Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Великите европейци - Рихард Вагнер, първа част

„Когато слушам Вагнер, ме обзема желание да нахлуя в Полша“. Уди Алън винаги знае какво да каже, но тук надминава себе си. Ницше, приятел с Вагнер, е по-еднопластов. „Вие не сте човек, а болест“ – пише му, когато къса с него. Томас Ман оценява изключително точно сложната природа на Вагнер, като го нарича „саксонски гном с феноменален талант и нищожен характер“. Феноменалният талант на Рихард Вагнер е многопосочен. Той е композитор, който развива късния романтизъм и поставя здрава основа за модернизма. Реформира операта и вкарва много нови елементи в нея. Вагнер предпочита да нарича операта си „музикална драма“ и твърди, че драмата има водеща роля, а музиката я допълва. Затова използва „лайтмотиви“ – нещо като музикална запазена марка за всеки герой, които зазвучават, щом се появи на сцената и заглъхват с напускането му. Негова е концепцията за „тоталното изкуство“. Вагнер е енциклопедист и сам демонстрира как се прави. Той не просто е композитор и музикант, но драматург и поет, който сам пише либретата, дирижира с нова техника, а като театрален директор се занимава с декори и костюми, сценография, кастинг, финансиране. Реформите му са революция, но имат успех за кратко - докато е жив. Композиторите след него подемат една или друга посока на музикалната му мисъл, използват един или друг от драматичните и тоналните му похвати, вдъхновяват се от неговия драматизъм и лиризъм, но никой не поема пътя на „тоталното изкуство“. Така е често с големите гении – стигат далече и никой не може да ги следва, или изчерпват целия ресурс на дадена идея. Както казва Верди: „Колкото и да ни е тъжно, трябва да се разделим с музиката на Вагнер, ако не искаме да ни погълне зла сила“. И го казва в творчески план, не в личен. Съвсем не незначителен принос са и „технологичните“ идеи на Вагнер. За оперите си той иска специални условия, а в Европа няма театър, който ги предлага, затова строи театъра в Байройт. Там от залата са премахнати ложите, а седалките са неподвижни. Оркестърът е скрит в специален кош и не се вижда. Въвежда се практиката салонът да се затъмнява. Вагнер увеличава броя на музикантите в оркестъра, използва огромни хорове, в пъти по-големи от стандартните, а за премиерата на „Пръстенът на нибелунга“ наема 34 солисти.

Рихард Вагнер е роден през 1813 година в Лайпциг като девето дете в семейството на полицейски служител. За Европа това е време на бурни събития - Наполеон е жив, Германия не е обединена, изкуството на 19 век започва със зрелостта на Бетовен и Гоя, индустриалната революция нахлува. Всичко това се отразява в живота и творчеството на Вагнер. Баща му умира от тиф и никога не вижда сина си. Майка му, дъщеря на хлебар, но красива, интелигентна и практична жена, се жени за Лудвиг Гайер, семеен приятел, писател, музикант и художник, който и без това ги подпомага. Биографите се съмняват, че Рихард би могъл да е негов син - той му казва „татко“ и носи фамилията Гайер, а се връща към Вагнер чак на 15. Няма документи обаче, които да доказват това, а и Вагнер няма съмнения.  Като дете Рихард не показва някакъв музикален талант, но научава житейската история на Моцарт и това обръща погледа му към музиката. Той е на 8, когато умира и вторият му баща, а грижите за него поемат роднини, включително вуйчо му, Адолф Вагнер, литературен историк, драматург, преводач и писател. Рихард продължава да учи в Дрезден, любимец е на учителя по класическа филология, но посещава и операта, чиито директор е Вебер. През 1827 се връща в Лайпциг и там започват сериозни промени в характера и живота на Рихард Вагнер. Той изчита голямата библиотека на вуйчо си, като особено набляга на Шекспир и романтиците. Пише и първата си драма, превежда. Нещата изглеждат, сякаш младежът се ориентира към литературата, но това е на повърхността. Вътрешно той все повече гледа към музиката и дори взима тайни уроци по хармония. Не знам защо са тайни, но всичко става явно през 1829, когато 16-годишният младеж чува „Фиделио“ на Бетовен. Малко след това геният на Вагнер избива и той прави първите си сонати за пиано, квартет за струнни и няколко концертни увертюри. Междувременно се запалва по политиката, но на първо място - учи музика в университета в Лайпциг и взима уроци по композиция. Творбите му от този период са изцяло в романтичната традиция, но фундаментът е поставен – започват трудностите и радостите на музиканта, когото никой не познава, но който в себе си вече знае, че е най-големият на света.

