагнер, като го нарича „саксонски гном с феноменален талант и нищожен характер“. Феноменалният талант на Рихард Вагнер е многопосочен. Той е композитор, който развива късния романтизъм и поставя здрава основа за модернизма. Реформира операта и вкарва много нови елементи в нея. Вагнер предпочита да нарича операта си „музикална драма“ и твърди, че драмата има водеща роля, а музиката я допълва. Затова използва „лайтмотиви“ – нещо като музикална запазена марка за всеки герой, които зазвучават, щом се появи на сцената и заглъхват с напускането му. Негова е концепцията за „тоталното изкуство“. Вагнер е енциклопедист и сам демонстрира как се прави. Той не просто е композитор и музикант, но драматург и поет, който сам пише либретата, дирижира с нова техника, а като театрален директор се занимава с декори и костюми, сценография, кастинг, финансиране. Реформите му са революция, но имат успех за кратко - докато е жив. Композиторите след него подемат една или друга посока на музикалната му мисъл, използват един или друг от драматичните и тоналните му похвати, вдъхновяват се от неговия драматизъм и лиризъм, но никой не поема пътя на „тоталното изкуство“. Така е често с големите гении – стигат далече и никой не може да ги следва, или изчерпват целия ресурс на дадена идея. Както казва Верди: „Колкото и да ни е тъжно, трябва да се разделим с музиката на Вагнер, ако не искаме да ни погълне зла сила“. И го казва в творчески план, не в личен. Съвсем не незначителен принос са и „технологичните“ идеи на Вагнер. За оперите си той иска специални условия, а в Европа няма театър, който ги предлага, затова строи театъра в Байройт. Там от залата са премахнати ложите, а седалките са неподвижни. Оркестърът е скрит в специален кош и не се вижда. Въвежда се практиката салонът да се затъмнява. Вагнер увеличава броя на музикантите в оркестъра, използва огромни хорове, в пъти по-големи от стандартните, а за премиерата на „Пръстенът на нибелунга“ наема 34 солисти.

Рихард Вагнер е роден през 1813 година в Лайпциг като девето дете в семейството на полицейски служител. За Европа това е време на бурни събития - Наполеон е жив, Германия не е обединена, изкуството на 19 век започва със зрелостта на Бетовен и Гоя, индустриалната революция нахлува. Всичко това се отразява в живота и творчеството на Вагнер. Баща му умира от тиф и никога не вижда сина си. Майка му, дъщеря на хлебар, но красива, интелигентна и практична жена, се жени за Лудвиг Гайер, семеен приятел, писател, музикант и художник, който и без това ги подпомага. Биографите се съмняват, че Рихард би могъл да е негов син - той му казва „татко“ и носи фамилията Гайер, а се връща към Вагнер чак на 15. Няма документи обаче, които да доказват това, а и Вагнер няма съмнения.  Като дете Рихард не показва някакъв музикален талант, но научава житейската история на Моцарт и това обръща погледа му към музиката. Той е на 8, когато умира и вторият му баща, а грижите за него поемат роднини, включително вуйчо му, Адолф Вагнер, литературен историк, драматург, преводач и писател. Рихард продължава да учи в Дрезден, любимец е на учителя по класическа филология, но посещава и операта, чиито директор е Вебер. През 1827 се връща в Лайпциг и там започват сериозни промени в характера и живота на Рихард Вагнер. Той изчита голямата библиотека на вуйчо си, като особено набляга на Шекспир и романтиците. Пише и първата си драма, превежда. Нещата изглеждат, сякаш младежът се ориентира към литературата, но това е на повърхността. Вътрешно той все повече гледа към музиката и дори взима тайни уроци по хармония. Не знам защо са тайни, но всичко става явно през 1829, когато 16-годишният младеж чува „Фиделио“ на Бетовен. Малко след това геният на Вагнер избива и той прави първите си сонати за пиано, квартет за струнни и няколко концертни увертюри. Междувременно се запалва по политиката, но на първо място - учи музика в университета в Лайпциг и взима уроци по композиция. Творбите му от този период са изцяло в романтичната традиция, но фундаментът е поставен – започват трудностите и радостите на музиканта, когото никой не познава, но който в себе си вече знае, че е най-големият на света.

Докато е в университета в Лайпциг, Рихард Вагнер постига някои музикални успехи, пише и първата си опера – „Сватбата“, но унищожава готовите части. Преди да продължи към първата реална опера, Вагнер пак отскача в полето на политиката. Той членува известно време в Саксонското студентско братство, но го напуска, защото е прекалено аполитично - не подкрепя полското ноемврийски въстание срещу руснаците. Вагнер се запознава и с идеите на революционното литературно движение „Млада Германия“, изобщо, движи се все по-наляво, което слага отпечатък върху живота му по-късно. През 1833 отива при брат си Алберт във Вюрцбург и в полицейските регистри е записан като „студент по музика от Лайпциг“, макар че ученето май вече е зад гърба му. Вагнер става диригент и репетитор на хора във Вюрцбургския театър, композира операта „Фаите“ и се връща в Лайпциг с готов ръкопис. След като публикува есето „Немската опера“, младежът е поканен за директор на театъра в Магдебург, където пише и поставя втората си опера – „Забранена любов“.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Дегустации и срещи с Бог Дионис в Страия Пловдив

В днешния втори ден на фестивала „Дефиле Вино и гурме“ в Стария град на Пловдив продължават винените дегустации. Те започват от 11 часа и ще продължат до 19 ч.  В същия период от време ще има срещи с Бог Дионис, който ще гадае на вино само на най – смелите посетители и ще позира за снимки. Бог Дионис ще може да бъде намерен в къщите „Георгиади“,..

публикувано на 10.05.25 в 09:14

Пътешествие из Римския Пловдив с Мая Мартинова-Кютова

Днес започва новият сезон на „Духовни маршрути в Пловдив 2025“.  Маршрутът е посветен на „Римския Пловдив“ – късноантична сграда „Ирини“ и римските терми.  Водач във вълнуващото пътешествие ще е археологът Мая Мартинова-Кютова, която проучва едни от най-значимите археологически обекти в Пловдив. Тя ще поведе участниците през южното подножие на..

публикувано на 10.05.25 в 09:04

„Прослав пее и танцува” за втора поредна година

Под надслов „Да възродим българския дух" в пловдивския квартал Прослав се провежда  съборът „Прослав пее и танцува”. Проявата се организира за втора поредна година и ще представи красотата на фолклорния танц и музика от различни етнографски области на България.  Пространството пред народното читалище „Никола Вапцаров-1928” ще се превърне в..

публикувано на 10.05.25 в 08:45

„Летера“ кани на пътешествия из „Духовни маршрути в Пловдив“

И тази година издателство „Летера“ кани пловдивчани и гостите на града на вълнуващо пътешествие из духовните маршрути на хилядолетния Пловдив. Считан за един от най-старите градове в света, Пловдив е известен със своята древна история, архитектурно наследство и културно многообразие. В Пловдив могат да бъдат видени безброй исторически,..

обновено на 09.05.25 в 15:35

Награждиха ученици в XI-то издание на конкурса "Арх. Геоги Савов" 2025

За единадесети пореден път арх. Георги Савов награди талантливи ученици от Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“. Събитието състоя в галерия „Резонанс“ по време на откриването на изложба с номинираните творби в провеждащия се съвместно с Художествената гимназия конкурс за рисунка, който носи името на арх. Савов. Създателят и..

публикувано на 09.05.25 в 13:27