Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Прилагането на зеления сертификат в страните от ЕС

| обновено на 29.10.21 в 10:24

Мнозинството от държавите в Европейския съюз въведоха задължително цифровия Covid зелен сертификат като изискване за голяма част от дейностите. България, макар и значително по-късно, също приложи този документ за вход в голяма част от обществените места.

Българският евродепутат Радан Кънев, който е член на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните в Европейския парламент заяви, че задължителното използване на европейския зелен сертификат, в голяма част от европейските държави, се отнася за различни дейности.

„Дали става въпрос за образователни институции, дали става дума за търговски центрове, в които се събират много хора. Практически без изключение от това, което наблюдавам, той се използва по отношение на местата с туристически и увеселителен характер. Отново практически без изключения, е въведен за културните мероприятия – театър, опера, киносалони. Без това да е лесно решение, където и да е, в момента можем да говорим за масова европейска практика този сертификат да се използва като силно средство за намаляване на ковид заразата. И като силно средство за освобождаване на бизнеса от иначе много по-тежки мерки за локдаун“, каза Радан Кънев.

Българският евродепутат заяви, че практиката за изискване на цифров зелен сертификат за работа е различна, но тенденцията е обща.

„Тя е към изискване на използване на сертификат, когато работата е свързана със сериозен или неограничен брой контакти с други хора“, обобщи Кънев.

Германия е една от първите държави в Европейския съюз, която въведе като задължителен европейския цифров сертификат за голяма част от дейностите в страната, припомни доктор Аспарух Илиев, ръководител на лабораторията по инфекции в Университета в Берн.

„Той започна да се прилага още от лятото и значително увеличи броя на ваксинираните хора, особено сред по-младите. Задължителен е за ресторанти, заведения, кина, театри. Но не е задължителен за молове или супермаркети“, разказа доктор Илиев.

Медикът допълни, че в Германия цялостната култура е обърната към тихото, но настоятелно поощряване на всеки да се ваксинира. Работодателите също го правят, но засега нямат задължение да го изискват задължително от своите служители. 

Доктор Илиев подчерта, че зелените европейски сертификати изиграха голяма роля за овладяване на пандемията от коронавирус в страните, които те станаха задължителни.

„Те бяха приложени с информиране на обществото, с достатъчно време за подготовка. Нещо, което за съжаление, в България не се случи“, обясни доктор Аспарух Илиев.

Според Радан Кънев България закъсня не само със зелените сертификати, но и с ваксинирането срещу коронавирус.

„Когато сме неподготвени за този зелен сертификат, имаме изключително ниски нива на ваксинация, той не може да сработи за седмица или две. Ние трябваше да имаме съвсем различна национална политика за ваксинация. Защото провалът на поредица български правителства във ваксинационната кампания, е без аналог в ЕС“, подчерта българският евродепутат.

Част от българите продължават да са скептични по отношение на ковид ваксините, въпреки, че се редят на опашки, след като в България бяха въведени зелените сертификати.

„Днес ще се ваксинирам. По принцип съм против ваксината срещу Covid-19, но се налага, какво да правиш?“, споделят част от хората, които се редят на опашки за имунизиране.

Те обясняват, че са решили да си сложат ваксина, тъй като им се налага да имат сертификат, тъй като им се изисква за работа.

За разлика от другите европейски държави, в България зеления сертификат за преболедували се удължава от 6 на 12 месеца. Той обаче не важи за излизане извън страната и в Европейския съюз не се води дори дебат този срок да се удължи на година, подчерта Радан Кънев.

„Искам много ясно да подчертая, че това ще бъде български сертификат. Ще важи на територията на България, но той по никакъв начин няма да дава възможност за пътуване в друга държава, или за каквито и да било дейности, в които в други страни, се изисква такъв сертификат. Казано най-просто – с такъв удължен сертификат няма да можеш нито да отидеш до Солун, нито да седнеш да изпиеш едно кафе там“, обясни още Радан Кънев.

Той подчерта, че в Европейския парламент са много изненадани от факта, че България е една от най-изоставащите страни по отношение на ваксинацията срещу коронавирус.

Репортаж по темата можете да чуете в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Човешкият фактор убива на пътя

След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..

публикувано на 27.11.25 в 16:20
Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България.

Вербалната агресия в парламента взриви улицата

Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците.  Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..

публикувано на 27.11.25 в 16:05
Еньо Енев

Ресторантьори предупреждават за фалити догодина

На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив.  Енев подчерта, че за разлика от..

публикувано на 27.11.25 в 11:18

Няма икономически разум в предложението за бюджета

Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет.  Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%.  Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..

публикувано на 27.11.25 в 11:11

НЗОК трябва да плаща медицинска дейност, а не заплати

В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...

публикувано на 27.11.25 в 11:03