Българският евродепутат Радан Кънев, който е член на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните в Европейския парламент заяви, че задължителното използване на европейския зелен сертификат, в голяма част от европейските държави, се отнася за различни дейности.
„Дали става въпрос за образователни институции, дали става дума за търговски центрове, в които се събират много хора. Практически без изключение от това, което наблюдавам, той се използва по отношение на местата с туристически и увеселителен характер. Отново практически без изключения, е въведен за културните мероприятия – театър, опера, киносалони. Без това да е лесно решение, където и да е, в момента можем да говорим за масова европейска практика този сертификат да се използва като силно средство за намаляване на ковид заразата. И като силно средство за освобождаване на бизнеса от иначе много по-тежки мерки за локдаун“, каза Радан Кънев.
Българският евродепутат заяви, че практиката за изискване на цифров зелен сертификат за работа е различна, но тенденцията е обща.
„Тя е към изискване на използване на сертификат, когато работата е свързана със сериозен или неограничен брой контакти с други хора“, обобщи Кънев.
Германия е една от първите държави в Европейския съюз, която въведе като задължителен европейския цифров сертификат за голяма част от дейностите в страната, припомни доктор Аспарух Илиев, ръководител на лабораторията по инфекции в Университета в Берн.
„Той започна да се прилага още от лятото и значително увеличи броя на ваксинираните хора, особено сред по-младите. Задължителен е за ресторанти, заведения, кина, театри. Но не е задължителен за молове или супермаркети“, разказа доктор Илиев.
Медикът допълни, че в Германия цялостната култура е обърната към тихото, но настоятелно поощряване на всеки да се ваксинира. Работодателите също го правят, но засега нямат задължение да го изискват задължително от своите служители.
Доктор Илиев подчерта, че зелените европейски сертификати изиграха голяма роля за овладяване на пандемията от коронавирус в страните, които те станаха задължителни.
„Те бяха приложени с информиране на обществото, с достатъчно време за подготовка. Нещо, което за съжаление, в България не се случи“, обясни доктор Аспарух Илиев.
Според Радан Кънев България закъсня не само със зелените сертификати, но и с ваксинирането срещу коронавирус.
„Когато сме неподготвени за този зелен сертификат, имаме изключително ниски нива на ваксинация, той не може да сработи за седмица или две. Ние трябваше да имаме съвсем различна национална политика за ваксинация. Защото провалът на поредица български правителства във ваксинационната кампания, е без аналог в ЕС“, подчерта българският евродепутат.
Част от българите продължават да са скептични по отношение на ковид ваксините, въпреки, че се редят на опашки, след като в България бяха въведени зелените сертификати.
„Днес ще се ваксинирам. По принцип съм против ваксината срещу Covid-19, но се налага, какво да правиш?“, споделят част от хората, които се редят на опашки за имунизиране.
Те обясняват, че са решили да си сложат ваксина, тъй като им се налага да имат сертификат, тъй като им се изисква за работа.
За разлика от другите европейски държави, в България зеления сертификат за преболедували се удължава от 6 на 12 месеца. Той обаче не важи за излизане извън страната и в Европейския съюз не се води дори дебат този срок да се удължи на година, подчерта Радан Кънев.
„Искам много ясно да подчертая, че това ще бъде български сертификат. Ще важи на територията на България, но той по никакъв начин няма да дава възможност за пътуване в друга държава, или за каквито и да било дейности, в които в други страни, се изисква такъв сертификат. Казано най-просто – с такъв удължен сертификат няма да можеш нито да отидеш до Солун, нито да седнеш да изпиеш едно кафе там“, обясни още Радан Кънев.
Той подчерта, че в Европейския парламент са много изненадани от факта, че България е една от най-изоставащите страни по отношение на ваксинацията срещу коронавирус.
Репортаж по темата можете да чуете в звуковия файл.В навечерието на третата годишнина от руската инвазия в Украйна експертът по национална сигурност Йордан Божилов коментира възможния завършек на конфликта след обявената от САЩ позиция по него. Той коментира и евентуалното Според него това, на което залага администрацията на САЩ е постигането на някакви цели, които непредпоставят крайната цел - или..
Владимир Иванов - председател на Държавната комисия по стокови борси и тържища, коментира в програма "Точно днес" бойкота срещу високите цени на хранителните стоки и доколко подобен ход може да повлияе на пазара както и предложените от правителството мерки за решаване на проблемите. Според него во момента се наблюдава устойчиво равновесие на цените..
Европа е в повратна точка, защото за пръви път от Втората световна война Европа и САЩ не са "непоклатими съюзници, неразривни и с една и съща позиция, за първи път Европа е предизвикана да търси решение не само за собствената си сигурност", коментира деректорът на Портал Европа Юлияна Николова. След срещата в Мюнхен и тази, организирана от Макрон в..
Бойкотът на цените на хранителните продукти в големите търговски вериги е крачка в посока уравновесяване на монопола, но това е закъснял процес. Това коментира производителят на зеленчуци Иван Кабуров от пазарджишкото село Мало Конаре, който зарежда и голяма хранителна верига с продукцията си. Добави, че понякога продукцията на родните..
Седемнадесетото издание на най-големия форум за земеделска техника у нас БАТА АГРО , който се организира от Българската асоциация на търговците на агротехника, ще се проведе от 12 до 16 май 2025 година на Летище Стара Загора. Това издание е юбилейно, тъй като отбелязва 15 години от първото изложение БАТА АГРО. Регистрацията за участници..