Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци - Рихард Вагнер, първа част

„Когато слушам Вагнер, ме обзема желание да нахлуя в Полша“. Уди Алън винаги знае какво да каже, но тук надминава себе си. Ницше, приятел с Вагнер, е по-еднопластов. „Вие не сте човек, а болест“ – пише му, когато къса с него. Томас Ман оценява изключително точно сложната природа на Вагнер, като го нарича „саксонски гном с феноменален талант и нищожен характер“. Феноменалният талант на Рихард Вагнер е многопосочен. Той е композитор, който развива късния романтизъм и поставя здрава основа за модернизма. Реформира операта и вкарва много нови елементи в нея. Вагнер предпочита да нарича операта си „музикална драма“ и твърди, че драмата има водеща роля, а музиката я допълва. Затова използва „лайтмотиви“ – нещо като музикална запазена марка за всеки герой, които зазвучават, щом се появи на сцената и заглъхват с напускането му. Негова е концепцията за „тоталното изкуство“. Вагнер е енциклопедист и сам демонстрира как се прави. Той не просто е композитор и музикант, но драматург и поет, който сам пише либретата, дирижира с нова техника, а като театрален директор се занимава с декори и костюми, сценография, кастинг, финансиране. Реформите му са революция, но имат успех за кратко - докато е жив. Композиторите след него подемат една или друга посока на музикалната му мисъл, използват един или друг от драматичните и тоналните му похвати, вдъхновяват се от неговия драматизъм и лиризъм, но никой не поема пътя на „тоталното изкуство“. Така е често с големите гении – стигат далече и никой не може да ги следва, или изчерпват целия ресурс на дадена идея. Както казва Верди: „Колкото и да ни е тъжно, трябва да се разделим с музиката на Вагнер, ако не искаме да ни погълне зла сила“. И го казва в творчески план, не в личен. Съвсем не незначителен принос са и „технологичните“ идеи на Вагнер. За оперите си той иска специални условия, а в Европа няма театър, който ги предлага, затова строи театъра в Байройт. Там от залата са премахнати ложите, а седалките са неподвижни. Оркестърът е скрит в специален кош и не се вижда. Въвежда се практиката салонът да се затъмнява. Вагнер увеличава броя на музикантите в оркестъра, използва огромни хорове, в пъти по-големи от стандартните, а за премиерата на „Пръстенът на нибелунга“ наема 34 солисти.

Рихард Вагнер е роден през 1813 година в Лайпциг като девето дете в семейството на полицейски служител. За Европа това е време на бурни събития - Наполеон е жив, Германия не е обединена, изкуството на 19 век започва със зрелостта на Бетовен и Гоя, индустриалната революция нахлува. Всичко това се отразява в живота и творчеството на Вагнер. Баща му умира от тиф и никога не вижда сина си. Майка му, дъщеря на хлебар, но красива, интелигентна и практична жена, се жени за Лудвиг Гайер, семеен приятел, писател, музикант и художник, който и без това ги подпомага. Биографите се съмняват, че Рихард би могъл да е негов син - той му казва „татко“ и носи фамилията Гайер, а се връща към Вагнер чак на 15. Няма документи обаче, които да доказват това, а и Вагнер няма съмнения.  Като дете Рихард не показва някакъв музикален талант, но научава житейската история на Моцарт и това обръща погледа му към музиката. Той е на 8, когато умира и вторият му баща, а грижите за него поемат роднини, включително вуйчо му, Адолф Вагнер, литературен историк, драматург, преводач и писател. Рихард продължава да учи в Дрезден, любимец е на учителя по класическа филология, но посещава и операта, чиито директор е Вебер. През 1827 се връща в Лайпциг и там започват сериозни промени в характера и живота на Рихард Вагнер. Той изчита голямата библиотека на вуйчо си, като особено набляга на Шекспир и романтиците. Пише и първата си драма, превежда. Нещата изглеждат, сякаш младежът се ориентира към литературата, но това е на повърхността. Вътрешно той все повече гледа към музиката и дори взима тайни уроци по хармония. Не знам защо са тайни, но всичко става явно през 1829, когато 16-годишният младеж чува „Фиделио“ на Бетовен. Малко след това геният на Вагнер избива и той прави първите си сонати за пиано, квартет за струнни и няколко концертни увертюри. Междувременно се запалва по политиката, но на първо място - учи музика в университета в Лайпциг и взима уроци по композиция. Творбите му от този период са изцяло в романтичната традиция, но фундаментът е поставен – започват трудностите и радостите на музиканта, когото никой не познава, но който в себе си вече знае, че е най-големият на света.

