Българският евродепутат Радан Кънев, който е член на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните в Европейския парламент заяви, че задължителното използване на европейския зелен сертификат, в голяма част от европейските държави, се отнася за различни дейности.
„Дали става въпрос за образователни институции, дали става дума за търговски центрове, в които се събират много хора. Практически без изключение от това, което наблюдавам, той се използва по отношение на местата с туристически и увеселителен характер. Отново практически без изключения, е въведен за културните мероприятия – театър, опера, киносалони. Без това да е лесно решение, където и да е, в момента можем да говорим за масова европейска практика този сертификат да се използва като силно средство за намаляване на ковид заразата. И като силно средство за освобождаване на бизнеса от иначе много по-тежки мерки за локдаун“, каза Радан Кънев.
Българският евродепутат заяви, че практиката за изискване на цифров зелен сертификат за работа е различна, но тенденцията е обща.
„Тя е към изискване на използване на сертификат, когато работата е свързана със сериозен или неограничен брой контакти с други хора“, обобщи Кънев.
Германия е една от първите държави в Европейския съюз, която въведе като задължителен европейския цифров сертификат за голяма част от дейностите в страната, припомни доктор Аспарух Илиев, ръководител на лабораторията по инфекции в Университета в Берн.
„Той започна да се прилага още от лятото и значително увеличи броя на ваксинираните хора, особено сред по-младите. Задължителен е за ресторанти, заведения, кина, театри. Но не е задължителен за молове или супермаркети“, разказа доктор Илиев.
Медикът допълни, че в Германия цялостната култура е обърната към тихото, но настоятелно поощряване на всеки да се ваксинира. Работодателите също го правят, но засега нямат задължение да го изискват задължително от своите служители.
Доктор Илиев подчерта, че зелените европейски сертификати изиграха голяма роля за овладяване на пандемията от коронавирус в страните, които те станаха задължителни.
„Те бяха приложени с информиране на обществото, с достатъчно време за подготовка. Нещо, което за съжаление, в България не се случи“, обясни доктор Аспарух Илиев.
Според Радан Кънев България закъсня не само със зелените сертификати, но и с ваксинирането срещу коронавирус.
„Когато сме неподготвени за този зелен сертификат, имаме изключително ниски нива на ваксинация, той не може да сработи за седмица или две. Ние трябваше да имаме съвсем различна национална политика за ваксинация. Защото провалът на поредица български правителства във ваксинационната кампания, е без аналог в ЕС“, подчерта българският евродепутат.
Част от българите продължават да са скептични по отношение на ковид ваксините, въпреки, че се редят на опашки, след като в България бяха въведени зелените сертификати.
„Днес ще се ваксинирам. По принцип съм против ваксината срещу Covid-19, но се налага, какво да правиш?“, споделят част от хората, които се редят на опашки за имунизиране.
Те обясняват, че са решили да си сложат ваксина, тъй като им се налага да имат сертификат, тъй като им се изисква за работа.
За разлика от другите европейски държави, в България зеления сертификат за преболедували се удължава от 6 на 12 месеца. Той обаче не важи за излизане извън страната и в Европейския съюз не се води дори дебат този срок да се удължи на година, подчерта Радан Кънев.
„Искам много ясно да подчертая, че това ще бъде български сертификат. Ще важи на територията на България, но той по никакъв начин няма да дава възможност за пътуване в друга държава, или за каквито и да било дейности, в които в други страни, се изисква такъв сертификат. Казано най-просто – с такъв удължен сертификат няма да можеш нито да отидеш до Солун, нито да седнеш да изпиеш едно кафе там“, обясни още Радан Кънев.
Той подчерта, че в Европейския парламент са много изненадани от факта, че България е една от най-изоставащите страни по отношение на ваксинацията срещу коронавирус.
Репортаж по темата можете да чуете в звуковия файл.
В Деня, в който отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, гостува писателят и журналист Николай Илчевски. На въпроса защо е важно да помним и почитаме 6 септември като бележита дата в календара, той отговори: „Датата е свързана с безпрецедентно събитие в нашата и в световната история...
Невен Иванов е учител по история и създател на образователната платформа ОкейИстория. Гордее се с тази кауза, посветена на най-милите съкровища на майка България - нейната история и нейните деца. Поставя си за цел да достигне до колкото може повече български деца, както у нас така и в чужбина. И постига тази цел, благодарение на майсторските..
Съединението на България е било икономически изгодно и за Източна Румелия, и за Княжество България. Причината е, че Източна Румелия е била по-стабилна икономически, с по-добра инфраструктура, развито образование и култура, но Княжество България е било аграрно и парично независимо, имало е собствена банкова система. Това коментира проф...
Кметът на Пловдив Костадин Димитров поздрави пловдивчани за празника на града и по случай 140 години от Съединението на България. „ От началото на създаването на държавата говорим за обединение, за единство и за слоган, който е символ на цяла България. Поради лични и конкретни интереси всеки дърпа чергата към себе си. Аз обаче винаги,..
Съединението е белегът за нашата зрялост. То е, което ни прави модерни българи, това е краят на нашето Освобождение, каза в предаването на Радио Пловдив проф. Милко Палангурски. Колкото и да е странно излизат още нови документи в архивите и се налага препрочитане на изворите. Съединенитето влиза в нашия празничен календар малко "осакатено", с цел..
Разкъсана облачност
Предимно облачно