Докато е в университета в Лайпциг, Рихард Вагнер постига някои музикални успехи, пише и първата си опера – „Сватбата“, но унищожава готовите части. Преди да продължи към първата реална опера, Вагнер пак отскача в полето на политиката. Той членува известно време в Саксонското студентско братство, но го напуска, защото е прекалено аполитично - не подкрепя полското ноемврийски въстание срещу руснаците. Вагнер се запознава и с идеите на революционното литературно движение „Млада Германия“, изобщо, движи се все по-наляво, което слага отпечатък върху живота му по-късно. През 1833 отива при брат си Алберт във Вюрцбург и в полицейските регистри е записан като „студент по музика от Лайпциг“, макар че ученето май вече е зад гърба му. Вагнер става диригент и репетитор на хора във Вюрцбургския театър, композира операта „Фаите“ и се връща в Лайпциг с готов ръкопис. След като публикува есето „Немската опера“, младежът е поканен за директор на театъра в Магдебург, където пише и поставя втората си опера – „Забранена любов“.


Още от категорията

„Шарен свят“ в галерия „Възраждане“

Художникът Ивайло Димитров представя своя „Шарен свят“ в галерия „Възраждане“. И в новата си изложба авторът предлага  преживявания, породени от усмивката, приказката, илюзията, хумора и шаржа. „За художника, когато рисува, всичко е позволено и достъпно, няма табута пред мисълта, философията и фантазията му, а за злителя остава насладата..

публикувано на 27.09.22 в 06:37

Юбилеен концерт на ансамбъл „Филип Кутев“ на Античния театър

Държавен фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“  отбелязва  70-годишния си юбилей с двучасов концерт на Античния театър в Пловдив. Събитието е част от националното турне на ансамбъла, което се осъществява от март досега в различни градове на страната. ДФА „Филип Кутев“  е основан в София през 1951 г. и е сред първите големи професионални ансабли..

обновено на 27.09.22 в 06:33

Фестивал за улични изкуства от днес до неделя в Пловдив

В Пловдив се открива 12-тото издание на Фестивала за улични изкуства 6Fest, който ще продължи до неделя - 1 октомври. Входът за всички прояви е свободен, а те  ще бъдат на емблематични за града места – Главната пешеходна улица, Виенския павилион в Цар Симеоновата градина, Капана, Дановия хълм, Бунарджика.  Тази година фестивалът е тематично..

публикувано на 27.09.22 в 06:32

Отбелязваме Европейски ден на езиците

От 2001г. до днес, 26 септември в календара е ден посветен на честването на европейските езици.  Началото на инициативата поставят от Съвета на Европа, като ц елта на празника е да се насърчи изучаването на чужди езици в Европа, както и  да се осведоми обществеността за важността от изучаването на чужди езици изобщо.  Този важен ден от календара..

публикувано на 26.09.22 в 16:34

Фестивалът за улични изкуства 6Fest отново в Пловдив

Дванадесетото издание на Фестивал за улични изкуства 6Fest ще бъде факт от 27 септември до 1 октомври 2022 г. в Пловдив като част от Културния календар на града. Входът за всички събития е свободен. За първи път 6Fest e част и от Есенен салон на изкуствата Пловдив 2022. По думите на организатора Момчил Цонев, изданието е тематично насочено към..

публикувано на 26.09.22 в 14:39