Зеленият рестарт на ЕС с иновации и технологии

Предизвикателствата на зеления преход могат да се трансформират в стратегия за растеж, възможности и работни места, но са нужни инвестиции и реформи. Ключовите сектори са науката и иновациите. Това отбеляза по време на международен форум, проведен у нас в средата на октомври  българският еврокомисар Мария Габриел. Тя акцентира и на финансирането за екологични технологии и проекти, заложено в две от европейските програми:

Програмата „Хоризонт Европа“ ще бъде с бюджет от 95,5 милиарда евро, което я превръща в най-голямата публична програма за инвестиция в наука и иновации в света. Това е възможност за всяка една държава-членка. Програмата „Еразъм+“  ще бъде с двойно увеличен бюджет от  28 милиарда евро и това позволява да наблегнем с инвестиции не само във висшето образование, а и в професионалното. В „Хоризонт 2020“ са инвестирани над 1 милиард евро в научни решения за подпомагане на екологичния преход. От одобрените общо над 70 проекта има 14 български участници.

Експертен екип от иновативни, икономически и природозащитни организации, обединен  в Коалиция за Зелен рестарт  създаде Учебник по бъдеща история на България, който показва какви могат да бъдат ползите от Националния план за възстановяване и устойчивост и привличането на средства по европейския механизъм Next Generation EU. Саша Безуханова - един от създателите на учебника и основател на платформата MOVE.BG и член на Европейския съвет по иновации, отбеляза 

Очертахме как с конкретни политики, инициативи и законодателни мерки  може да се развие България в следващите 30 години. Посочихме и мерките, необходими за опазване на природните ни ресурси - един от най-важните капитали за бъдещето. 32 % от територията на държавата ни е защитена зона от Натура 2000. Реките у нас са все още не дотам замърсени - 30 %, докато в Западна Европа това замърсяването достига 60-70 %. Изключително важно е да се вземта превантивни мерки за опазване на този капитал. 

Безуханова заяви, че имаме много добри възможности за развитие и даде като добър пример за таков две от страните-членки на Европейския съюз:  

Естония стана световнен експерт за дигитална държава. Финландия се специализира като държава, която развива кръгова икономика. Има много възможности. С добра национална политика ние можем да привлечем голям ресурс от частните инвестиционни пазари в посока устойчиви инвестиционни решения, включително и за рискови инвестици. 

Подготовката на кадри за работа в новите  технологични сектори в екологията и изпълнението на проекти в тази насока също заема водеща позиция. В това е убеден и ръковдителят на специлност Екоенергийни технологии в Пловдивския университет доц. Драгомир Господинов: 

Реализацията е във все по-големия брой фирми, които се занимавт с възобновяеми енергийни източници -  в сферата на  фотоволтаиците, топлинната слънчева енергия, ветрогенераторите, биомасите и геотермалната енергия.