Докато е в университета в Лайпциг, Рихард Вагнер постига някои музикални успехи, пише и първата си опера – „Сватбата“, но унищожава готовите части. Преди да продължи към първата реална опера, Вагнер пак отскача в полето на политиката. Той членува известно време в Саксонското студентско братство, но го напуска, защото е прекалено аполитично - не подкрепя полското ноемврийски въстание срещу руснаците. Вагнер се запознава и с идеите на революционното литературно движение „Млада Германия“, изобщо, движи се все по-наляво, което слага отпечатък върху живота му по-късно. През 1833 отива при брат си Алберт във Вюрцбург и в полицейските регистри е записан като „студент по музика от Лайпциг“, макар че ученето май вече е зад гърба му. Вагнер става диригент и репетитор на хора във Вюрцбургския театър, композира операта „Фаите“ и се връща в Лайпциг с готов ръкопис. След като публикува есето „Немската опера“, младежът е поканен за директор на театъра в Магдебург, където пише и поставя втората си опера – „Забранена любов“.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Читалища в Пловдив изграждат дигитални клубове

Четири читалища в Пловдив стартират реализацията на проект за създаване на модерен Дигитален клуб, финансиран по Националния план за възстановяване и устойчивост, подкрепен от Европейската комисия.  Това са читалище „Шалом Алейхем – 1945“, НЧ"Алеко Константинов", НЧ"Младост" и НЧ"Антим Първи". Проектът е на стойност 52 000 лв за всяко..

публикувано на 24.11.25 в 10:41

Преге - предаване за света на книгите, 22 - 28 ноември

В предаването за книги на Радио Пловдив на 22. 11. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Захари Карабашлие Последният ловец на делфини. 320 стр., ок.6А, Сиела, 2025. Дан Браун. Тайната на тайните.  658 стр. ок.10А, Бард, 2025. Тома Шлесер. Очите на Мона.  480 стр., 6А, Колибри, 2025...

публикувано на 24.11.25 в 09:59

Наградиха победителите в конкурса "Проф. Иван Спасов"

В Първо студио на Радио Пловдив с концерт от творби на Иван Спасов и Драгомир Йосифов и връчване на наградите приключи Десетият международен конкурс по композиция на името на изтъкнатия български композитор и диригент . Участваха композитори от България, Италия, Германия, Хърватска и САЩ.  Сред 19 партитури бяха отличени  тези на..

обновено на 23.11.25 в 17:53
Маргарита Младенова

В "Срещите" за новата нормалност у децата

Преди време в един разговор тя ми каза "Не може да се каже, че един елемент определя човека. Но единственото, което може да спре развихрянето на злото, е прошката - най-трудният човешки жест."  Маргарита Младенова гост в трудния разговор за новата нормалност при подрастващите.

обновено на 22.11.25 в 09:11

Премиера на "Клюки от ада" в Кукления театър

Журналист, политик и фризьор се срещат в представлението „Клюки от ада“. Театрална трупа „Триножник“ гостува със спектакъла премиерно в Пловдив, на сцената на Кукления театър от 19 ч.   Дебютният режисьорски проект на актьора Мирослав Митков е създаден по едноименната пиеса на Жан Ноел Фенуик, както и от авторски текстове на режисьора...

обновено на 22.11.25 в 08:24